Чаровна блондинка, родом от Молдова, пасе овцете в село Скутаре. 31-годишната Наталия пристигнала у нас преди четири години заради съпруга си, разбра 365 Новини.

Любовта между двамата пламнала на киноложка изложба в родината на Наталия. Не след дълго красавицата, която е завършила право и работила като следовател в Кишинев, зарязва професията си и пристига в Скутаре.
При нас всичко започва и свършва с кучетата, разказва съпругът на Наталия Витко Христев. Той и жена му се грижат за близо 20 четириноги от изчезващата порода българско овчарско куче. Идеята за отглеждането на овцете също дошла покрай кучетата.

Мъжът ми каза, че започваме да отглеждаме овце, защото имаме българско овчарско куче, а неговата естествена среда е стадото, спомня си Наталия. Съобщил го по телефона, докато тя била на гости при родителите си в Кишинев. Когато разбрал за намерението на младите, бащата на Наталия се хванал за главата. Новината обаче не притеснила красивата дама. Казах си какво пък толкова. Гледаме 20 кучета, още толкова животинки няма да ни дойдат в повече, разказва тя.

Не крие, че преди да дойде в България, не е виждала овца на живо.

Нямам баба и дядо на село, бях чувала само как овчарите са възрастни хора, които водят огромни стада с животни и цял ден ходят из планините, разказва русата бивша полицайка. У нас тя няма право да работи по професията си и решава да хване гегата. Подари ми я свекъра с думите: „Ти сигурно си най-хубавата овчарка в България”, смее се Наталия. Обяснява, че овцете са като хората, всички имат свой характер. Има и по-буйни, и по-кротки, но ги обича всички.

В началото на стажа като чобанка не липсвали и смешни случки. Докато овладее „езика” на стадото, овцете се пръскали на различни посоки и тя се виждала в чудо как да ги събере.

Не съм губила овца, но най-тежкото е, когато някоя тръгне да се агни на полето. Стадото не чака, а не можеш да оставиш овцата с малкото, защото ще ги изгубиш, разказва Наталия. Обяснява, че харесва това, което прави. Сама го поисках и ми действа зареждащо. Смятам, че животните са по-добри от хората, а овчарските кучета разбират човешката душа, на тях можеш да се довериш и да бъдеш сигурен, че няма да те предадат, споделя Наталия. Така 4 години вече тя броди всеки ден из полетата около Скутаре.

На много хора им се струва странно, като ме видят – млада руса жена пасе стадо овце, а с нея няколко огромни кучета, размишлява Наталия. И допълва, че не съжалява за нищо. Хлопките на овцете, кучетата, всичко това ме кара да се чувствам, че живея, признава тя.

Смята, че на някои им се вижда странно, защото повечето млади момичета не могат да решат какво искат в този живот. Те не могат да се определят.

Аз реших, че искам животни и си ги гледам. Кучета, овце – това е моят избор. Предпочитам да общувам с животни. Цял живот съм с тях. Бях на 4-5 години и постоянно носех вкъщи котенца, кучета, лястовички, паднали от гнездата, врабчета, гълъбчета. Хората тук ни се смеят и ни обясняват, че трябва да отворим зоологическа градина, защото се грижим за 70 овце, 15-20 овчарски кучета, кон, магаре, кокошки, пилета, гълъби.

Когато ходя на гости при родителите ми в Молдова, полудявам от колите, от забързаните хора… А на село усещаш, че има един-естествен и спокоен живот. Цял живот моята мечта бе да имам много кучета, да ги развъждаме и гледаме и тя се сбъдна, казва Наталия. Мъжът от много години се занимава със съхраняването на породата кучета българска овчарка. Той е шефът, а тя отговорник по селекцията. Дори на сватбата им подкумовете били овчарски кучета.

Скоро русата овчарка ще яхне и кон. Наталия вече си го е избрала. Предстои да го обучи и смята да излиза с него, когато повежда стадото на паша.

Не съм яздила никога, ала не ме е страх. Както казваше баща ми, ти си мъжко момиче, и може би затова си избрах и мъжка професия – следовател. Работила съм само с мъже и знам, че винаги трябва да разчиташ само на себе си.

Разбира се, и нищо женско не е чуждо. Успява да намери време и за прическа, маникюр и педикюр, ала си ги прави сама вкъщи и през нощта, когато детето спи. Смята, че всяка истинска жена трябва да се грижи за външния си вид.

