В редакцията ни се получи една толкова тъжна, но уви действителна история на една бременна дама. По нейна молба ще публикуваме разказа ѝ. Надяваме се гласът ѝ да бъде чут и от други, пострадали и отхвърлени от мъжете си. За огромно съжаление в наши дни такъв тип житейски истории са все по-често срещани, а малко хора разбират какви необратими последствия носят в живота и за в бъдеще. Благодарим за смелостта ѝ – ще я наречем Н.К.

„Здравейте, казвам се Н.К. на 33 години, от малък провинциален град. Реших да изплача историята си, защото мълчанието в мен надделява, а се чувствам скъсана от вътре, заради една лъжа, която исках да си втълпя, че е истина. Но лъжата си остана лъжа, а болката дойде, когато разбрах, че съм бременна не от любов, а от инат.

В действителност, аз написах това писмо, за да изкрещя на всички дами, които са решили да вържат мъж като му родят деца, да се вкарат във фалшив филм, да търпят друга в живота на мъжа си, и да си мислят, че са постигнали нещо. Не, мили дами! Лъжете се като мен! Лъжете себе си почерняте живота си. Аз съм скромно момиче, била съм сгодена, но май стигам само до там, защото никой не ме пожела за съпруга.

И така заживях с един от най- коментираните с похотите си мъж, вече 11 години. Та, моят „мъж“ беше женкар и аз си го търпях. Нямаше такава, с която да не е бил, а аз ставах конят с капаци, след като чуех няколко мили думи и убеждения. Беше ме научил, че дори да те хванат на калъп, трябва да отричаш.

Е, аз не го хванах, защото той не се криеше. Аз исках деца, а имах здравословен проблем и не се получаваше. Той имаше дете, аз понякога полагах грижи, но чуждото дете е чуждо. Нещо в мен се пречупи, когато разбрах, че той има друга, но този път не беше похот, беше любов. Любов, която аз никога не получих. Заради тази любов, той ме изгони, и така аз останах сама. Сама, но с надеждата, че пак ще ме потърси.

Виждах го с нея, мислех, че ще мине, но не стана. Това, което исках като фикс идея се провали. Жената не беше виновна, той я беше избрал, но след поредно подвеждане, аз реших да простя и да отида да се видя с него. И така, лека по лека той започна да лъже и нея и мен, като явно представяше различни истории за да държи и двете ни. Но пак не беше виновна тя. Аз бях, за това, че се подведох, че той ще я остави, но в един миг, тя разбра и го съсипа. Не като мен.

Не с мълчание, не с търпение, не, не. Тя е жена дявол – съсипа го и избяга с друг, нещо, в което той никога не можеше да повярва. Тя го разряза на парчета и наистина го остави. Но телом той беше с мен, без физически контакт, а душата му при нея. Обичах и седях при мъж, подъл лъжец и чаках да ми направи дете, дори по изкуствен начин.

Лека по –лека, неговата истинска любов започна да го смазва психически, а аз бях нещо като заместител, но не исках да видя, че истинската му жена не съм аз. Беше тя, уви. А аз си втълпих, че искам деца. Нима? Нима наистина исках деца от мъж, който обича друга? Убеди ме, че ще направи ин-витро и аз се съгласих, макар да знаех, че това е грешка.

В действителност аз знаех, че той не го прави от обич към мен, а от инат, защото не можеше да понесе, че неговата любима е била с друг. Имах усещане, че съм опитна мишка, и се оказах права. Колкото и да ми твърдеше, че не са заедно, те никога не са спирали отношенията си, и да – това не беше секс. Знаете ли, секс е да спиш с някой, да го викаш, за да правите секс. Те не бяха такива. Той я обичаше, тя беше всичко за него и аз го знаех.

Драги дами, аз забременях не от човека, с който исках да имам семейство, а от човека, който е притежавал неговата любима! А той, колкото аз знам беше чаровник, беше престъпник, но чаровен и тя беше щастлива, защото моят „мъж“ не успяваше да ѝ донесе това, което ѝ даде друг човек. Аз като най-голямата глупачка си помислих, че ще бъдем семейство. Дадох да ме оплоди изкуствено, без да ме докосне, без да ме обича, без да иска, без да положи грижа, без чувства. Такава грешка! Осъзнах, че съм бременна от някакъв друг гражданин, който обича любовта на мъжа ми!

Да, фалшива бременност, изкуствена любов, лъжи след лъжи. С цялото си съзнание разбрах, че човекът до мен никога не е спирал връзката си с другото момиче и въпреки всичко, което тя му причини, аз станах най-голямата губеща. Днес вече в осми месец, аз съм бременна с изкуствени близнаци ин-витро и мъжът ми обича тази, която най-много го нарани. Да, дами! Никога, никога не си мислете, че ще задържите някой до вас с деца. Изправена съм пред жалката съдба да се грижа за две деца, които са правени от едно любовно разочарование, уви.

Искам да изкрещя на всяка дама, помислила си, че се живее добре с лъжец. Не! Това е ад, когато те приемат за даденост, а ти си достатъчно глупава, за да прощаваш. Сега осъзнавам, че парите му не ме правят щастлива, че комфортът, който искам, той го дава и ще го дава на друга. Грижите са бъдещите ми деца ще е провал. Аз се провалих, не тя. Не се правят деца от инат, моите струват по 2500 лв. за брой. Това е жалката истина. А тяхната любов е безплатна.

Боли ме душата, че накрая истината ми даде това, което не исках да виждам. Моите деца ще са нещастни – баща им не е истинският, а за Божия благословия не можем да говорим. Дар е за мен, че нямах деца, но децата ми ще теглят моят инат, фикс идеи и грешки на един мъж, в който аз се опитвах да се закълна, че не ми изневерява. Никога не бъдете мишена на лъжец! Поредните нещастни деца са на път да се родят. И ще се нещастни заради мен. Имайте достойнство, мили бъдещи майки. Не като мен. Аз ще гледам чужди деца – сама.

Надявам се да публикувате моята история. Моята история е история и на много други жени. Запомнете, че няма дума, която да олицетворява любовницата. Любовницата е жена, с която правиш любов периодично, а не жена, за която си даваш душата. За това аз си затворих очите. Сега знам, че вместо децата да ни обединят, той я обича повече от всякога и никога не би я оставил. Тя е негова в мига, в който ѝ е казал, че аз не съм фактор. И я оправдавам напълно.