68-ГОДИШНАТА АНЕЛИЯ ЯНКОВА ОТ ПАВЛИКЕНСКОТО СЕЛО СТАМБОЛОВО Е ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ЖЕНИ В БЪЛГАРИЯ, които съхраняват древния ритуал леене на куршум.

Тази дарба не се предава чрез книги и обучения, а чрез сърцето, категорична е тя. Обяснява, че магичният обичай превръща страха на човек в течен метал, а после уплахата остава в миналото.

Анелия е родом от Батак, но вече 5 десетилетия живее в Стамболово, където свива семейно гнездо.

„Леля ми ме взимаше с нея, когато лееше куршум. Караше ме да слушам молитвите, да усещам страха на човека, а не просто да наблюдавам ритуала. Истината е, че това не се учи, това ти идва отвътре след Божията благословия“, твърди Янкова.

Споделя, че дарбата е тежка и не всеки може да я издържи. След ритуал винаги се чувства изтощена, защото реално е смъкнала емоционален товар от чужд гръб.

„Куршумът се топи за 5 – 10 минути. После го изливам в съд с вода над главата на човека и казвам молитва. В метала се оформя това, от което го е страх. Понякога е животно, друг пък символ – ковчег, автомобил и т.н.“, обясни тя.

„Едно момче дойде, не можеше да говори. В куршума излезе ковчег. Брат му бил починал. Когато излях куршума, започна да говори. Сякаш мъката му се претопи заедно с оловото“, разказа Анелия.

68-годишната жена разказа, че след всяко леене човек пие глътка от водата, в която е потънал куршумът. Останалата част от течността се излива в река, за да се може течението да отнесе страха. През нощта пък човекът спи с куршума под възглавницата.

Янкова има две дъщери, син, внуци и правнуци, но никой от тях не проявява интерес да усвои ритуала.

„Много ми се иска да предам знанията и дарбата. Жалко е, че няма приемственост, защото това е нещо, което само помага, не вреди“, категорична е тя.

Когато я питат защо продължава да практикува обичая, бързо отговаря, че не може да гледа, когато някой страда. Когато при нея пристигне някой унил и изпаднал в безизходица човек, сърце не й дава да го отпрати.

„Ако можеш да смъкнеш бремето от някого, защо да не го направиш? Това не е магия, а човещина. Тук няма значение и това човекът, на когото правя ритуала, каква религия изповядва“, твърди Анелия.

Мълвата за нейната дарба се разнася от уста на уста от години. В дома й идват жени след тежки катастрофи, майки с уплашени деца и хора с всякакви проблеми. В знак на благодарност после се връщат с кошници с яйца, плодове и каквото друго са си произвели.