На 84-годишна възраст почина Христофор Тзавелла, известен български фолклорист, поет и историк.

На 84-годишна възраст ни напусна писателят Христофор Тзавелла – родолюбецът, който прекрачи култури и граници, но винаги пазеше връзката със своите корени. Той съхрани за бъдещето хиляди народни песни, приказки и поговорки от Македония. За кончината му съобщи във Фейсбук художникът Христо Христов.

null
Христофор Тзавелла

„На 9 ноември 2018, почина в съня си писателят, историк, фолклорист и създател на телевизионната поредица по БНТ „Потомците разказват“ Христофор Тзавелла.

Роден в Егейска Македония през 1934 г. в един от най-значимите родове на Балканите с многовековна историческа памет от Северен Епир, Гърция, обединили съпротивата срещу Али паша Янински в края на XVIII и началото на XIX век, и написали с кръвта си някои от най-храбрите страници на Гръцкото освободително въстание.

По майчина линия Тзавелла принадлежи към рода на костурския и преспански войвода Илия Дигала, един от най-активните дейци на ВМРО в Западна Македония. Едва на 14-годишна възраст той изживява една от големите трагедии на Гражданската война в Гърция, след като е депортиран през 1948 г с още стотици други деца-бежанци в тогавашна социалистическа Чехословакия.

Христофор Тзавелла Снимка от фейсбук на Makdonna-Moscho Tzavella

Следва в Бърно, а по-късно се установява в Торонто, Канада, където основава вестник и радиопрограма, посветени на Национално-освободителните борби в Македония и дейността на македонската емиграция. Завършва още английски език и литература и режисура в Ню Йорк.

През 60-те години се установява в България, където продължава своята патриотична и всеотдайна литературна, историческа и фолклорна дейност.

Тзавелла изследва, събира и систематизира колосален фолклорен труд от десетки хиляди народни песни, приказки и поговорки от Македония.

Издава исторически трудове, работи и твори на английски, гръцки, чешки и български език до деня на смъртта си, доказвайки с нечовешката си творческа издръжливост записаната от него крилата фраза: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите!“ Поклон пред паметта му!“ – пише Христо Христов./ Блиц

България

Бенчев: Лукойл трябва да работи или ще стане неприятно! Ще стане ли бензина 4 лева?

Цените на основните видове горива отново тръгнаха нагоре. Увеличението за изминалия месец е около 10 стотинки.

Надявам се „Лукойл“ да намери начин да замести руската суровина с друга, така че да не се налага да спира работа. Откъде ще дойде този нефт, зависи от компанията. Вариантите са Черно море, а другият е много по-неприятен – преминаване през Босфора, това е много скъпо. Извън Черно море има повече опции, но те са много по-трудно осъществими. Рафинерията трябва да работи, в противен случай ще изпаднем в много неприятни ситуации. Ако спре, ще трябва да разчитаме на резерва, но колко е той, може да каже само държавата. Една голяма част от резерва се намира в чужбина. Горивото трябва да бъде натоварено от Унгария, Словения, Холандия, а това ще бъде кошмар. Не се очертава никаква криза с горивата на пазара. Това каза в студиото на „България сутрин“ Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

„Истинската картина за това какво ще се случи, ще имаме някъде към средата и края на октомври, когато започне отоплителният сезон и се види как стоят нещата с природния газ“, обясни Бенчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

„Няма как да стигнем 4 лева за литър бензин, може би ще минем 3, може да сме малко отгоре“, прогнозира Светослав Бенчев.

По думите му българските производствени цени са доста по-ниски от тези в чужбина. Нашите са с около 10-12 ст. по-ниски – без данъци и такси.

На въпрос има ли как държавата да се намеси, за да не се стигне до увеличаване на цените на горивата, Бенчев отговори, че страната е обложила свръхпечалбата на рафинерията и че използва парите за различни програми. Според него единственият инструмент, който има, е да намали данъците, но тя не може да го направи.

Made in BG

Карта за 14 дневна почивка през 1968 г и курорта днес в 5 снимки

Снимка на картата за почивка от четвърта смяна в Сепарева баня

Таксата е била само 17 лева

Снимка от почиевн дом-мелница Никола Й. Вапцаров в София

Вижте още:Ето колко е струвала почивката на море в хотели с 3,2 и 1 звезди през 1986 година в следващите ни статии

България

Пазите ли ги? Тази остаряла банкнота днес струва 2000 лв.

Банкнотата от 1 лев, отпечатана през 1974 година с паметника на връх Шипка на гърба й, стигна цена от 2000 лева.

Това става ясно от в платформите за безплатни обяви, съобщава „Телеграф“. Продавачът пък обяснява, че е с уникален сериен номер, който е ОУ1357271.

Еднолевката е извадена от обращение в края на 1996 г., като дотогава българските пари са били обезпечени със злато.

Интересното за старите банкноти е, че през дългогодишната история на Българската народна банка банкнотите са печатани в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и бившите „Държавна печатница“ и Държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов“ в София. Специално левчето от 1974 година пък е отпечатано в „Гознак“, СССР.

По-старите и употребявани левчета са по 8-10 лева за брой.

Едно от условията цената на банкнотата да е по-висока е да има вид на нова и в никакъв случай да не е прегъвана.

Справка на страницата на централния трезор сочи, че към момента има в наличност 392 432 банкноти с номинал 1 лев от 1974 година, които никога не са били в обращение, тоест неизползвани. Цената й в БНБ пък е 2,40 лева за брой със ДДС.

Предприемчиви колекционери пък са се сдобили с цели пачки със стари банкноти.

Има обява, в която се предлагат 100 броя банкноти от левчето, като цената на една е 3 лева, а пачката струва 300 лева. Старите зелени двулевки пък вървят по 4 лева бройката, като продавачът уверява, че банкнотите са в перфектно състояние, неизползвани и съхранявани в трезор. Също така серийните номера са поредни.

Със стари, неизползвани банкноти, отпечатани в периода от 1951 до 2006 година, може да се сдобиете на касите на БНБ.

В списъка с наличностите има такива от 3 лева и купюра с номинал 25 лева, които струват 3,60 лева за брой с ДДС. И от двете банкноти наличностите в трезора са над 100 000 броя. Най-висока цена пък държи банкнота от 500 лева, емисия 1951 година. БНБ разполага с близо 200 000 купюри с този номинал, като цената на една е 79,20 лева с ДДС.