Полицията в саксонския град Майсен, северозападно от Дрезден, откри три малки деца и баща им мъртви в дома им в неделя.

Извиканият на място лекар от Спешна помощ само е констатирал смъртта им, съобщават от полицията, цитирани от германски медии.

Децата са момиче на една годинка, момиче на 2 години и момче на 3 години. Бащата е 37-годишен.

Говорител на полицията каза пред местните медии, че няма индикации за участие на трета страна, което предполага, че бащата е убил децата си, преди да посегне на живота си, предава БТВ.

Бабата на децата каза пред местния вестник Sächsische Zeitung, че бащата страда от психични проблеми и че майката многократно се е опитвала да държи децата далеч от него.

Полицията разследва случилото се.

България трябва да излезе от спиралата на дефицити, но за съжаление, е влязла в спиралата на компромиси, които не удовлетворяват икономическата логика, а логиката на политиците и техния електорат, а това не е правилно. Това заяви пред БГНЕС икономистът Михаил Кръстев, председател на Съюза за стопанска инициатива.

Държавните финанси и публичният сектор не се намират в добро състояние от гледна точка на управлението на държавните финанси и публичните средства.

„Достатъчно е да погледнем какво се случи с Бюджета за 2024 г. и неговото неизпълнение както в разходната, така и в приходната част. Т.е. когато имаме сгрешен бюджет значи някой е направил грешка и нямаме оптимално управление на публичните финанси. Нещо повече индикациите, които получаваме за бюджета през 2025 г. общо взето екстраполират тази патология, която има в управлението на публичните финанси през последните няколко години, а именно трупането на дефицити и разчитане на увеличаване на данъчната тежест върху бизнеса и домакинствата и естествено емитирането на нов дълг, за да се финансират тези дефицити“, заяви икономистът.

Според него България отдавна е влязла в спиралата на дефицитните бюджети. „Причината е, че новата цел, която имат всички, изготвящи бюджета в България е да се търси червената линия, а именно въпросните 3% дефицит. Над 3% дефицит не може да бъде заложено в държавния бюджет, защото има ограничение в Закона за публичните финанси, а също така сме ограничени и от Европейската комисия по Маастрихстките критерии. Това не пречи да се търси тази червена линия от 3%, което не отговаря на икономическата логика и среда, в която се намираме“, обясни Михаил Кръстев.

Biss.bg Пламен Русев: До 2030 г. Изкуственият интелект вече няма да бъде изкуствен – ще бъде наш

Според него е нормално в новите условия, когато имаме увеличение на заплащането в страната и не чак толкова висока инфлация, да разписваме бюджети, които не са на дефицит. „Едва ли можем да целим излишък с оглед на новата финансова политика, но да не бъдат на дефицит, или да бъдат на много нисък. Но това, което се залага са 3%, за да се финансират разходни политики, които са изтървани изпод контрол“, уточни Кръстев.

Той подчерта, че България е „счупила“ швейцарското правило за увеличаване на пенсиите заради извънредното увеличаване на нивата на пенсиите и особено на минималните през последните четири години. „Това не означава, че оттук нататък не трябва да спазваме швейцарското правило така, както сме го заложили. Повишили сме изключително много базата и въпросните близо 9%, с които трябва да се повишат пенсиите ще бъдат на много по-висока стойност като тежест за бюджета.

Същото важи и за минималната работна заплата“, каза икономистът и добави, че това се случва и заради бакалското транспониране на една европейска директива у нас. „Данните, с които вече разполагаме, показват, че това влошава икономическата среда както по отношение на регионалното разпределение, така и по отношение на икономическите дейности. Все повече икономически дейности ще влязат в риск заради съотношението между минимална и средна работна заплата през 2025 г. Все повече области в страната също влизат в този риск“, предупреди икономистът.

А парите за финансирането на всички увеличения ще дойдат от приходните политики в бюджета. „Идеите на МФ са свързани с увеличаването на данъчната тежест върху бизнеса и домакинствата. Няма откъде другаде да се намерят пари за все по-увеличаващите се разходни политики“, заяви Михаил Кръстев.

