Свържете се с нас

Made in BG

Наричат ги диамантите на Родопите- две приказно красиви сестри показаха каква е истинската българка

Родопите е планина, която символизираме с широката душа, мистиката, прекрасната
и величествена природа и спокойствието, което дарява на всеки, докоснал се до
нейните дебри. Родопчани открай време са известни с гостоприемството и щедростта
си – в малките, забравени от Бога селца се раждат истински и качествени българи.

Едва ли има българско сърце, което да не трепте от мелодията на родопска песен…,
а какво е родопската песен без гайда? Та това е човек без душа. Има ли гайда и песента добива втора душа…

Днес решихме да ви представим две истински българки – две вълшебно красиви и обаятелни момичета – горди като планината и поели тайните на вековете. Това са сестрите Аника и Каролина Романови , които често биват наричани диамантите на Родопите , а празникът без тях не е празник.

Двете родопчанки са на 20 и 21-годишна възраст и родом са от с. Старцево, община
Златоград. Имат си и брат, който е по-малък от тях – на 16 години. В момента едната
от тях -Аника изучава Българска и Английска филология в Пловдивски Университет,
а сестра й Каролина учи Етнология в същото учебно заведение.

Момичетата са закърмени с родопската песен, през целия си живот взимат участие по концерти
и фестивали с Фолклорните самодейки състави от родното им село, а тази година
бяха сред най „одумваните“ и атрактивни гости на Роженския събор, където печелят
1-во място за автентична носия.

„Всичко, което правим е заради любовта ни към нашето село, към Родопа Планина
и към България“ – разказват пред Trafficnews сестри Романови.

Какво още споделиха за себе си и своя живот Аника и Каролина вижте в следващото
интервю:

– Разкажете ни за родното си село Старцево?

– Село Старцево се намира в община Златоград, област Смолян. Смята се, че Старцево
е най-старото селище в региона. В землището на селото е и местността Белите камъни,
където са намирани следи и останки от живот на древните траки. През селото е минавал
и важен римски път. Днес село Старцево е най-голямото село в района, както и едно
от най-големите в цяла България. Хората от селото спазват и до днес древни традиции
и обичаи, предавани от поколения на поколения.

– Откъде произлиза вашият род?

– Родът на баща ни е от с. Ерма река. Родителите на дядо Роман, бащата на баща
ми, починали много млади и оставили петте си деца на грижите на вуйчо им от майчина
страна. Нейният род бил от  Старцево и за това децата били преместени да живеят тук. Родът от страна на
майка ни е много стар. Нейният дядо е роден през 1871г., преди Освобождението.
Той има 4 сина и 3 дъщери, като тя е най-младата му внучка. Поради общуването
и с по-възрастни хора през целият си живот, майка ни е наследила и запомнила толкова
много за селото, обичаите и носиите.

– На кого сте кръстени и откъде идва фамилията Романови?

– Аз, Аника съм кръстена на баба от майчина линия, сестра ми е кръстена на баба
от бащина страна, а брат ми е кръстен на дядо Роман. Нашата фамилия идва от нашия
дядо по бащина линия.

– Вие събрахте погледите с косите и носиите си на събора Рожен 2019! Кой ви помогна
за тази визия и с какви материали е постигната?

– В цяла България, във всеки един регион или село, заплитанията на косите са
различни. Косичниците, които са наплетени на нас се наричат „Наплитане с Рупове“
и „Наплитане с Кальеме“ и са специфични само за две села в България: Село Старцево
и село Ерма река. Стремяхме се да направим всичко така, както е било преди, и
за това сме събирали коса в продължение на няколко години: в тях има както заплетена
коса на жените от рода ни, така и специална коса за наплитане, която е по-лека
и придава обем и дължина на плитките, защото е много важно за жените от село Старцево
да имат дълги и гъсти коси. Сплетоха и добавиха украшенията две наши лели, които
също като млади са били сплитани и знаят как да направят всичко така, както трябва.
Всяко нещо си има специален брой и място, както и предназначение. Общото време
за наплитането на косите и на двете ни е 14 часа.

– Какви емоции остави у вас националното фолклорно събитие?

– За родопчаните е традиция посещаването на Роженския събор. Нашите баби и дядовци
са участвали в него, още когато са били млади. За цялото семейство Националният
фолклорен събор на Рожен остави един незабравим спомен. За нас беше огромно щастие
да присъстваме на това мащабно събитие отново и да представим носиите на нашето
село. Горди сме, че сме деца на Родопа планина и за това песента по поляните,
гайдите, настроението на хората, автентичността и самата атмосфера на събитието
са ни толкова близки и любими, а емоцията, която имаме там е несравнима.

