Напоследък много чета и слушам колко хубаво било през социализма. Онзи ден един таксиметров шофьор ронеше сълзи за времето на Бай Тошо, когато си живеел много добре и тогава всеки можел да си позволи всичко в магазините.
Какво обаче имаше във въпросните магазини тогава, помните ли?

Да вземем супермаркета. Прах за пране 2 вида – „Алфа“ и „Гама“, сапун – два вида. На рафтовете с консерви – русенско варено, скумрия, копърка и „Ропотамо“. По-нататък – шипков мармалад, бисквити – обикновени и чаени „Чайка“. На щанда за салами – кучешка радост и кренвирши.

На рафта за парфюмерия и козметика имаше шампоан „Зелена ябълка“, крем за бръснене „Каро“, крем за ръце и яйчен шампоан. С дезодорант „Рексона” можеше да се сдобиеш само ако имаш дебели връзки с магазинерката.

В плод-зеленчука преобладаващите артикули бяха бутилките с нектари и бурканите с домати. За бананите за Нова година няма и да споменавам. В рибния магазин – скумрия, цаца и хамсия.

Речта на таксиметровия шофьор завърши с думите: „При Тодор Живков си беше много по-хубаво. Сега трябва много да се работи, от сутрин до вечер въртя волана.” Е, да, сега дойде време да се работи. Едно време никой не работеше, всеки се скатаваше и затова социализмът го докара до под кривата круша.

В. Паскалева, Русе

Новата ми книга „У дома“ е пълна с много хубави, вкусни, традиционни български рецепти.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria родената в Пловдив Силвена Роу.

Нашето младо поколение колкото и да са готини не могат да готвят въобще, горките. Те не знаят какво е пиле с ориз или пълнени чушки. Не е толкова лесно. Книгата е пълна с такива рецепти. Има и екзотични рецепти за тези, които пътуват, но всички са с български продукти.

Всичко в книгата може да се намери във всеки един пазар в България. Книгата е с рецепти, които имат снимка. За мен е важно хората да се вдъхновят и да видят как нещата могат да се получат. Като готвя нещо искат да видя какъв е финалния резултат. Ние се храним с очите.

Всички рецепти, които са с пълнени неща са ми любими. Например сармите. Много често ме питат кои са ми любимите неща. Винаги ще са лозовите сарми на баба ми. Те бяха невероятни. Затова съм се постарала да направя много лесни, достъпни, вълнуващи рецепти, които са наши.

Ние сме разпръснати по целия свят. Но нашата храна си остава най-полезна за нашето ДНК. Това е храната на поколенията ни. Храната с която ние сме израснали – сармите, киселото зеле, киселото мляко, българското саламурено сирене. Това са неща, които аз приоритизирам над всичко, което и да е било. И фасула. Фасул и кисело зеле мога да ям всеки ден. Оставям гъшия дроб на страна. Оставям и трюфелите.

И сега в България има качествени продукти. Знам, че всички се оплакват къде да намерят това или онова, но така е по цял свят. Добре е да си намерите хубаво пиле или като цяло месо, което е живяло свободно, хранено е с трева. Хубаво е да си вземете едно българско сирене или кисело мляко. Целият свят говори за гръцкото кисело мляко, а бактерията в него е българска. Това е нашето мляко, просто ние бяхме много загубени едно време и не го регистрирахме като наш продукт.

Никога не съм работил за признание, само за удовлетворение.

Религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи.

Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството. Няма богоизбрани народи , има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.

Моят опит показва, че нашите деца са изключително умни като средно ниво. На елитно ниво ние сме си свършили работата, но нещастието е, че масовото училище е едно голямо надлъгване и това са реалистични резултати.

Според мен няма лъжа в това, че учениците ни наистина не умеят много неща. Но проблемът е в това, че няма никаква санкция за това, че не могат и че не искат. Проблемът е повече в това, че не искат. Има учители, които много се стараят, но нашият ученик просто не иска да учи. Защото няма никаква санкция за това, че не е учил, това не му се отразява на срочната годишна оценка и на дипломата.

Едно добро общество е това, което реализира тавана на възможностите на своите граждани, тогава за всички е добре.

В това отношение, аз съм успял да реализирам тавана на възможностите на своите ученици. Според мен голяма част от европейските пари за проекти отиват за реклама на самия проект, а това са хвърлени пари на вятъра. Би трябвало парите да бъдат обвързани с резултата.

Бог е Любов във всички религиозни форми, във всички възможни форми. Аз съм дълбоко знаещ. Това са дълбоко интимни неща. Имам лични доказателства за тази Вселенска сила. Това не е нещо, което може да се предаде на друг човек. Искам тука да цитирам поета Хьолдерлин, който казва:

„Близък е и недостъпен Бог, но там, където расте опасността, расте спасението също.“

Значи човек трябва да пострада първо, трябва да преживее някакъв катарзис, за да може да получи помощта и да стигне до откровението.

Щом като във физиката можем да бъдем едни от най-добрите в света, значи причината не е някаква генетична или в това, че няма учители, които да подготвят децата. Просто няма стимули за масовия ученик да работи качествено.

Вярно е, че учителят е изтормозен, загрижен за оцеляването си, мизерията е ясна. Не може да има силно общество, съставено от социално слаби. Никой като че ли не се грижи за това хората в България да станат социално силни.

Моето старание с това, което съм нарекъл система за формиране на силов интелект, е точно това – да произвеждам социално силни хора. Наистина става така, че интелигентни деца получават по-ниски оценки от не толкова интелигентни, които обаче имат смелостта да преписват.

Обществена тайна е, че матурите в България са една пародия. И би трябвало да се вземат драстични мерки против преписване. Може би трябва да се провеждат на място, което няма нищо общо с учители, които са преподавали на учениците. Определено ни липсва морал, училищният морал е на много ниско ниво.

Пътят към големите резултати минава през страданието, наистина. И има един такъв закон, мисля, че беше някой от законите на Мърфи, който казва, че за да направи човек нещо голямо в живота си има нужда от необходим минимум неблагоприятни условия.

Това е вървене срещу течението, това е животът, антиентропията.

Ние имаме във физиката седем части за седемте смъртни гряха. Някои казват „да не съм луд да си занимавам учениците с такива неща“. Но това са най-интересните часове, учениците искат да ги повтаряме отново и отново.

Това им показва смисъла – смисъла на живота, защо учим, защо ходим на училище, защо изобщо правим нещо. Седмият смъртен грях – това е леността или мързелът.

Предпоследният – унинието или отчаянието. По течението на една река се носи труп на умряло животно – това е смъртта.

Да се оставиш на течението – това е смърт. А пъстървата срещу течението, по водопадите се изкачва нагоре в буйните планински реки, върви срещу течението – това е антиентропия, това е животът.

 Източник ЧЕТИЛИЩЕ