Ще продължи ли темпът на растеж при заплатите

Увеличаването на максималния осигурителен доход до 2028 г. на почти 5000 лв. означава ефективно изземане на милиарди левове от бизнеса и домакинствата. „Плащането на все по-високи осигуровки от работодателите ще се отрази както на икономическата среда у нас, така и на възможността работодателите да повишават възнагражденията на своите служители, защото все по-голяма част от парите, които се произвеждат от конкретната фирма или дейност ще отиват в държавата, а това е увеличаване на данъчната тежест“, подчерта икономистът.

Той е категорично против облагането на определени сектори с данъци свръхпечалба, напомняйки, че тази мярка е била въведена единствено и само за държавни енергийни компании в Европа по време на високите цени на енергията през 2022 г., но тя не трябва да се прилага срещу други отрасли, които печелят в пазарните условия.

Увеличаването на акцизите е също вид повишаване на данъците, напомни Кръстев: „Прехвърлянето на тежестта върху потребителите във връзка с алкохола и тютюневите изделия е също вид увеличаване на данъчната тежест. Категорично не съм съгласен, че нямаме увеличение на данъците в България“, каза той.

Продължаването на бюджет 2024 и през 2025 г. не е добър вариант, защото има промени в икономическата ситуация. „В Бюджет 2024 г. са предвидени мерки, които не са много смислени към 2025 г.“, заяви Кръстев. Той също така смята, че трябва да излезем от спиралата на дефицити, но за съжаление ние се намираме в „спирала на компромиси“. „Защото трябва да имаме бюджет и той трябва да бъде компромисен и в крайна сметка да удовлетворява не икономическата и финансовата логика, а логиката на политиците и техния електорат“, каза икономистът.

Според него бюджетът трябва да бъде внесен и трябва да бъде обсъден сериозно от народните представители. „Този бюджет трябва да бъде балансиран с нисък до никакъв дефицит и не да се бърза, а да се постигнат реформи, които да подобрят състоянието на публичния сектор, защото търпим критика от международните институции. Трябва да внесем ред и предвидимост. Бюджетът трябва да бъде смислен от гледна точка на икономическата ситуация“, смята Михаил Кръстев.

Диана се готвеше да се сбогува със съпруга си в болницата, което беше много болезнен процес. Ваше право е да можете да получите точни знания. Непознат се приближи до нея и прошепна ужасните думи: „Поставете скрита камера в стаята му“. По онова време й беше трудно да приеме факта, че му остават само няколко седмици живот.

Никога не съм мислила, че животът ми ще свърши в коридора на болница. „Четвърти стадий на рака… метастазирал“, каза лекарят и тези думи се запечатаха в съзнанието ми като предупреждение за смърт. Той ще умре след няколко седмици. След като научих новината, загубих всяка надежда за Ерик и бъдещето ни заедно. След 15 години брак оставаха броени дни. Когато златната лента беше на пръстена ми, се чувствах тежка, сякаш беше пълна със спомени от по-добри времена. Сред тях бяха първият ни танц заедно, тихото кафе, което пихме сутрин, и времето, когато ме галеше по косата, когато бях разстроена.

Докато гледах други семейства да минават, стомахът ми започна да се обръща. Имаше хора, които плачеха, хора, които се смееха, и хора, които бяха заседнали на това странно място между надеждата и отчаянието. Знаех, че трябва да си тръгна, преди нещата да са напълно полудели.

Докато се препъвах през автоматичните врати, усетих, че въздухът леко докосва лицето ми в края на септември. Бях малко изненадана от усещането. Използвах краката си, за да стигна до една пейка близо до вратата, но когато стигнах там, паднах, вместо да седна. Дългите, вълнообразни сенки, които залязващото слънце хвърляше над територията на болницата, ми показаха колко болка изпитвах отвътре.

Тогава тя дойде.

Първоначално тя не изглеждаше много интересна. В края на четиридесетте изглеждаше като всяка друга медицинска сестра. Носеше сини ексфолианти. Уморените й очи сякаш отразяваха нещо.

Тя носеше обувки, подходящи за хора, които прекарват много време на краката си, и прибра косата си със сребърни ивици на кок. Човекът наистина изглежда добре на нейно място. И тя седна до мен, без да пита. Беше едновременно досадно и удобно да я има там.

— Трябва да поставиш скрита камера в стаята му — тихо каза тя. „Той не е терминален.“

Думите болят като опарване от горещ душ. — Извинете? На гаджето ми не му остава много време да живее. Лекарите се съгласиха с това. Колко сте нагла?