Софтуерният инженер Момчил, който е един от най-обещаващите играчи в „Игри на волята“ тази година, се радва на голям интерес от зрителките. Той е силен, издръжлив, а от визитката му разбираме и че е много интелигентен – завършил е бакалавърска степен в Китай, при това трети по успех. А фактът, че редовно спортува и се занимава с жиу-жицу личи във всяка от битките, в които се включва със сърце.

Приятелката на Момчил В личния си живот Момчил също е много успешен, защото от дълго време си има сериозна приятелка, която е изумително красива. Тя се казва Боряна и със сигурност се вълнува за представянето в „Игри на волята“ на своя любим. От снимките им в социалните мрежи става ясно, че двамата обичат да пътуват и да посещават нови места, където да си създават спомени за цял живот. Дали обаче имат сериозни планове за общо бъдеще все още не е ясно.

Вижте снимки на Боряна и се убедете сами, че Момчил е истински късметлия с красавица като нея до себе си.

Никога не съм работил за признание, само за удовлетворение.

Религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи.

Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството. Няма богоизбрани народи , има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.

Моят опит показва, че нашите деца са изключително умни като средно ниво. На елитно ниво ние сме си свършили работата, но нещастието е, че масовото училище е едно голямо надлъгване и това са реалистични резултати.

Според мен няма лъжа в това, че учениците ни наистина не умеят много неща. Но проблемът е в това, че няма никаква санкция за това, че не могат и че не искат. Проблемът е повече в това, че не искат. Има учители, които много се стараят, но нашият ученик просто не иска да учи. Защото няма никаква санкция за това, че не е учил, това не му се отразява на срочната годишна оценка и на дипломата.

Едно добро общество е това, което реализира тавана на възможностите на своите граждани, тогава за всички е добре.

В това отношение, аз съм успял да реализирам тавана на възможностите на своите ученици. Според мен голяма част от европейските пари за проекти отиват за реклама на самия проект, а това са хвърлени пари на вятъра. Би трябвало парите да бъдат обвързани с резултата.

Бог е Любов във всички религиозни форми, във всички възможни форми. Аз съм дълбоко знаещ. Това са дълбоко интимни неща. Имам лични доказателства за тази Вселенска сила. Това не е нещо, което може да се предаде на друг човек. Искам тука да цитирам поета Хьолдерлин, който казва:

„Близък е и недостъпен Бог, но там, където расте опасността, расте спасението също.“

Значи човек трябва да пострада първо, трябва да преживее някакъв катарзис, за да може да получи помощта и да стигне до откровението.

Щом като във физиката можем да бъдем едни от най-добрите в света, значи причината не е някаква генетична или в това, че няма учители, които да подготвят децата. Просто няма стимули за масовия ученик да работи качествено.

Вярно е, че учителят е изтормозен, загрижен за оцеляването си, мизерията е ясна. Не може да има силно общество, съставено от социално слаби. Никой като че ли не се грижи за това хората в България да станат социално силни.

Моето старание с това, което съм нарекъл система за формиране на силов интелект, е точно това – да произвеждам социално силни хора. Наистина става така, че интелигентни деца получават по-ниски оценки от не толкова интелигентни, които обаче имат смелостта да преписват.

Обществена тайна е, че матурите в България са една пародия. И би трябвало да се вземат драстични мерки против преписване. Може би трябва да се провеждат на място, което няма нищо общо с учители, които са преподавали на учениците. Определено ни липсва морал, училищният морал е на много ниско ниво.

Пътят към големите резултати минава през страданието, наистина. И има един такъв закон, мисля, че беше някой от законите на Мърфи, който казва, че за да направи човек нещо голямо в живота си има нужда от необходим минимум неблагоприятни условия.

Това е вървене срещу течението, това е животът, антиентропията.

Ние имаме във физиката седем части за седемте смъртни гряха. Някои казват „да не съм луд да си занимавам учениците с такива неща“. Но това са най-интересните часове, учениците искат да ги повтаряме отново и отново.

Това им показва смисъла – смисъла на живота, защо учим, защо ходим на училище, защо изобщо правим нещо. Седмият смъртен грях – това е леността или мързелът.

Предпоследният – унинието или отчаянието. По течението на една река се носи труп на умряло животно – това е смъртта.

Да се оставиш на течението – това е смърт. А пъстървата срещу течението, по водопадите се изкачва нагоре в буйните планински реки, върви срещу течението – това е антиентропия, това е животът.

 Източник ЧЕТИЛИЩЕ