Свържете се с нас

Made in BG

Какво можехме да си купим с левчето преди 10 ноември 1989 г.

Добрият стар лев го помним всички. Вижте на снимката как изглеждаше „добрия стар“ един лев. Какво можеше да се купи с него, преди да настъпи периода на широко прокламирания в началото на 80-те години т.нар. „разгърнат“ социализъм?. Сметнете сами при положение че: баничката бе 18 ст, чаша боза – 10 ст, приличен обяд в столова – около 1 лв, (но за студентите – от 30 до 50 ст)!

Билетите за трамвайте (доста раздрънкани наистина) бяха по 6 ст. Прочутите българси цитари „Слънце“ и „Арда“ струваха съответно 32 ст и 60 ст кутията, а кибритът – 5 ст. Тогава хората ходеха охотно на кино срещу 35 ст билета. Това бе и времето, когато едно бунгало на „Слънчев бряг“ струваше 1.20 лв на ден, а стая в хотелите – след 1 септември – се ползваше срещу 1.30 лева.

От закусвалнята в центъра на курорта можеше да си купите едрогабаритни много вкусни кебаптчета – за „без пари“ и с повечко ръчно изпечен хляб се изкарваше спокойно до вечерта, където входът за модната дискотека бе 1.50 лв, а във вариетето можеше да се попадне срещу „цели“ 5 лева!

Добавете към това спокойствието на все още девтвените дюни и доброжелюбно настроените чуджестранни туристи, които просто не знаеха как да изхарчат своите обменени в левове пари – толкова драстична бе разликата в стандартите. И все пак – живееше се добре с шише лимонада или сайдер на масата на евтините кръчми, вместо появилите се по-късно швепс, кола и т.нат. А чаща първокласен коняк „Плиска“ – не и ментето през първите години на т.нар. „преход“ – бе 50 ст!

Е, банани се продаваха не често в т.нар. „показни магазини“ – те бяха 2 в София, но какво от това – консумирането на такива „деликатеси“ бе прието единствено на големите празници. Накрая – заплатата на специалист – вишист бе 80 лева на месец. Направете сметка и ще видите, че тя бе достатъчна за едно сносно съществуване, включително и за един по-продължителен курорт на морския бряг…

Разбира се, анализът за „плюсовеите“ и „минусите“ на безвъзвратно отминалите десетилетия на 60-те и 70-те години на 20-я век може да бъде продължен и задълбочен, но това едва ли е необходимо. Новите предизвикателства изтриват постепенно носталгичните спомени за „доброто старо време“…!

А ето най-култовите коментари от мрежата:

Коментари от мрежата:

Много ще си спомняме за доброто старо време-искахте демокрация-ето Ви я! Да те управляват неуки хора-твоята съдба да се решава от циганите-също неуки хора-едно време-няма да ходят циганите на училище и ли на работа-нямаше го този лукс.

Веднага след казармата-на вторият ден младежите на работа. И сега работят – по нощни клубове и дискотеки и на другият ден -спане, готови за следващия екшън!

„Избивания, побоища, кланета, катастрофи и какво ли не – не ни трябва война, ние българите ще се унищожим „сами“.

Това е нашата „демокрация“. Преди си имаше ред дисциплина – болниците си бяха „болници“, образованието отлично. Не като сега – навъдили ги стотици „университети“ само и само да лапат пари-а от там излизат едни кадри – Господ да ти е на помощ!

То не било „у млякото-ами у суроватката“ – както казваше баба, но имаше мъдри думи на старите хора, а имаше и кой да ги слуша и да си взема поука.

Баба ми може да е вземала 28 лв. пенсия, но си имаше всичко, защото си го гледаше във градината -отглеждаха се и животни! И никой не съм виждала от възрастните хора да рови по казаните, а сега срам и позор – всеки втори. Живея във центъра на града и всеки ден ги виждам!

Първо това поколение трябва да се научи да работи – после на ред и дисциплина, и после можем да говорим за демокрация!!!!! А не като изтъркана плоча да ми говорите – за „бананите“, пък и най малко софиянци могат да се оплакват – винаги са били с привилегии – в така наречените „показни магазини“имаше всичко! Сега яжте банани, а родителите ви да измират от мизерия и нищета! Вие очи и уши нямате ли бе хора? Ако сте хора!!!

---

Made in BG

Каква заплата в евро ще взимаме, ако сега получаваме 1000 лева

Какво ще се случи със заплатите ни и с цените в търговската мрежа? Това е основният въпрос, който българите си задават, когато стане въпрос за въвеждане на еврото у нас догодина.

От 27 държави в Европейския съюз, 20 са в еврозоната. Никоя страна обаче не е приемала общата валута с минимална заплата по-ниска от 500 евро, какъвто е случаят в България към момента. Според икономисти обаче няма риск заплатите на хората да бъдат намалени, защото те ще бъдат пресметнати според фиксирания сега курс на еврото.

В такъв случай, ако заплатата е 1000 лв, тя ще е равностойна на 512.82 евро.

