Гордее се със сина си Васил, станал талантлив архитект

Влезе във властта с риза, излезе без ръкави и копчета, казва за него Спас Гърневски

Пак ще изгрее звездата му, убеден е съратникът му Ангел Димов

Колеги и студенти твърдят, че е преподавател мечта

Онзи Жан Виденов, който пое България едва 35-годишен и беше свален с протести и демонизиран, вече е на 60. Навърши ги в петък. Но юбилеят му е тъжен, защото днес погребва баща си. Бай Васил починал на 14 февруари на 92 г. Пожелал да бъде кремиран. На 40-ия ден от кончината му, когато според християнската вяра душата се въздига на небето, урната с прахта му ще бъде положена на централните гробища в Пловдив, пише “24 часа”.

Това е и причината колегите на доц. Жан Виденов от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт да не организират тържество за юбилея му. „Не съм убедена, че е настроен да празнува. Много особен човек е. Когато навърши 50 г., си спомням, че ни беше поканил. Но той, подобно на Красимир Райдовски, си изключва телефона на рождените си дни. Не можем да организираме нещо зад гърба му, ако не желае“, казва президентът на учебното заведение проф. Мариана Михайлова.

Тя е човекът, който преди повече от 15 г. подава ръка на бившия премиер и го взема на работа. И той започва да гради научна кариера от нула.

Вече е доцент, автор и съавтор на 7 учебника и над 20 научни публикации.

„Никога не съм се ръководила от политическите възгледи, на когото и да било. Опитвала съм се да търся професионализма. А и Жан категорично не се занимава с политика от години“, допълва проф. Михайлова.

Тя уважава Виденов, но не крие, че има и забележки към работата му. „Отговорен е към лекциите си, студентите го харесват. Но е скептичен човек. Когато стане дума за преодоляване на препятствия, той обикновено тръгва към варианта колко е сложно и трудно“, изтъква президентът на вуза.

Но колегите му и особено студентите са изключително ласкави в оценките си. Преподава проектен мениджмънт – дисциплина, която е суха и скучна, но той успявал да я направи интересна. Учи бъдещите висшисти как да усвояват европейски средства и да кандидатстват по различни програми. Именно премиерът, който върна на западни банки 2 милиарда долара от външния ни дълг и тласна страната в криза, години наред преподава как да се вземат пари от чужбина.

А точно това той не успя да направи по време на своето управление. „По-скоро вътрешнопартийната върхушка не му позволи“, казват негови съратници от онези години. Не можа да договори нова отсрочка за погасяване на дълга, което доведе до финансова дестабилизация. Управлението му беше белязано с незапомнена зърнена криза, опашки за хляб, хиперинфлация и невиждани протести, завършили със сваляне на кабинета му през 1996 г. Мнозина българи още помнят онази зима, станала известна като Жанвиденовата. Тогава един долар се разменяше за 3000 стари лева. Парите се обезценяваха с часове. Хиляди излязоха по улиците и издигнаха барикади.

„Това е друга тема. Беше време на остро политическо и икономическо противопоставяне. Не казвам, че е бил идеален премиер. Все пак тогава беше на 35 г. Но всичко, което му се стовари, той го понесе достойно“, разсъждава социологът проф. Желка Генова. За нея Виденов е колега-мечта. „Освен че е много работлив и отговорен, винаги може да се разчита на него. Неудържим е като човек.

Работим повече от 15 г. заедно. Педантичен, старателен, много сериозно се готви за лекциите си“, казва тя. И другите преподаватели от вуза не пестят суперлативи за „най-демонизирания министър-председател“.

„Жан на 60? Стига, бе! Изобщо не му личат“, казва д-р Анастас Бадев, който два мандата беше заместник-кмет на Пловдив от квотата на СДС и от години преподава в същото учебно заведение. Категоричен е, че Виденов не е ревизионист, държал се изключително човешки.

„Перфекционист, технократ, с много познания и добър политически нюх“, допълва доц. Иван Соколов, който води курс по публично-частно партньорство.