– Кога за първи път посетихте Роженския събор?

– За първи път посетихме събора през 2015 година. Още тогава останахме очаровани
от това място и магията, която то носи. Очаквахме с огромно нетърпение да го посетим
отново!

– Колко на брой автентични носии имате в гардероба си и коя от тях ви е любима?

– Не сме броили елементите в действителност, но бихме могли да кажем, че имаме
запазени поне по няколко пълни комплекта от всички варианти на носиите в село
Старцево. Като сметнем, че елементите на носиите в село варират от пет (на работната)
до над 20 елемента (невестинската), можем смело да кажем, че имаме запазени над
100 елемента. Най-любими са ни Невестинската и Моминската празнична носия, които
са ни наследство от прабаба ни.

– С какво се занимавате в момента?

– И двете работим като аниматорки в детски център и учим в град Пловдив.

– Участвали ли сте в конкурси и печелили ли сте награди? Какви?

– Участвали сме в три конкурса за Автентични носии: Първият е в Регионален исторически
музей ,, Стою Шишков“: Ревю-спектакъл: Магията на традиционната родопска носия
През 2016г. Тогава Невестинската носия от с. Старцево, както и работната, представени
от Аника спечели Първо място. След това на Конкурса за автентични носии на Фестивала
на Фолклорната носия в Жеравна отново Аника спечели I място за автентична женска
носия. И третото ни и най-скорошно участие беше на Националният събор на Рожен,
в проведеният за пръв път конкурс за автентична носия. Там Каролина спечели I
място за автентична женска носия, като представи моминската празнична носия от
с. Старцево.

– Имате ли народна песен, която ви е „на сърце“?

– Ние сме закърмени с родопска музика. Цял живот участваме по празници, събори
и фестивали. Това ни е научило да обичаме толкова много фолклора и българската
народна музика. Освен семейството ни, огромна заслуга имат и преподавателят ни
по музика в училище СУ ,,Св. княз Борис I“ Румен Контилов и хореографката Мария
Контилова, които ни разкриваха красотата на българското фолклорно изкуство и ни
учеха да го съхраняваме и ценим! Любимите ни песни са ,,Заспало е челебийче“ в
изпълнение на великата Радка Кушлева и ,,Расти ми, расти чорешко“ в изпълнение
на неповторимия Веселин Джигов.

– Какво обичате да правите в свободното си време?

– Каролина е почитател на фотографията и киното от малка, а аз Аника обичам да
правя мънистени накити, да чета и се уча да бродирам.

– За какво мечтаете?

– Аз се надявам след като завърша да се върна на село и да уча децата, да им
придам своите знания и да им дам частица от огромната ми любов към България! Сестра
ми Каролина мечтае да пътува и да обиколи света, като разпространява знанието
и любовта си към България и зад граница!

 

Важни за днес
---

Made in BG

Спомени от СОЦА: Ядяхме само кучешка радост и русенско варено, защото другото беше само с връзки

Напоследък много чета и слушам колко хубаво било през социализма. Онзи ден един таксиметров шофьор ронеше сълзи за времето на Бай Тошо, когато си живеел много добре и тогава всеки можел да си позволи всичко в магазините.
Какво обаче имаше във въпросните магазини тогава, помните ли?

Да вземем супермаркета. Прах за пране 2 вида – „Алфа“ и „Гама“, сапун – два вида. На рафтовете с консерви – русенско варено, скумрия, копърка и „Ропотамо“. По-нататък – шипков мармалад, бисквити – обикновени и чаени „Чайка“. На щанда за салами – кучешка радост и кренвирши.

На рафта за парфюмерия и козметика имаше шампоан „Зелена ябълка“, крем за бръснене „Каро“, крем за ръце и яйчен шампоан. С дезодорант „Рексона” можеше да се сдобиеш само ако имаш дебели връзки с магазинерката.

В плод-зеленчука преобладаващите артикули бяха бутилките с нектари и бурканите с домати. За бананите за Нова година няма и да споменавам. В рибния магазин – скумрия, цаца и хамсия.

Речта на таксиметровия шофьор завърши с думите: „При Тодор Живков си беше много по-хубаво. Сега трябва много да се работи, от сутрин до вечер въртя волана.” Е, да, сега дойде време да се работи. Едно време никой не работеше, всеки се скатаваше и затова социализмът го докара до под кривата круша.

В. Паскалева, Русе

---

Made in BG

Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска

Новата ми книга „У дома“ е пълна с много хубави, вкусни, традиционни български рецепти.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria родената в Пловдив Силвена Роу.

