Connect with us

България

ИЗВЪНРЕДНО! ОГРОМЕН СКАНДАЛ! Гинка скочи на Корнелия Нинова: Как 28-годишна от село Крушовица си купи „Техноимпекс“?! – гледайте НА ЖИВО (ОБНОВЕНА)

Две парламентарни комисии – по енергетика и по контрол над службите за сигурност -провеждат съвместно заседание, на което са повикани представители на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за финансов надзор (КФН),  Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, ДАНС и Държавната агенция „Разузнаване“.

На заседанието е поканена и Гинка Върбакова, собственик на „Инерком България“, избран за купувач  на електроразпределителното дружество, което обслужва Западна България. Тя обаче е поискала заседанието да е закрито, защото ще разкрие търговска информация. Това обяви Валентин Николов, зам.-председател на комисията но енергетика. Гинка пристигна в Народното събрание, след като бе на среща с премиера Бойко Борисов на „Дондуков“ 1. На нея двамата се разбраха, че държавата иска да поеме контролния пакет от акции на ЧЕЗ, а Гинка пое ангажимент да постави въпроса пред чешката страна.

От сряда в секретното деловодство на Народното събрание е налична и справката за финансирането на покупко-продажбата, която беше изпратена от чешката страна до премиера Бойко Борисов. Делян Добрев, председател на енергийната комисия, прочете в началото писмо от Инерком, в което се говори, че има конфиденциалност на сделката и искат частта, която касае сделката, да бъде разгледана в закрито заседание. Депутатът от ГЕРБ поиска да се добави т.2 за закриване на заседанието във втора част.

Таско Ерменков от БСП коментира, че няма против Върбакова да разкаже нещо закрито, но само това да бъде закрито, а всичко останало да бъде открито, защото има голям публичен интерес. Едва ли има нещо ново в сагата, която тече цяла седмица, посочи той. Народният избраник от БСП Славчо Велков посочи, че, ако сделката се основава на чешкото законодателство, клаузата за конфиденциалност е излишна и всички трябва да чуят всичко, тъй като ние се движим по българското законодателство. Срещу нас се води безпрецедентна кампания, политически шантаж, груба намеса в инвестиционните намерения на нашата компания, яростната кампания стигна до степен на сатанизиране, прочете пред комисията Гинка Върбакова, която честити на депутатите Баба Марта. Когато подготвяхме документите си, водени от световните стандарти, сериозно подценихме ролята на политическата интрига, подценихме ролята на противниците ни, които искат да развалят сделката. Атаката срещу нас е от отпаднали кандидати. Те искат да спечелят по служебен ред, задкулисно, чрез политически натиск, както срещу нас, така и срещу ЧЕЗ, изкривявайки медийната среда. Ние бяхме набедени в една изкривена политическа обстановка, прочете още Гинка. Защо именно ние сме избрани за купувачи на ЧЕЗ? Искаме да опровергаем съмненията, че нямаме професионална биография и да покажем, че имаме ясни намерения и подготвен екип. Държим да защитим доброто си име и да отговорим на обидните квалификации. Убедени сме, че това е наше законно право. Искаме категорично да заявим, че с нашите адвокати ще прегледаме всички спекулации и лъжи и ще си потърсим правата. Няма да позволим да ни сочат, че участваме в схеми. Подобни лъжи обслужват корпоративни интереси на влиятелни кръгове, посочи Върбакова. В залата депутатите започнаха да шумят. Върбакова помоли всички да намерят източника на „този шантаж“. Ние искаме да се срещнем и с президента и с всички, за да кажем кои сме и да посочим фактите. Всеки един участник в процедурата има подписан договор с клаузи, които забраняват да се разгласяват данни от сделката. Никой от кандидатите няма да наруши клаузата за конфиденциалност. Участието ни в преговорите за закупуване на дружеството на ЧЕЗ започна преди повече от година и половина. Цялата сделка, всички преговори, се водеха в Чехия, а договорът за покупко-продажба се сключи по английското право. Всички преговори са водени в ЧЕЗ в Прага, не по министерства. Не сме търсили никакви контакти с министри и президентство. С премиера се запознах тази сутрин.

