Свържете се с нас

България

Ето как учителската завист убива поетесата Петя Дубарова само на 16

Името на поетесата Петя Дубарова се е превърнало едва ли не в легенда – и заради чудовищния й литературен талант, и заради трагичната й кончина едва на 16 години, и заради множеството анализи на личността и творчеството й, които не секват и до днес.

Всъщност историята на Петя е колкото вдъхновяваща, толкова и тъжна, дори трагична, отчитайки обстоятелствата, довели до решението й да сложи край на живота си.

Гостите на дом „Петя Дубарова“ в Бургас са посрещнати от гледката на самотна китара в ъгъла, жълто мече и тетрадки със стихове. Музеят на известната поетеса бе открит на 7 август 1995 г.

в родната є къща на ул. „Гладстон“. И от тогава до сега е посетен от хиляди хора, запленени от магията на поезията. Да се докоснат до света на рано починалата Петя идват и много чужденци. Не са рядкост и учениците, които предпочитат да прекарат часовете си по литература именно тук. Музеят разкрива пред тях съкровения свят на поетесата, оставила след себе си повече от 250 стихове, разкази и импресии. Малко преди самоубийството си ненавършилата 17 г. Петя пише: „Аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва“.

За съжаление преждевременната є смърт е плод на това, което мнозина смятат за най-характерна черта на българите – завистта. Но преди да стигне до фаталния ден, в който изпива пълна шепа с хапчета, бъдещето на Петя е повече от многообещаващо. Стиховете на едва 9-годишната ученичка през 1971 г. сапосрещнати възторжено от Христо Фотев.През следващите години тя получава много дипломи и награди.

„Петя обаче никога не парадираше с таланта си – разказва уредникът на музея Димо Карабелов. – Тя бе много скромна, дори не пазеше стиховете си, които често пъти пишеше на салфетки, когато нямаше лист под ръка. Ако не бяха родителите й да събират творбите й, някои от тях нямаше да бъдат запазени“.

Уредникът, който познавал лично Петя, твърди, че тя – като всички истински талантливи хора – е избягвала да се хвали с постиженията си. „Бе много непринудена и откровена, каквото й бе на сърцето, това й бе на устата“. Изненада за някои от невръстните посетители е ученическият й бележник, пълен изцяло с шестици.

Във витрините са подредени и тетрадките, в които с акуратен почерк е отразила първите си поетични метафори. За младите хора, които нямат представа за ежедневието по времето на социализма, интерес представлява и ученическата й престилка, която – разбира се – няма нищо общо с модерните тоалети във всички цветове на дъгата.

Скромна изтъркана чанта и ръкавициот времето, когато е свирила на фанфари в оркестъра на Английската гимназия, допълват материалния спомен за нея. Но отвъд него има друг, свързан с амбицията й да бъде добра.

Днес мнозина посетители разглеждат с интерес градинката пред дома, където преди повече от 30 години Петя е събирала своите приятели „на театър“. Със същата страст е организирала и своебразна тимуровска команда, с която помагала на възрастните хора в квартала. Днес мисълта да носят хляб на пенсионерите изглежда странна на повечето ученици.

Не така обаче е било в младостта на поетесата, когато тя е посвещавала времето си на две основни неща – музика и поезия. Затова и родителите й са съхранили любимата є китара, която стои в ъгъла на тясната є стаичка. Посетителите не пропускат да видят и предпочитаните є книги, подредени по лавиците – стихове на Дора Габе, романи на Емилиян Станев, изследвания по етика и философия.Няколко витрини в останалите стаи не могат да съберат всичките є посмъртни дипломи и награди.

Нито един посетител не пропуска да разлисти англоезичната антология от 2001 г., подбрала най-добрите европейски поети. Заедно с майстори като Шекспир,в книгата е включено и стихотворението „Настроение“ от Петя Дубарова. Музеят представя и издания на руски, гръцки, унгарски и дори есперанто, както и първата й стихосбирка „Аз и морето“, съставена 2 г. след смъртта й от Георги Константинов.

Гостите обаче, които искат да отгърнат страниците на личния й дневник, ще останат разочаровани. Той не е представен в експозицията, тъй като в него поетесата е споделяла прекалено лични неща. Затова пък Веселин Андреев включва части от него в книгата си „Най-синьото вълшебство“, издадена през 1985 г. Това не е първата му творба за нея – през 1981 г. той издава „Соната за Петя Дубарова“, в която анализира творчеството й.

