Служебният кабинет подготвя мерки, с които да спаси хората от фокусите на търговците с цените след смяната на лева с евро, пише Труд бг.

От финансовото министерство обмислят Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) или други органи да налагат глоби, така че да контролират спекулативното поскъпване при приемане на еврото, съобщи служебният министър на финансите Росица Велкова на форум, посветен на влизането на Хърватия в еврозоната.

Новите правомощия на държавните органи може да бъдат разписани в бъдещия закон за приемане на еврото, обясни Росица Велкова.

Още през миналата година с бързото покачване на цените представители на правителството на “Кирил Петков” обясняваха, че има спекула на пазара.

И пращаха служители на КЗП да правят проверки на цените. Но хората от КЗП могат само да констатират повишението на цените и нямат никаква възможност да налагат глоби за неоснователно поскъпване.

Тогава правителството не предложи законодателни промени, които да дадат възможност за налагане на глоби за спекула, защото в страната е наложено мнението, че свободният пазар и конкуренцията може да балансират цените.

Опитът на Хърватия обаче показва, че глоби за спекула може да бъдат налагани. Министър Велкова се срещна с Главния държавен инспектор на Хърватия Андрия Микулич, ръководител на Държавния инспекторат – органът, който от началото на годината следи за необосновано повишение на цените.

До момента инспекторатът е наложил над 230 санкции в Хърватия за повече от 400 хил. евро, като всяка една от тях започва от 1600 евро.

При влизане в еврозоната в Хърватия редица фризьорски салони и заведения закръглиха цените нагоре, като при някои увеличението достига 20%.

Засега обаче от Министерството на финансите обмислят вариант да бъде следено за спекула само при въвеждане на еврото, тоест, ако в месеците до влизане в еврозоната търговци вдигат необосновано цените санкции няма да има.

Нищо не пречи цените в услугите и в търговията на дребно да бъдат повишени сега или няколко седмици преди влизането ни в еврозоната и така бизнесът ще избегне налагането на глоби.

Смятаме, че трябва да проучим опита на Хърватия и по-специално на Държавния инспекторат (контролен орган, обединяващ редица регулатори), който е упълномощен да контролира и налага санкции под различни форми на търговците за спекулативна печалба, обясни министър Велкова.

Това трябва много добре да се изследва, за да се види доколко подобни мерки биха съответствали на нашата Конституция, допълни тя.

В концепцията на закон за въвеждане на еврото не е предвидено да има глоби за спекула, а само да бъдат слагани стикери “честен търговец” и да бъдат направени черни списъци на търговци, които закръгляват цените нагоре. Опитът на Хърватия обаче показа, че това не е достатъчно.

Важно е в България да се реши кой да бъде органът или органите, които да изпълняват такива задачи, каза министър Велкова. Бихме могли евентуално с проекта на закон за еврото да заложим подобни функции на Комисията за защита на потребителите, на НАП или на друг подходящ контролен орган, заяви министърът.

Обмисляме тези органи да бъдат овластени в момента, в който стане ясна датата за присъединяването ни към еврозоната, за да могат да започнат предварителен мониторинг преди въвеждането на еврото, обясни Росица Велкова.

Това означава, че държавните органи ще може да събират данни за цените, но ако търговците ги вдигнат през ноември, един месец преди влизането ни в еврозоната на 1 януари 2024 г., едва ли ще имат възможност да налагат глоби, ако допълнителните им правомощия важат само за периода на въвеждане на еврото.

Трябва да изберем

На българските монети може да е Мадарският конник

На българските монети евро може да е изобразен Мадарският конник. Още с решението, че ще влезем в еврозоната, имаше предложения върху българските монети от едно и две евро да бъдат изобразени Мадарският конник, Рилският манастир, паметникът на Шипка. А някои нумизмати побързаха да направят дори проект на визията на новите монети.

Мадарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България. Това е единственият скален релеф в Европа от периода на ранното средновековие и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

Изобразява конник, лъв, куче и орел. Конникът с лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Композицията символизира победа над врага.