Ние сме съгласни държавата да бъде сключена в сделката, така че тя да има възможност за контрол и да даде сигурност на потребителите. Ние имаме забрана за промяна на собствеността и ще се консултираме за промяна на сделката. Нашият юридически консултант за договора е една от най-авторитетните адвокатски компании, с най-голям брой сделки. те са най-голямата адвокатска кантора в света. От българска страна се доверихме на една от водещите правни кантори „Спасов и Братанов“, които имат изключително богат опит в международното право, в капиталовите пазари. Те участват в преговорите с купувача. Консултантската компания за банкирането и финансите е „Мейн кепитъл“, която работи с множество инвестиционни и стратегически инвеститори. „Делойт България“ изготвиха документи по сделката. Процесът в Чехия бе наблюдаван от няколко от най-големите международни одиторски компании, разказа Гинка. Кои сме ние? От лидера на една политическа партия беше зададен въпроса, как Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ. Може ли аз да върна въпроса как може някой на 28 години от село Крушовица да си купи „Техноимпекс“, посочи Върбакова, която очевидно визира лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Председателят на КЗК Юлия Ненкова обяви, че до момента няма постъпили сигнали в комисията за сделката за ЧЕЗ. Ненкова добави, че комисията се е самосезирала преди две седмици във връзка с цените на електроенергията у нас. Председателят на КЕВР Иван Иванов заяви по време на изслушването: „Смяната на собствеността на ЧЕЗ не променя лицензията. Имахме и друг такъв случай. Еон Продаде на Енерго Про дружеството си. Поради това, че сделката беше извършена без да се залагат активи, КЕВР продължи лицензионният договор. Само преди 2 месеца, когато ЧЕЗ продаде ТЕЦ-Варна. При това положение комисията просто изиска инвестиционните намерения на собственика и своя приятна изненада, те се осъществяват.“ Бойко Атанасов от Комисията за финансов надзор коментира: „Правомощията и задълженията на Комисията по отношение на прехвърляне на собствеността на енергийни дружества започват от момента след сключване на сделката и имаме ясно дефиниран собственик. В четири работни дни купувачът и продавачът имат задължение да информират Комисията за финансов надзор. Нямаме правомощия да направим предварителен надзор, но комисията следи цялата ситуация.“ Галя Димитрова от НАП обяви, че агенцията извършва проверки на фирма „Инерком“ и свързаните с нея лица. Проверките се извършват на база на цялата информация, с която се разполага.

„Приходите, разходите и данъците за 2017 година се декларират с декларация, която се подава до края на месец март. Проверките продължават и в момента. От Агенцията по приватизацията обявиха, че възможностите за контрол и проверка на ЧЕЗ от агенцията са изчерпани през 2008 година, когато държавата се разделя със своя дял в дружеството. От Държавната агенция за национална сигурност разкриха, че дружеството не е определено като стратегически обект за България. Председателят на Агенцията Димитър Георгиев разкри кои са били лицата, проявявали интерес към закупуване на дружеството. В началото на 2017 година интерес проявяват Николай Георгиев Вълквано и Христо Ковачки, както и фирмата „Инерком. Интерес има и от румънска фирма и турски холдинг. Сумата за продажбата на акционния дял на ЧЕЗ у нас е 340 млн. евро. Първаночално в Чехия са поканени представителите на „Инерком“, както и на ТЕЦ „Бобов дол“. ТЕЦ „Бобов дол“ предлага първоначала оферта от 302 млн. евро, която по-късно достига до 360 млн. евро. „Инерком“ предлага първоначално сумата от 290 млн. евро, която по-късно достига малко над 300 млн. евро. Димитър Георгиев разкри, че срещу семейство Върбакови е имало 6 жалби от лизингово дружество. Четири от преписките са прекратени, а по другите две работата продължава. От Държавната агенция по разузнаването обявиха, че са имали първоначални сигнали още през 2010 година, че ЧЕЗ иска да продаде активите си в България. Тогава преговори с дружеството води Енерго про, но до сделка не се казва. От първото полугодие на 2012 година интерес за придобиване на ЧЕЗ е имало руски холдинг и американска компания. Според анализ на международна финансова агенция активите на ЧЕЗ България се определят на 225 млн. евро, което показва, че сумата от 340 млн. евро е силно преувеличена. Направи се спекулация, че премиера Бойко Борисов е знаел за сделката. Не смятам, че ръководството на банката не е длъжен да го уведомява. Има надзорен съвет, който одобрява всички наши сделки над 5 млн. лв.  Не сме кредитирали „Инерком“ за закупуване на дялове от ЧЕЗД или за погасяване на дългове към трети лица. Един лев не е е дала Българската банка за развитие, нито финансови гаранции по сделката“, каза Стоян Мавродиев от Българската банка за развитие. Той заяви, че ББР не е ангажирана по никакъв начин към сделката за ЧЕЗ. Не са правени никакви анализи. ББР не е кредитирала сделката. Депутатът Славчо Велков атакува, че не вижда част от собствениците. „94% са заемни средства по данни на чешката страна. Питам г-жа Върбакова кои са чешките граждани, с какъв статут са. Колко на брой информационни материали са изготвили, след като са имали информация“, каза Велков.