Нашето младо поколение колкото и да са готини не могат да готвят въобще, горките. Те не знаят какво е пиле с ориз или пълнени чушки. Не е толкова лесно. Книгата е пълна с такива рецепти. Има и екзотични рецепти за тези, които пътуват, но всички са с български продукти.

Всичко в книгата може да се намери във всеки един пазар в България. Книгата е с рецепти, които имат снимка. За мен е важно хората да се вдъхновят и да видят как нещата могат да се получат. Като готвя нещо искат да видя какъв е финалния резултат. Ние се храним с очите.

Всички рецепти, които са с пълнени неща са ми любими. Например сармите. Много често ме питат кои са ми любимите неща. Винаги ще са лозовите сарми на баба ми. Те бяха невероятни. Затова съм се постарала да направя много лесни, достъпни, вълнуващи рецепти, които са наши.

Ние сме разпръснати по целия свят. Но нашата храна си остава най-полезна за нашето ДНК. Това е храната на поколенията ни. Храната с която ние сме израснали – сармите, киселото зеле, киселото мляко, българското саламурено сирене. Това са неща, които аз приоритизирам над всичко, което и да е било. И фасула. Фасул и кисело зеле мога да ям всеки ден. Оставям гъшия дроб на страна. Оставям и трюфелите.

И сега в България има качествени продукти. Знам, че всички се оплакват къде да намерят това или онова, но така е по цял свят. Добре е да си намерите хубаво пиле или като цяло месо, което е живяло свободно, хранено е с трева. Хубаво е да си вземете едно българско сирене или кисело мляко. Целият свят говори за гръцкото кисело мляко, а бактерията в него е българска. Това е нашето мляко, просто ние бяхме много загубени едно време и не го регистрирахме като наш продукт.

Фасулът, лещата, киселото мляко и зеле, празът, чесънът, кромидът, това са всички храни, които съдържат майката на антиоксидантите – глутатион. Съдържа се и в чесъна и в кромида. Фасулът е храна на дълголетието. Тук има много рецепти с него. Има и много зеленчуци в книгата. Моята философия е голяма чиния с храна, която съдържа 75% от зеленчуци и едно юмруче с протеин. В България се яде много пържоли и т.н., но това е много вредно, добре е да се ядат повече зеленчуци. Всички това е храна за нашия черен дроб и стомах.

Месото е полезно за един мъж или жена над 50 г., защото нашите мускули имат нужда от животински протеин на тази възраст. Какъвто и да е друг протеин не храни мускулите по същия начин както животинския. Това е отделна тема, но това са къси амино-вериги, които се съдържат само в месата на животните, които са хранени с трева.

Същото нещо е с рибите. Яжте малките риби – херинга, скумрия. Аз съм захранена със скумрия, мирише си, но е супер полезна. Не яжте сьомга, тя е вкусна, но е полезна само, ако е дива. Ако е фермерска риба, в нея има доста неща вложени, които не са подходящи за нас. В България има много дива риба, например калканът, лаврака. Сардини, аншоа също са окей.

Никой няма достатъчен прием на Омега 3 от рибата, така че е добре да го приемате като добавка. Ще ви кажа няколко добавки, които са много важни – витамин Ц, витамин Д и Омега 3. Наблюдавайте източника – откъде идват тези добавки.

На скоро се появих като водещ говорител на най-голямата биохакинг организация в света, в Амстердам. Две седмици преди това си казах, абе, дай да направя едно проучване, да видя в търсачката, да видя какво правят другите био хакинг шефове. Потърсих и видях, че моето име излиза първо сред информациите по тази тема в света. За това говоря, за това работя, това ме вълнува и явно това дава резултат.

Биохакинга е нещо, което е много лесно постижимо за всекиго. Това е практика, която ни помага да подобрим собствената си биология. Да станем една по-могъща версия на себе си. Сега например спането. Много хора не спят добре. Сънят няма да ви даде спомени, но смъртта ще ви настигне по-рано, ако не спите.

Доказано е, че сънят е много важен. Аз спя между 8,30 до 10-11 часа вечер. Заетите хора са най-големите глупаци. Не говоря за обидата глупак, а за хумористичното определение глупак, нещо като бай Ганьо. Ти трябва да си зает със себе си. Аз спя, защото т.нар. хормон на растежа се активизира между 21 и 23ч. вечерта. Ако изпуснеш това време ти си си вкарал най-кошмарния автогол. Ти може да си легнеш в 12-1,2ч. през нощта, може да спиш 15 ч. след това, но това е линейно спане.

