Пламен Димитров, президент на КНСБ, изнесе предложение за нов подход към трудовото договаряне по време на пресконференция във Велико Търново, организирана от БТА. Според него, в България трябва да се въведат различни нива на минимална работна заплата, които да отразяват образователното ниво на служителите.
Концепцията предвижда освен общата национална минимална заплата, да се установят още две специфични минимални заплати – една за лицата със средно образование и друга за тези с висше образование, като размерът им ще се определя в зависимост от изискванията на заеманата длъжност. По този начин, основната минимална заплата би останала за работниците без специални квалификации или умения, докато останалите две ще осигуряват по-високи доходи за образованите работещи.
Димитров подчерта, че подобна структура вече функционира в някои европейски страни, което предполага, че тази система може да бъде успешно приложена и в България. Това предложение има за цел не само да стимулира квалификацията и образованието сред работната сила, но и да допринесе за по-справедливо възнаграждение в зависимост от професионалните и образователните постижения на всеки индивид.
Димитров коментира, че до 15 ноември 2024 година, България трябва да приведе към трудовото си законодателство европейската директива за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз (ЕС) и насърчаването на колективното трудово договаряне. За целта синдикалистите ще посетят над 150 предприятия в цялата страна, като на срещите ще запознаят синдикалните членове с допълнителните права, които въвеждането на директивата и промяната на трудовото законодателство ще им гарантира.
С промяната на поне пет закона ще бъде гарантирана прозрачността на заплащането и отпадането на т.нар. фирмена тайна за размера на основните заплати в предприятието. След правилното транспониране на директивата е предвидено да бъде стимулирано правото на синдикално сдружаване вътре в предприятията, а ако това бъде ограничено от работодателя, той ще носи наказателна отговорност, посочи вицепрезидентът на конфедерацията Тодор Капитанов.
Друга цел е да бъдат увеличени колективните договори в различните сектори, тъй като към момента колективните трудови договори на браншово равнище са едва 12. Важно е държавата да подготви план за справяне с прехода по отношение на т.нар. Зелена сделка във всички сектори – енергетика, селско стопанство, строителство, транспорт и други, като заложи буферни механизми, за да не се стигне до съкращаване на работници, каза другият вицепрезидент на организацията Огнян Атанасов.
Според данните за миналата година, с които КНСБ разполага, наетите на минимална работна заплата у нас са 437 306 души, което е 19,7 процента от работещите. За Велико Търново броят на работещите срещу минимално заплащане е 16 601 или 26 процента, показва справката. Във Великотърновска област синдикалните членове са над 10 000, съобщи Васил Тодоров, регионален координатор на КНСБ.
Като част от кампанията пред сградата на Общината е открита синдикална шатра, на която експертите на конфедерацията предоставят трудовоправни консултации на работници и служители. Приемат се сигнали за нарушения на трудовите права, правото на сдружаване и други казуси.