Тя ме погледна право и каза: „Да вярваш означава да виждаш.“ „Работя на това място вечер.“ Какво се случва ми е пределно ясно. Някои части нямат смисъл с останалите. Имаш право да знаеш истината, така че ще ти кажа всичко.

Преди да успея да отговоря, тя стана и излезе, преминавайки през вратите на болницата като призрак. Все още не знам какво се случи.

Тази вечер съм в леглото и умът ми се движи бързо. Спомените на Ерик от деня, в който беше етикетиран, бяха в пряко противоречие с казаното от непознатата, което тя повтаряше отново и отново. Усещах болката на доктора в лицето му, докато ми съобщаваше лошата новина. Държеше ръката ми в своята.

Това, което каза: „Той не умира“, не беше ясно. От друга страна, идеята изглеждаше непостижима, но въпросът така и не изчезна. Когато въведох информацията за кредитната си карта, ръцете ми трепереха, защото току-що бях поръчала малък фотоапарат онлайн за бърза доставка на следващата сутрин.

Рано на следващата сутрин се промъкнах в стаята му, докато Ерик беше прегледан от лекаря.

Тресеше се, докато поставях малкия фотоапарат на перваза сред лилиите и розите във вазата. Въпреки че всяко мое движение ме боли, знаех, че по-голяма сила ме дърпа напред.

„Съжалявам“, казах аз, но не бях сигурна дали беше на Ерик или на себе си. Кой човек съжалявах, не ми беше познат.

След малко повече от час Ерик се върна в леглото. Изглеждаше малко блед и тъжен. Изглеждаше по-крехък и дребен в болничните си дрехи. Той попита: „Къде беше?“ с треперещ глас.

По време на целия разговор излъгах и казах: „Тъкмо си вземам кафе.“ „Какво стана със сканирането?“

Докато се обръщаше в леглото, одеялата издадоха леко шумолене. Много  болеше. „Изтощително.“ Нещата се влошават. Просто имам нужда от малко време да си почина и да се оправя.

Казах „да“, докато държах ръката му. След като кажеш „със сигурност“, можеш да издухаш парата.

Същата вечер се прибрах вкъщи и се уверих, че Ерик е възможно най-удобен. След това легнах на леглото си. Когато отидох на  камерата и синята светлина от лаптопа ми удари лицето ми, сърцето ми биеше толкова бързо, че го усещах в гърлото си. Светкавицата на фотоапарата накара лицето ми да ослепее.

С часове нищо не се случваше. Чувствах се глупаво, че слушах непозната, докато сестрите идваха и си отиваха, докато Ерик спеше.

След това нещата се промениха много, когато дойде девет часа.

През отворената врата в стаята влезе пациентка. Беше висока, но изглеждаше красива в коженото си палто и беше уверена в себе си. Това, което се случи след това, смрази кръвта ми. Докато отиваше до леглото на Ерик, светлината удари тъмната й коса, защото беше оформена толкова добре.

Съпругът ми Ерик седна изправен с изправен гръб, въпреки че изглеждаше, че „умира“. Намереното не се нуждаеше от работа. Никак не болезнено. Изглеждаше сякаш е щастлив. необичайно щастие за лицето на човека, който се приближаваше към края на живота си.

Той стана и нежно я прегърна. Той изобщо не беше слаб. За да направи това, той преметна крака отстрани на леглото. По време на тяхната целувка сватбената ми халка изгоря на пръста ми, което ме болеше много.

Не успях да запиша звука на разговора им, защото камерата пропусна техния естествен и приятелски език на тялото. Това разби сърцето ми, докато ги гледах и двамата.

Той внимателно скри документите, които тя му даде, под матрака си, докато се върне. Тъй като те изглеждаха като много важни цели, аз се интересувах какви са тези цели.

Докато се връщах в стаята на Ерик на следващата сутрин, гърдите ми се свиха, когато осъзнах, че не трябваше да знам личните подробности. Беше отново човек, което означаваше, че беше блед, слаб и не можеше да пази равновесие.

Той каза: „Добро утро, любов моя“ и после посегна към чашата с вода с ръце, които едва трепереха. „Злощастна вечер.“ Болката се влошава.