Любопитно е, че един политик, оглавил барикадите срещу кабинета „Виденов“ и издигнал в Пловдив грамада от камъни срещу неговото управление, днес изрича добри думи за експремиера. Депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски е категоричен, че „Жан е един от малкото честни политици, който не забогатя от властта“. „Съдбата ни срещна два пъти. Първият път той беше премиер, а аз кмет на Пловдив. Сблъсъкът беше много остър. В този период на неговото управление стана разграбването на банковата система – прелюдия към последвалата приватизация и плячкосването на външнотърговските дружества. Но това не може да го стори един човек, то е дело на цяла една партия, която се скри зад гърба му заедно с голяма част от разбойниците на прехода“, казва Гърневски. И допълва, че Виденов още живее в бащиния си апартамент в Пловдив. „Ако е влязъл навремето във властта с една риза, е излязъл с риза без ръкави и копчета“, категоричен е той.

Представите му за Виденов се преобърнали, като станали колеги в тогавашния Европейски колеж по икономика и управление. Макар Гърневски да не се е занимавал с преподаване, се налагало да имат допирни точки с бившия премиер. „В началото отбягвахме контакти, разминавахме се по коридорите. Но работата налагаше да общуваме. Впечатли ме като земен, скромен човек, носещ бремето на онова нарицателно, което бяха лепнали върху него. Имаше моменти, когато трябваше да подпише документ например за доставка на химикалки и на хартия за ксерокс. И той проверяваше всяка стотинка как се харчи. Идваше първи на работа, тръгваше си последен. Може би най-доброто за него, което му се случи след големия удар, бе че започна работа в едно много модерно учебно заведение“, смята Гърневски.

Така постепенно Жан му станал симпатичен. Двамата известно време работили по разширяването на колежа – спортната база в с. Оризари и новият учебен корпус в София. „Един ден наш автобус със студенти беше спрян на една от границите за някакъв документ, който трябва да се потвърди от транспортното ни министерство. Оказа се, че там има служители, назначени от Жан. Той се зае да търси помощ. Цял час звънеше. Бившите му подчинени го прехвърляха от кабинет на кабинет и го мотаеха. В един момент чух трясък на телефона и едно култово изречение от устата на Жан: „Егати червените боклуци!“,

описва Гърневски. След тази фраза Виденов му станал още по-симпатичен. „За да изрече това, явно носеше горчилката на онази партия, която го използва и му съсипа живота“, обобщава бившият кмет на Пловдив.

Виденов отдавна е показал, че се е дистанцирал от политиката. И няма никакво намерение да се връща към нея. Но един съратник от онези времена – ексдепутатът Ангел Димов е убеден, че звездата му пак ще изгрее. „Редовно се виждаме и чуваме. Сега си има лични проблеми. Баща му почина. Преди това си отиде и майка му. Голямата гордост на Жан е синът му Васил – успешен млад архитект. Работи в едно от най-добрите столични проектантски бюра. Професори, които са го учили, казват, че е талантлив архитект и му предричат бляскава кариера“, разказва Димов.

В края на м.г. в София се провела научна конференция за русофобството.“Жан дойде и участва с научни изказвания, които впечатлиха всички. Представители на руското посолство поискаха да се запознаят с него. Все пак е завършил престижния ГИМО в Москва с отличие и владее английски, руски и арабски.

Обещах им, че ще ги водя в Пловдив да ги запозная“, открехва Димов. По думите му Виденов има политически усет и далновидност. Моментът вече благоприятствал отново да се появи на политическата сцена.

„Не сме говорили какво мисли за БСП. Но не може човек, който 5 г. е ръководил тази партия и от скапано положение я стегна и през 1994 г. спечели изборите с абсолютно мнозинство от 125 депутати, да е безразличен и да не го боли. Виждам, че той преживява, без да говори. Разсъждавали сме за ония, които го предадоха“, допълва бай Ангел. Разказва, че Виденов не може да забрави едни от най-тежките моменти в живота си. Когато през април 1997 г. тръгнали към извънредни парламентарни избори, в пловдивската организация на БСП дошли указания да не се издига кандидатурата на Жан за депутат. От областната структура на партията обаче го предложили да води листата. На пленум в София той станал и заявил, че си прави отвод.

„И стоя 2 г. безработен. Кой може да го направи?

Той има чувство за историческа отговорност. И затова беше принуден да мизерства. Тогава жена му с малката си заплата издържаше семейството“, връща лентата Димов.

Днешните студенти на Виденов не помнят неговото управление. Но са категорични, че политиката е мръсна работа, а той бил много принципен и затова не бил за нея. „Супер е, много добре преподава“, категорични са младежите. В лекциите си повече наблягал на опита, учил ги на психологически тънкости, които е усвоил при срещите с държавници и финансисти. На изпитите обаче бил безкомпромисен и педантичен.