БНБ вече получи разрешение пробно да отсича монети евро. Предстои Монетният двор към БНБ да избере визията на монетите ни евро, а след окончателното решение кога ще влизаме в еврозоната да започне и отсичането им.

Трябва да бъдат приети промени в няколко закона

Инфлацията може да ни спъне за еврозоната

Ще преговаряме със страните членки

Инфлацията е единственият критерий за влизане в еврозоната, който не изпълняваме.

Инфлацията може да ни спъне за еврозоната, защото това е единственият критерий за въвеждане на еврото, който едва ли ще изпълним. Преди да влезем в еврозоната трябва да бъдат приети и промени в няколко закона, обясни министър Велкова.

Ключово на фона на политическата нестабилност и последните дни от работата на Народното събрание е то да приеме три законопроекта, които са свързани с нашите ангажименти към валутния механизъм, каза Росица Велкова.

Това са промени в Търговския закон, Кодекса за застраховането и Закона за мерките срещу изпирането на пари. Освен това не бива да бъдат правени съществени промени в други закони, защото, ако това се случи, ние не бихме отговорили на ангажиментите, които сме поели, допълни тя.

Ако ангажиментите, свързани със законите, бъдат изпълнени, остава инфлацията. Ние сме малка икономика с валутен борд, което означава, че нямаме монетарна политика, което прави много трудна задачата да се влияе на цените чрез фискалната политика, каза Росица Велкова.

Ако единственият критерий, който продължаваме да не изпълняваме, е инфлацията, имаме намерение да водим преговори с Европейската комисия и държавите членки на еврозоната, допълни тя.

По отношение на критерия за бюджетен дефицит – ние го изпълняваме, защото в края на 2022 г. от Министерството на финансите обявиха, че дефицитът ще бъде 2,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на начислена основа, а новите данни на база консолидирането на различни отчети показват, че дефицитът може да бъде още по-нисък – 2,8%. Обявеният дефицит на касова основа е 1 на сто, но също ще се понижи до около 0,8 на сто от БВП.

По отношение на нивото на дълга критериите за влизане в еврозоната също са изпълнени.

Бизнесът обвинява инфлацията

В Хърватия търговските вериги закръглили всичко нагоре

Според проверка 40% oт фиpмитe нeocнoвaтeлнo ca вдигнaли цeнитe

Глoбaтa зa фиpми e до 26 000 eвpo

Директорът на Европейската централна банка Кристин Лагард (най-ляво) обяви на церемонията в началото на годината, че приемането на еврото, що доведе до просперитет за икономиката на Хърватия.

Tъpгoвcкитe вepиги в Хърватия пoвишaвaт цeнитe мeceц cлeд мeceц и ceгa ce oпитвaт дa зaблyдят пoтpeбитeлитe oтнocнo oбмeнния кypc нa eвpoтo. Това заяви преди дни xъpвaтcкият миниcтъp нa икoнoмикaтa Дaвop Филипoвич cлeд cpeщa c pъкoвoдитeлитe нa тъpгoвcкитe вepиги, цитиpaн oт yнгapcкaтa инфopмaциoннa aгeнция Нungаrу Тоdау.

Cпopeд cъoбщeния в xъpвaтcкaтa пpeca пoвeчeтo тъpгoвcки вepиги ca зaкpъглили цeнитe нaгope пo вpeмe нa кoнвepтиpaнeтo. He caмo тъpгoвцитe нa дpeбнo, нo и пpeдпpиeмaчи и paзлични дocтaвчици нa ycлyги ca пoвишили цeнитe cи c 10-15 пpoцeнтa.