Другото нещо в биохакинга е храната. С нея раждаме хубавите клетки. Когато се храним съзнателно, да хапнем нещо, което не просто да ни напълни стомаха, а да ни накара да сме по-здрави, тогава се случва биохакинга. Много хора си хапват на обяд и си лягат на кушетката да поспят. Аз бях една от тези хора, спях всеки обяд след хранене. Сега вече нямам нужда от сън благодарение на начина по който се храня. Храня се със супер храни. Такива, които се грижат за моето клетъчно здраве.

Всеки един от нас носи ракови клетки. Дали те ще се събудят или ще останат в спящо състояние зависи от нашата епигенетика. Ако не спим, пушим, пием, храним се с ултраобработени храни те се активизират. Хранете се със зеленчуци, плодове като боровинки, не като банана и гроздето. Плодове с нисък гликемичен индекс. Ако се храните по този начин вие ще имате енергия. Когато се храните с хубави храни хигиената на мислене също се пречиства.

---

Made in BG

Не може да има силно общество, съставено от социално слаби – ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ

Никога не съм работил за признание, само за удовлетворение.

Религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи.

Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството. Няма богоизбрани народи , има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.

Моят опит показва, че нашите деца са изключително умни като средно ниво. На елитно ниво ние сме си свършили работата, но нещастието е, че масовото училище е едно голямо надлъгване и това са реалистични резултати.

Според мен няма лъжа в това, че учениците ни наистина не умеят много неща. Но проблемът е в това, че няма никаква санкция за това, че не могат и че не искат. Проблемът е повече в това, че не искат. Има учители, които много се стараят, но нашият ученик просто не иска да учи. Защото няма никаква санкция за това, че не е учил, това не му се отразява на срочната годишна оценка и на дипломата.

Едно добро общество е това, което реализира тавана на възможностите на своите граждани, тогава за всички е добре.

В това отношение, аз съм успял да реализирам тавана на възможностите на своите ученици. Според мен голяма част от европейските пари за проекти отиват за реклама на самия проект, а това са хвърлени пари на вятъра. Би трябвало парите да бъдат обвързани с резултата.

Бог е Любов във всички религиозни форми, във всички възможни форми. Аз съм дълбоко знаещ. Това са дълбоко интимни неща. Имам лични доказателства за тази Вселенска сила. Това не е нещо, което може да се предаде на друг човек. Искам тука да цитирам поета Хьолдерлин, който казва:

„Близък е и недостъпен Бог, но там, където расте опасността, расте спасението също.“

Значи човек трябва да пострада първо, трябва да преживее някакъв катарзис, за да може да получи помощта и да стигне до откровението.

Щом като във физиката можем да бъдем едни от най-добрите в света, значи причината не е някаква генетична или в това, че няма учители, които да подготвят децата. Просто няма стимули за масовия ученик да работи качествено.

Вярно е, че учителят е изтормозен, загрижен за оцеляването си, мизерията е ясна. Не може да има силно общество, съставено от социално слаби. Никой като че ли не се грижи за това хората в България да станат социално силни.

Моето старание с това, което съм нарекъл система за формиране на силов интелект, е точно това – да произвеждам социално силни хора. Наистина става така, че интелигентни деца получават по-ниски оценки от не толкова интелигентни, които обаче имат смелостта да преписват.

Обществена тайна е, че матурите в България са една пародия. И би трябвало да се вземат драстични мерки против преписване. Може би трябва да се провеждат на място, което няма нищо общо с учители, които са преподавали на учениците. Определено ни липсва морал, училищният морал е на много ниско ниво.

Пътят към големите резултати минава през страданието, наистина. И има един такъв закон, мисля, че беше някой от законите на Мърфи, който казва, че за да направи човек нещо голямо в живота си има нужда от необходим минимум неблагоприятни условия.

Това е вървене срещу течението, това е животът, антиентропията.

Ние имаме във физиката седем части за седемте смъртни гряха. Някои казват „да не съм луд да си занимавам учениците с такива неща“. Но това са най-интересните часове, учениците искат да ги повтаряме отново и отново.

Това им показва смисъла – смисъла на живота, защо учим, защо ходим на училище, защо изобщо правим нещо. Седмият смъртен грях – това е леността или мързелът.

Предпоследният – унинието или отчаянието. По течението на една река се носи труп на умряло животно – това е смъртта.

Да се оставиш на течението – това е смърт. А пъстървата срещу течението, по водопадите се изкачва нагоре в буйните планински реки, върви срещу течението – това е антиентропия, това е животът.

 

 Източник ЧЕТИЛИЩЕ

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com