Във фирмите у нас малко се говори за преизчисленията на заплатите и как ще бъдат променени те догодина.

„Не се обсъждат тези работи. Като му дойде времето и часът, тогава вече ще се разбере всичко за какво става въпрос“, коментира пред БНТ Здравко Кирилов.

Това води до много неясноти и въпроси.

„Как би била изравнена или както говорят „едно евро – един лев“, ама то всъщност не е така. То едно евро е два лева. Стандартът в България е твърде нисък за приемане на евро“, казва Николай Митов.

Икономистите обясняват – заплатите на служителите ще бъдат преизчислени по фиксирания във валутен борд курс на лева към еврото или 1.95 лева за 1 евро. Няма никакъв риск служителите да бъдат подведени и заплатите да паднат при превалутирането.

„Това не е възможно, защото те са резултат на облигационни взаимоотношения. Всеки, който е сключил трудов договор знае, че това е договор и той не може да бъде нарушен от едната страна. Няма повод за безпокойство“, поясни Доц. Елена Ставрова, икономист.

Но ако при заплатите всичко е фиксирано, то при преизчисляването на цените в търговските мрежи нещата не стоят точно така.

„В този случай бизнесът взима решения, бизнесът търси начини да ограничи рисковете и там закръгляването ще бъде направено негарантирано със закон. Разбира се, държавата би могла да се поучи от опита на тези, които вече го направиха, като Хърватия например, и да задължи за един не едномесечен, а едногодишен период бизнесът да поставя цените на продаваните стоки на рафтовете в двете изражения – левово и еврово“, каза доц. Елена Ставрова.

Димитър Бакалов дава пример с цените в пекарната му в Благоевград.

„Може да има малък проблем, но той ще е за нас. Защото де факто една баница, която при мен е 2,10 лева, аз трябва да я направя 1 евро и 1 евроцент, а този евроцент до два лева много трудно ще се връщат 99 евроцента. Може би там ще се получи разминаване, може би някъде ще има малко повече, но това са единични случаи“, каза той.

Правилата и контролът ще зависят от държавата.

---

Made in BG

Чудо! Мощен бизнесмен от Израел строи малък град край Варна

Бизнесмен от Израел влиза във Варненско и ще строи малко градче с еднофамилни къщи.

Комплекс от десетки еднофамилни жилищни сгради предстои да бъдат изградени в с. Бенковски, Община Аврен, Област Варна. Инвестиционното предложение е на компания на гражданин на Израел и е входирано в РИОСВ-Варна, видя Economic.bg.

Компанията, която иска да изгради комплекса, е регистрирана през 2010 г. във Варна. Едноличен собственик на капитала и управител на компанията е Шай Гениш от Израел, според Търговския регистър.

Уведомлението за инвестиционно предложение подлежи на обществено обсъждане в срок от 14 дни, считано от 9 април 2024 г., става ясно от информация на сайта на Регионалната инспекция по околна среда и водите – Варна.

Предстои да бъде направена и екологична оценка на инвестиционния проект.

Бъдещият комплекс ще бъде с размер 19000 кв. м, а селото, където ще бъде изграден комплекса, се намира на около 3 км от главния път Бургас – Варна.

Шай Гениш участва в управлението на още няколко фирми, занимаващи се с недвижими имоти. Той е бил съдружник във варненска компания, която е учредена през 2011 г. и се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти. През 2014 г. обаче Гениш е заличен като съдружник и управител и компанията се поема от Йосеф Бахар, който става едноличен собственик на дружеството.

Шай Гениш участва като съдружник с дял от 1200 лв. и в друга фирма която също се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти.

---

Made in BG

Български обущар, с пари от занаята си, купи 8 апаратамента в две държави

„Ако пак се родя, пак ще стана обущар. С честен труд, с този занаят успях да си купя общо осем жилища-в Кърджали, Момчилград и Истанбул“.

Историята на 73-годишния Сюлейман Сюлейман, споделена за 24rodopi.com. Най-възрастният действащ обущар в Източните Родопи.

Малкото му ателие се намира в центъра на Кърджали.

Роден в село Черна скала, занаятът е научил от майсторска бригада от Хасково. В нея били двама арменци, двама-трима турци и един българин.

После самият той станал бригадир в обувния цех в Момчилград. Ръководил 18 души.

„Общо във фабриката тогава работеха 200-300 човека. Но само нашата група правехме обувките, по 150 чифта на месец. Работихме на норма.

Получавах по 1200 лева на месец, останалите, според разряда и свършената работа, между 500 и 800 лева. Никога не съм обиждал и не съм се карал на работниците“, споделя пред екипа ни Сюлейман.

Обучил е и други. Майстори, които в момента работят в Момчилград, други в Измир, Бурса, Истанбул.

73-годишният мъж прави обувки от 30 вида кожи. Както и „специални“, както ги нарича, за известни музиканти, един от които Иво Папазов-Ибряма.

Още пази дипломата си за обущар, придобита в Димитровград. И ако се роди още веднъж, отново ще прави обувки…

Големият майстор от малкото ателие.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com