/ПИК

ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО ПО ПИК TV!

Continue Reading

България

Бенчев: Лукойл трябва да работи или ще стане неприятно! Ще стане ли бензина 4 лева?

Цените на основните видове горива отново тръгнаха нагоре. Увеличението за изминалия месец е около 10 стотинки. 

Надявам се „Лукойл“ да намери начин да замести руската суровина с друга, така че да не се налага да спира работа. Откъде ще дойде този нефт, зависи от компанията. Вариантите са Черно море, а другият е много по-неприятен – преминаване през Босфора, това е много скъпо. Извън Черно море има повече опции, но те са много по-трудно осъществими. Рафинерията трябва да работи, в противен случай ще изпаднем в много неприятни ситуации. Ако спре, ще трябва да разчитаме на резерва, но колко е той, може да каже само държавата. Една голяма част от резерва се намира в чужбина. Горивото трябва да бъде натоварено от Унгария, Словения, Холандия, а това ще бъде кошмар. Не се очертава никаква криза с горивата на пазара. Това каза в студиото на „България сутрин“  Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

„Истинската картина за това какво ще се случи, ще имаме някъде към средата и края на октомври, когато започне отоплителният сезон и се види как стоят нещата с природния газ“, обясни Бенчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

„Няма как да стигнем 4 лева за литър бензин, може би ще минем 3, може да сме малко отгоре“, прогнозира Светослав Бенчев.

По думите му българските производствени цени са доста по-ниски от тези в чужбина. Нашите са с около 10-12 ст. по-ниски – без данъци и такси.

На въпрос има ли как държавата да се намеси, за да не се стигне до увеличаване на цените на горивата, Бенчев отговори, че страната е обложила свръхпечалбата на рафинерията и че използва парите за различни програми. Според него единственият инструмент, който има, е да намали данъците, но тя не може да го направи.

Continue Reading

Made in BG

Карта за 14 дневна почивка през 1968 г и курорта днес в 5 снимки


Снимка на картата за почивка от четвърта смяна в Сепарева баня
Таксата е била само 17 лева
Снимка от почиевн дом-мелница Никола Й. Вапцаров в София

 

Вижте още:Ето колко е струвала почивката на море в хотели с 3,2 и 1 звезди през 1986 година в следващите ни статии

Continue Reading

България

Пазите ли ги? Тази остаряла банкнота днес струва 2000 лв.

Банкнотата от 1 лев, отпечатана през 1974 година с паметника на връх Шипка на гърба й, стигна цена от 2000 лева.

Това става ясно от в платформите за безплатни обяви, съобщава „Телеграф“. Продавачът пък обяснява, че е с уникален сериен номер, който е ОУ1357271.

Еднолевката е извадена от обращение в края на 1996 г., като дотогава българските пари са били обезпечени със злато.

Интересното за старите банкноти е, че през дългогодишната история на Българската народна банка банкнотите са печатани в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и бившите „Държавна печатница“ и Държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов“ в София. Специално левчето от 1974 година пък е отпечатано в „Гознак“, СССР.

По-старите и употребявани левчета са по 8-10 лева за брой.

Едно от условията цената на банкнотата да е по-висока е да има вид на нова и в никакъв случай да не е прегъвана.

Справка на страницата на централния трезор сочи, че към момента има в наличност 392 432 банкноти с номинал 1 лев от 1974 година, които никога не са били в обращение, тоест неизползвани. Цената й в БНБ пък е 2,40 лева за брой със ДДС.

Предприемчиви колекционери пък са се сдобили с цели пачки със стари банкноти.

Има обява, в която се предлагат 100 броя банкноти от левчето, като цената на една е 3 лева, а пачката струва 300 лева. Старите зелени двулевки пък вървят по 4 лева бройката, като продавачът уверява, че банкнотите са в перфектно състояние, неизползвани и съхранявани в трезор. Също така серийните номера са поредни.

Със стари, неизползвани банкноти, отпечатани в периода от 1951 до 2006 година, може да се сдобиете на касите на БНБ.

В списъка с наличностите има такива от 3 лева и купюра с номинал 25 лева, които струват 3,60 лева за брой с ДДС. И от двете банкноти наличностите в трезора са над 100 000 броя. Най-висока цена пък държи банкнота от 500 лева, емисия 1951 година. БНБ разполага с близо 200 000 купюри с този номинал, като цената на една е 79,20 лева с ДДС.

Continue Reading

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com