Любопитството на някои посетители стига дотам, че държат на всяка цена да разберат как точно е умряла поетесата. За да се разбере мотивът й да вземе крайното решение, трябва да се познава добре атмосферата, в която е живяла.

Задължителни униформи, строга дисциплина, наказания и за най-малкото провинение – училищата не са най-доброто място за свободолюбивите натури. Задължителни са и бригадите, в които минава голяма част от лятото. Така в 10-и клас, през 1979 г., Петя и съучениците  са изпратени в Бирената фабрика в Бургас.

Там поетесата трябва да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. Той обаче се поврежда. Естествено, Петя няма нужните технически познания, за да прецени какво точно да направи. „Сега не знаем колко точно бутилки са излезли от производство“, сърдят се някои от учителите – онези, които не я долюбват заради таланта и откровеността й.

Зле прикрита, завистта на някои преподаватели се подхранва и от факта, че Петя ще учи литература в Москва,след като завърши гимназия. Пътят към това обаче ще бъде прекъснат, ако няма нужното поведение.

Затова една учителка пише докладна до директора с предложение да намалят поведението на Петя заради „престъплението“, че не е видяла повредата на брояча. Абсурдно, но факт – учителският съвет взема решение да й намали поведението с една единица, въпреки че не са спазени стъпките преди това – за първоначална забележка, мъмрене и едва след това тази крайна мярка. Тя е взета само с един глас повече сред учителите. Този глас решава съдбата й.

Потресена от несправедливостта, Петя се връща вкъщи на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора смяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка є и баща є се прибират вечерта, я виждат в предсмъртна агония, с пяна на уста.

Викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите правят промивки. Те обаче се оказват напразни. Сутринта на 4 декември 1979 г. Петя умира. Нечия завист, че е по-талантлива, по-красива и по-умна, я изпраща преждевременно в гроба.

Източник: Монитор

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Жестоко убийство край Варна! Изрод ликвидира жена си, после няколко пъти мина през трупа й

Окръжна прокуратура-Варна внесе в съда обвинителен акт за убийство, извършено с особена жестокост, срещу 67-годишен мъж, който прегазил с автомобила си жената, с която съжителствал.

Първоначално К.Р. твърдял, че е допуснал фаталния инцидент без умисъл и разследването е започнато за пътнотранспортно произшествие със загинал. В хода на работата по случая станало категорично ясно, че обстоятелствата около смъртта на жената са различни и се касае за тежко умишлено престъпление.

Обвиняемият и жертвата живеели на семейни в град Суворово. На 16 януари 2024 година, жената посетила своята дъщеря, като за целта К.Р. я откарал до град Девня, а след това я прибрал.

Около 15:30 часа, мъжът се намирал в автомобила си, а жената била видимо разстроена и се намирала извън колата. Съсед чул суматохата и се насочил към мястото, за да разбере какво се случва.

Докато стигне до автомобила на К.Р. забелязал, че жената е на земята и се намира под колата, между предните и задните гуми. Незабавно мъжът подал сигнал до водача да спре и да не мърда, тъй като е блъснал човек. А той самият тръгнал към близкия магазин, за да доведе помощ.

Пристигналият на място екип на Спешна помощ констатирал смъртта на жената.

Ако бъде признат за виновен, обвиняемият може да бъде осъден с „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Предстои Окръжният съд да насрочи заседание по делото.

---

България

Брутален разгул на Слънчака: Ариа го направи със Супер Марио (СНИМКИ)

На истински разгул в дискотека на Слънчев бряг станаха свидетели очевидци. В разгара на купона се оказа скандалната певица Мария Цветкова, която се подвизава с артистичния псевдоним Ариа.

Тя буквално се хвърли да прави секс на сцената с гигантска кукла на… Супер Марио. Потресаващите гледки слисаха дори най-освободените присъстващи.

Хубавицата преди време обяви, че бившият й – бизнесменът Динко Динев, не й давал да стане фолкпевица. Е, сега Ариа вече няма никакви задръжки и е по-разюздана от всякога. Още повече че наскоро скъса с

Продуктите на първите мъже се изследвали от химико-бактериологична лаборатория, последното си гадже – друг богаташ на име Цветан Петков, познат като Цецо Харема.