Щях да му крещя и да го хвана за яката, за да ми обясни какво ще се случи. Вместо това се усмихнах и лицето ми се стори като направено от счупено стъкло. „Съжалявам да го чуя. Има ли нещо, което мога да направя?“

Виждах го как се справя страхотно с ролята си, докато клатеше глава. Колко пъти бях плакала, докато заспивах, защото бях толкова сигурна, че това е истина? Колко пъти се бях молила за чудо през нощта,не  знаейки, че той вероятно работи с любовницата си, която пази в тайна?

По тъмно се обърнах и се върнах в къщата си. Докато чаках на паркинга, скрих телефона си, за да имам готовност да запиша истината. Беше планирано любовницата му да бъде там, което знаех.

Вярно е, че жената с коженото палто, която се разхождаше из болницата като пациентка, направи посещение.

Докато я следвах този път, останах напълно неподвижна и се уверих, че съм достатъчно близо, за да я чуя ясно.

Чуваха се от отделението през една леко открехната врата. Тя говореше като бизнесмен, когато каза: „Всичко е наред“ и „парите от застраховката ще бъдат изпратени в чужбина, когато умреш“. Вече сме близо до началото на нашия нов живот.

Ерик отговори с много енергия и чувство. „Това е наистина невероятно, Виктория.“ Д-р Матюс направи точно това, което трябваше да направи. Накрая се съгласи с диагнозата, въпреки че ми струваше много пари. Заслужаваше си. Ако се държим по този начин още няколко дни, веднага ще бъдем свободни. Диана няма да даде шанс на никого да се усъмни в нея. В момента тя работи по планирането на погребението ми.

„Вдовицата, която е в траур, въпреки факта, че съпругът й е все още жив!“ Виктория се изсмя тихо.

„Трябваше да видиш изражението й, когато ме посети днес.“ Много те обичам и много се тревожа за теб. Наистина искам да съжалявам за горкото. Той се засмя на глас.

За петнадесет години брак кулминацията беше, когато успяха да направят измама. Техните непринудено жестоки коментари порязват по-дълбоко от всеки друг вид остър предмет. Въпреки че очите ми бяха пълни с чиста болка, сдържах сълзите, защото не беше подходящият момент.

Сега беше моментът да им се върна.

Докато обмислях всяка част и я записвах на телефона си, идеите ми вече се събираха, за да оформят план. Изглеждаха ли заинтересовани да играят игри? Не е проблем; И аз съм спортувал апреди

Искам да благодаря на цялото семейство, приятели и колеги на Ерик, които някога са ми казвали, че се тревожат за него. Те направиха обажданията, които направих на следващия ден.

Майката на Ерик ридаеше в салфетка, докато стоеше там с родителите му до леглото му. Хората на работа казаха, че съжаляват с тих тон. Приятелите ми от колежа ми разказаха за всички забавни моменти, които са имали един с друг. До вечерта всички гости бяха в стаята на Ерик.

Когато се появиха повече хора, видях как страхът се прокрадва в очите на Ерик, но той изглеждаше благодарен за помощта и изпълни ролята си, като се държеше слабо и благодарно.

Децата на Ерик станаха по-големи. „Даяна, върху какво работиш?“ ‘

Стаята не беше организирана по никакъв начин.

Докато майка му плака още малко, сълзите й се превърнаха в гневни писъци. Нямаш право да ни караш да преминаваме през това с човека, за когото си женен.

Двама от братята на Ерик трябваше да направят това, което им беше казано, докато баща им беше задържан. Виктория пристигна по същото време и спря, когато разбра, че планът им се е объркал ужасно. Тя застана до вратата.

На следващия ден подадох молба за развод, въпреки че не го бях виждала от предишния ден. След това се върнах до пейката пред болницата, за да видя милата непозната, която ме спаси от най-лошата измама в живота ми.

Този път до мен седна същата жена, която ме беше предупредила преди, но изглеждаше по-спокойна.

Докато гледах как слънцето залязва, й казах: „Благодаря ти. Ти ме спаси от странен вид скръб. Небето се превърна в палитра от начала и краища.

Вечерта, докато се прибирах с колата, държах брачната халка в джоба си. Мисълта за всичко, което бях загубила и спечелила в живота, беше тежко.

Когато слънцето залезе, ярки оранжеви и червени цветове осветиха небето. Имах чувството, че мога да дишам отново за първи път от седмици.