Свържете се с нас

България

Да поискаш чаша със захар от съседката, а после да й занесеш парче кекс и още за живота през 80-те

Днес животът е забързан и напрегнат, а хората стават все по-отчуждени и се затварят в черупките си и най-близкият им приятел е компютърът. Младите дори не могат да си представят как техните родители са могли да живеят без интернет, мобилен телефон и таблет.

Пазаруват в хипермаркети, където им поднасят всичко наготово. Вкъщи са оборудвани със супермодерна техника и битът им е изключително улеснен.

С умиление си спомням миналото, когато животът беше много по-простичък, но пък пазя толкова много любими спомени. Едно време например, за да пуснеш телевизора, трябваше да отидеш да го включиш от копчето на стабилизатора. Купувахме си кисело мляко в стъклени бурканчета и после ги връщахме в бакалията. Варяхме прясното мляко, след като го купим, за да не вкисне.

Носехме лентите от фотоапарата във фотото да ни ги проявяват и после чакахме да си вземем снимките, за да ги видиш за пръв път. Помня още как след работа бързахме да се приберем вкъщи, защото ще ни “звъннат” по телефона.

Сега хората в жилищните комплекси дори не се познават. А преди беше съвсем нормално да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша със захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс. Кафето го пиехме, след като го смелим с ръчна кафемелачка. Печахме чушки на чушкопек на терасата и се питахме със съседката от долния етаж коя колко има още да пече.

Най-големите магазини, които бяхме виждали, бяха Централните хали и ЦУМ. Плетяхме си блузи по образец от списание “Бурда”.

Децата колекционираха салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Слагаха индиго между два листа и пишеха доклад по биология в 2 екземпляра. Ходеха в читалнята в библиотеката да търсят материали, защото нямаше “Гугъл”.

За Нова година си разменяха скромни подаръци – старателно надписани книги и грамофонни плочи. Свиркахме им от балкона да се прибират за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Доста от нас имаме куп носталгични спомени от „онова“ време, когато ходехме до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зеленчук” – за чушки и домати, до ”Млад техник” – за детски играчки, до Битовия комбинат – на фризьор.

Източник: Ретро

---

България

Андрей Арнаудов през сълзи: Обещал съм си, че ще живея дълго заради сина ми

Един от малкото случаи, когато Андрей Арнаудов застава пред камера без Иван е пред Мариан Станков Мон дьо, който успя да изтръгне и най-дълбоките чувства от душата му.

Оказва се, че вечно усмихнатия водещ и продуцент не винаги е в настроение и има много неща, които го връщат към тъжни спомени и го разстройват.

Аз нямах никакво съмнение, че ще стана популярен. Имах си точен план от малък. Винаги съм знаел, че ще се занимавам с телевизия.

Като цяло смятам, ме имам всичко, за което съм много благодарен. Живот и здраве искам да имаме още едно дете. Иска ми се да станем истински самостоятелни продуценти. Това ще рече създаване на съдържание, както стана с филма за  Гунди. Второто ми желание е да минем Калотина. Единственият ни шанс да направим нещо смислено е да изнесем продукт поне в Източна Европа.

На въпрос дали е милионер, отговори, че не знае какво точно означава това.

Изкарвали сме много пари в живота си, но не мога да спра да работя. От  телевизията големи пари не се изкарват.

Споменът за баща му предизвиква тъжна емоция и сълзи в очите му.

Ползите от Лавандулата: Природен Дар за Здравето

Обещах си, че няма да плача. Ти като имаш малко момче, ето аз сега например съм си обещал, че ще живея дълго заради сина ми. Той е едно малко момченце и ти не трябва да го оставяш, с мъка се върнаха спомените от последната вечер с баща му. Травмата от загубата му си стои.

За сина си говори с много любов, затова и е толкова силен страха му да не го изостави.

Той е много проклет, но и много енергичен, прилича си на мен. Той ни учи и двамата на търпение, с което и двамата не разполагаме в огромни количества.