В разгара на джамборето край морето изпълнителката става доста палава, като на дансинга танцува с героя от компютърните игри Супер Марио. Танците обаче стават доста еротични в даден момент. Ариа награбва мъжката кукла за пакета. След това го обяздва, докато той лежи на земята. През цялото време под оскъдното облекло на чалга фурията на показ изскачат сините й прашки. В друг кадър пък Ариа буквално сяда върху лицето на един от мускулестите голи танцьори, които са част от шоуто.

„България Днес“ научи, че в куклата на Супер Марио всъщност е скрит популярният като рапър Памеца, който има и своя звукозаписна компания. За него се знае, че е лежал в затвора за разпространение на наркотици. Сега обаче е в ролята на интимна половинка на Ариа на сцената.

Необвързаната в момента певица може да бъде забелязана по плажовете в района на Слънчев бряг само в компанията на приятелки. Преди време тя въртеше любов с футболиста Георги Йомов. След като той бе хванат с допинг и изхвърлен от терените за 4 години, играчът стана безинтересен за Ариа и тя му би шута. Сега Йомов се залюби със сексапилна македонка. Мадамата се подвизава като Нал Александра в социалните мрежи и има собствена марка за дрехи.

---

България

Майка продава креватчето на мъртвия син, купувачът се връща седмица по-късно и казва

Когато Валари Уотс роди мъртвородения си син през юли, тя беше с разбито сърце. Все още скърбяща, тя реши да се раздели с повечето от вещите, които беше купила в очакване да върне Ноа у дома.

Тя обаче не искаше да се откаже от бялото креватче и реши да го изключи от гаражната разпродажба, която проведе миналия месец. Въпреки това, когато пенсионерът Джералд Кумпула го видя, поиска да го купи.

28-годишната Уотс се поколеба, но накрая отстъпи, когато чу, че 75-годишният Джералд е майстор, който прави пейки от употребявани дъски и табли.

„Бях малко по-спокойна  с това, защото той щеше да направи нещо хубаво“, каза Уотс. Тя се раздели с него срещу 2 долара.

Уотс разговаря с Лорен, съпругата на Джералд, и тя сподели сърцераздирателната си история, след като Лорен видя дрехите за новородени на разпродажбата и попита Уотс на колко години е синът й.

На път за вкъщи Лорен сподели историята на Уотс с Джералд. Кумпулите, които имат 15 деца и десетки внуци, знаеха, че креватчето принадлежи на Уотс. Седмица по-късно двойката достави пейка на Уотс, направена от яслите.

Говорейки пред TODAY.com, Уотс каза: „Красиво е. Помислих си: „Все още има любезни хора.“

Тя постави пейката в хола си, където може да си спомни Ноа.

„Изпълнена съм с радост, че не просто стои някъде неизползвана“, каза тя. „Сега мога да седя в нея, да държа мечето му, да мисля за него.“

Уотс беше почувствала по-слабо движение на плода в последните дни от доносената си бременност и Ноа беше роден на 22 юли чрез цезарово сечение, само след часове,  Уотс и годеникът Джими Хамблин научиха, че няма сърдечен ритъм. Според лекарите пъпната връв се е притиснала, лишавайки Ноа от кислород.

Снимка: FOX 9 Минеаполис-Св. Пол  

Снимка:  FOX 9 Минеаполис-Св. Пол

Кумпулите, чиято първа внучка беше мъртвородена, разбираха болката на Уотс по-добре от повечето.

„Неизползваното креватче е тъжно напомняне“, каза Джералд. „Пейката е по-скоро паметник. Това е част от това тъжно събитие, но не е напомняне, както би било едно креватче, празно креватче.

Уотс предложи да му плати, но Джералд отказа.

„Просто е хубаво да можеш да направиш нещо за някого. Хубаво е да помагаш на хората“, каза той.

Уотс има 7-годишна дъщеря Nevaeh и ще се омъжи за Hamblin тази есен. Тя заяви, че пейката – която стои близо до ъглова библиотека, която съдържа снимките на Ноа, неговите отпечатъци от ръце, стъпки и пепел – й помага да се справи със скръбта.

„В известен смисъл, когато седя в него, се чувствам утешена от присъствието му, въпреки че той не е тук“, каза Уотс, . „Това е като усещане за мир, всичко е наред. Когато се почувствам потисната, мога да седна на пейката и се чувствам добре, всичко ще бъде наред.”

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com