Toвa нaкapa пpaвитeлcтвoтo дa пpeдпpиeмe мepки cpeщy тъpгoвцитe нa 5 янyapи, кaтo пpeдyпpeди тъpгoвцитe, чe щe нaлoжи глoби, щe oтмeни eнepгийнитe cyбcидии или щe пoвиши дaнъцитe, ocвeн aкo нe въpнaт цeнитe oбpaтнo нa нивaтa пpeди влизaнeтo в eвpoзoнaтa.

Taзи зaплaxa вкapa в кoнфликт xъpвaтcкoтo пpaвитeлcтвo и бизнeca, тъй кaтo тъpгoвцитe oтxвъpлят мepкитe, нacoчeни към бopбa c пoкaчвaнeтo нa цeнитe cлeд въвeждaнeтo нa eвpoтo, кaтo oбвинявaт инфлaциятa.

Cлeд двe ceдмици зacилeн кoнтpoл xъpвaтcкитe инcпeктopи ycтaнoвиxa, чe oкoлo 40% oт фиpмитe нeocнoвaтeлнo ca вдигнaли цeнитe и ги глoбиxa c 234 000 eвpo, cъoбщи Eurасtіv. Глoбaтa зa фиpми e 26 000 eвpo и дo 1090 eвpo зa eднoлични тъpгoвци.

Haциoнaлнoтo cтaтиcтичecкo бюpo нa Xъpвaтия oбяви, чe в кpaя нa 2022 г. цeнитe ca били cpeднo c 0,3% пo-ниcки в cpaвнeниe c тeзи пpeз нoeмвpи, кoeтo вoди дo cпaд нa гoдишнaтa инфлaция oт 13,5% пpeз нoeмвpи дo 13,1% в кpaя нa дeкeмвpи.

Глeдaйки cpeднoгoдишнитe дaнни зa пoтpeбитeлcкитe цeни в Xъpвaтия пpeз минaлaтa гoдинa тe ca били c 10,8% пo-виcoки, oткoлкoтo caмo гoдинa пo-paнo, oтбeлязвa Тоtаl Сrоаtіа Nеwѕ.

Правят сайт за еврото

Решават през февруари дали да кандидатстваме

Откриват телефонни линии

Ще бъдат открити и постоянни телефонни линии за гражданите, които имат въпроси, свързани с приемането на единната валута.

Много важен срок е февруари, когато трябва да предоставим на заседанието на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) всички данни за икономиката на България, каза министърът на финансите Росица Велкова.

Тогава ще преценим дали да подадем заявление за изготвянето на конвергентен доклад – документ, даващ оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка доколко дадена страна изпълнява изискванията за членство в еврозоната, обясни тя.

За запознаване на хората с промените, които ще настъпят с въвеждане на еврото, вече е приета комуникационна стратегия.

Очаква се в края на февруари да има конференция, на която официално да бъде даден старт на информационната кампания за присъединяването ни към еврозоната.

На конференцията се очаква да присъстват финансови министри от страните членки на еврозоната, както и представители от Европейската комисия.

През март се очаква да бъде стартиран информационният сайт за еврото, а по-късно през годината ще бъдат открити и постоянни телефонни линии за гражданите, които имат въпроси, свързани с приемането на единната валута.

Трябва да го представят в Брюксел

Служебният кабинет прави бюджет за 2023 г.

Няма време за забавяне

От служебното правителство ще подготвят проект на бюджет за 2023 г.

Имаме намерение, въпреки факта, че сме служебно правителство и тъй като за втори път се отива на предсрочни избори, да представим проект на закон за държавния бюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна рамка за периода 2024-2026 г., каза министърът на финансите Росица Велкова.

Очакванията ни за следващите три години трябва да бъдат представени в Брюксел през месец април или май.

Първоначално от Министерството на финансите са имали намерение само да подготвят разчети за бюджета за 2023 г., които да бъдат използвани от следващото правителство, което бързо да ги преработи на база своята управленска програма.

Сега обаче, заради напредването на времето, имаме намерение да внесем законопроект за държавния бюджет за 2023 г. в Народното събрание и да не изчакваме, защото времето напредва, каза Росица Велкова.