Завърши с това, че все още се опитва да промени света, колкото и невъзможно да е това.

---

България

Ето какъв хищник излезе насред Ямбол

Много голям речен сом бе уловен от рибар насред град Ямбол. Късметът се усмихва на Калин Костадинов, по прякор Джака, за който това се оказва абсолютен рекорд.

От години той преследва хищните риби по река Тунджа, но чак сега успява да измъкне толкова внушителен екземпляр. Сомът се оказва дори по-дълъг от него. Пред „България Днес“ майсторът издава своята успешна тактика. Той лови на тапа, а за стръв залага едри пиявици.

„В този ден имах предчувствие, че сомовете ще бъдат активни. Пуснах си отпуска и отидох на река Тунджа в град Ямбол, на голямото съоръжение. В 8 часа сутринта вече бях на мястото, а два часа по-късно дойде и първият удар. Оказа се сомче с тегло 8,7 кг. Реших да остана през целия ден, защото рибите бяха гладни. Около 14 часа пак ме последва късметът и хванах още още една риба – около 5 кг“, разказва 37-годишният Калин.

Ползите от Лавандулата: Природен Дар за Здравето

Той не се предава и е убеден, че екшънът тепърва предстои и се оказва прав.

„Продължих да настоявам и в 16:10 ме последва най голямото братче – 27,2 кг.

Удари на обикновен монтаж с тапа, оловна тежест и отдолу кука с номерация 4/0, на която имах заложени 3 броя пиявици. Когато тръгна тапата, в първия момент не успях да разбера, че е толкова голям сом. Помислих, че е около десетина килограма, но след 10 минуни борба го вдигнах над водата и се видя голямото му туловище. След още 15 мин борба успях да уловя рекордния ми засега сом“, развълнуван е Костадинов. Рибата се оказва с дължина 165 сантиметра.

Река Тунджа се слави с високата си популация от сом. Води началото си от 2083 м н.в., в близост до връх Юрушка грамада в Стара планина над Калофер. Цялата й дължина е 390 км, от които 350 са на българска територия преди да премине в Турция. При град Одрин се влива в Марица, като е нейният най-голям приток.

Иначе от хищните риби по река Тунджа освен сом може да се улови още щука, распер, костур и кефал. Чудесни вирове за риболов и отдих сред прохладата има около град Елхово. Популярни са и позициите на ВЕЦ-а при село Устрем.

---

България

Гастарбайтери: В България е страхотно, изкарваме по 1200 лева месечно

„Тук е много хубаво. В България много ни харесва. Хората са добри, отношението към нас е добро. Работим в хотелите в „Албена, харесва ни. И времето е хубаво.“

Toва разказват гастарбайтери от Узбекистан, дошли в да работят в България чрез посреднически фирми.

„У нас в Узбекистан има една посредническа фирма, много е добра. Предлагат работа навсякъде из Европа: Германия, Полша, има и за България. И фирмата ни каза, че в България хората са добри, заплатите са добри, страната е добра, има всички условия. И така дойдохме да работим тук. Харесва ни, всичко е супер“, разказва пред Deutsche Welle Айлин, една от узбекистанките.

Тя, заедно със свои сънароднички, работят пет дни в седмицата и изкарват по 1200 лева месечно. Живеят в бунгала в „Албена“ и част от времето работят в тамошните хотели.

Ползите от Лавандулата: Природен Дар за Здравето

Всички са оставили семействата си в Узбекистан, за да припечелят малко в България.

Според публикации в медиите Узбекистан е един от най-бедните региони от бившия Съветски съюз.

Страната по територия е над четири пъти по-голяма от България, населението наброява 37 милиона души. Икономиката разчита главно на памука, Узбекистан заема трето място в света по износ на памук. Иначе в средноазиатската страна се добиват още газ, злато и мед. Но доходите са доста по-ниски от българските, твърдят новите ми познайници.

Тук човек се сеща и за още един тъжен факт, свързан с Узбекистан: по време на безредиците през 2005 година армията и полицията убиха между 400 и 600 протестиращи.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com