Свържете се с нас

България

Голяма трагедия се случи! Застреляха Петя Новакова

Екзекуторът на Петя Новакова е бившият й мъж, с когото е разведена. Ранил сегашното й гадже, което се обадило на спешния телефон

„Някой егоистично реши да сложи край на живота ни, защото намерихме щастието”, казва приятелят й.

Истински екшън, който приключва със смъртта на 31-годишна българка, се разиграва в чужбина. Като на филм екзекуторът нахлува с оръжие в двуетажната къща, стреля по нея, ранява и приятеля й, който със сетни сили успява да се обади на спешния телефон.

На сигнала се отзовават няколко екипа на спецслужбите – части от “Специални оръжия и тактика”, психолози, специалисти в обезвреждането на експлозиви и от отдел “Управление на кризи”. Властите забраняват на жителите в района да излизат от домовете си, пренасочват и движението на колите.

Започват преговори с нападателя. Молят го да хвърли пистолета и да се предаде с вдигнати ръце, но той отказва. Следва престрелка между него и екипа. Приклещен от полицията, която е обградила дома, той насочва пистолета към главата си и се самоубива. Драмата завършва с два трупа. Единият от тях е на Петя. Медиците заключават, че тя е починала на място. 34-годишният й приятел на име Джо Хорас е откаран в болница с наранявания. Претърпява две операции на крака.

“Полагам огромни усилия, за да се върна към нормалното, пак ще мога да ходя”, разказа.

У нас до момента никоя медия не е съобщила за убийството на сънародничката ни. Местни агенции в град Нюарк, където е живяла, пишат за бруталното нападение, но без да посочват имената на жертвите и нападателя.

Отправихме запитване до Външното министерство за престъплението, но досега не сме получили отговор.

“24 часа” се обърна и към американските власти за потвърждение. Представител на полицейското управление в щата Делауеър ни прехвърли към службите в окръг Ню Касъл.

“Ние следим този инцидент – обясниха оттам. – След проверка детективът по случая потвърди, че жертвата е българска гражданка. Инцидентът е битов. Разследването продължава. Тепърва ще се изясняват мотивите зад престъплението. Разпитват се свидетели. Нападателят, който е открит с огнестрелна рана, няма предишни криминални прояви. Въпреки неговата смърт случаят не е затворен.”

Медията ни потърси и близки на Петя Новакова в България. Нейни приятели казаха, че тя наистина е станала жертва на нападение в САЩ. Свързахме се и с член на семейството й – нейния брат Иван Новаков, който потвърди трагедията, но с уточнението, че в американските статии има някои неточности.

Името на убиеца за момента не се съобщава никъде. След наше запитване властите в Ню Касъл отговориха: “Нападателят е отчужден мъж, с когото починалата жена е имала предишна връзка”.

“24 часа” научи, че убиецът всъщност е бившият съпруг на Петя. Двамата са имали брак и са живели заедно, но са се развели. Пред близките си тя не е споделяла да е била жертва на домашно насилие. Няма подадени сигнали до американската полицая за тормоз, показа наша проверка.

“Не е казвала да е проявявал агресия към нея, не се е оплаквала – обяснява роднина на Новакова. – Двамата официално имат подписан развод. Това е.”

Любопитен момент в цялата сага е как убиецът нахлува в къщата, където Петя живее. Медии в Нюарк пишат, че тя е била негова собственост. Брат й оборва твърдението.

“Имотът не беше негов, а общ – изяснява той. – Те живееха в отделни части, докато го продадат.”

Иван допълва, че семейството му не знае какво е подбудило нападателя да влезе в дома и да стреля по нея: “Все още не ни казват нищо. Доколкото знам, разследването продължава.”

Непотвърдена информация сочи, че един от възможните мотиви е ревност. Преди бившият съпруг да извади оръжие срещу Петя, между двамата избухва скандал. Властите от окръг Ню Касъл отказват да кажат за какво е била свадата.

Приятелят й Джо Хорас също не назовава убиеца по име. Не коментира и дали нападателят е бил против връзката му с Новакова, но все пак загатва: “Чувствах, че вървим в правилната посока, преди някой егоистично да реши да се опита да сложи край на живота ни, защото намерихме щастието”.

Хорас оприличава 48-те часа след трагедията като влакче на ужасите в атракционен парк.

“Това, което започна като невероятна вечер с моята приятелка в сряда (20 септември), се превърна в кошмарна ситуация рано сутринта в четвъртък (21 септември) – спомня си той. – Няма да навлизам в подробности. Тя вече не е с нас, а аз ще извървя дълъг път до физическото и психическото си възстановяване. Обичах Петя с цялото си сърце и имах толкова много, което исках да й дам от себе си. Да й покажа какво означава истинската любов.”

Джо споделя за момичето, че било невероятен човек – “грижовна, внимателна, съпричастна, състрадателна, трудолюбива и безкрайно разбираща”.

“Тя ме караше да се стремя да бъда по-добър всеки ден, за да стигна до нейния статус. В себе си носеше невероятно количество любов, което даваше не само на мен, но и на своето семейство, приятели и всички останали. Щастието и любовта, които споделяхме, бяха толкова специални. Не бяха нещо, което съм чувствал преди в живота си. Наистина вярвам, че Петя беше тази, с която трябваше да бъда.”

Мъжът допълва, че в момента се възстановява.

“Работя усилено по това, но няма да лъжа, като кажа, че съм добре. Не знам какво да правя с тези чувства, които изпитвам към нея и които вече не можем да споделяме помежду си. Тя беше моята кралица и се чувствам напълно изгубен без нея. Петя, надявам се да знаеш, че където и да ме отведе животът, винаги ще си в сърцето ми. Каквото и да правя, ти винаги ще бъдеш в мислите ми. Изпитвам толкова много срам и вина, че не можах да те защитя и че живея без теб. Сега не мога да направя нищо по въпроса, но смятам да осъществя всички неща, за които говорихме. Няма да пропилея този втори шанс, който ми беше даден. Искам да знаеш, че ще бъдеш в сърцето ми на всяка стъпка от пътя. Обичам те.”

Кога Петя заминава за САЩ?

След средното си образование тя записва публична администрация в Техническия университет в София. Решава да изкара магистратура в Америка. Приемат я бизнес администрация в Goldey-Beacom College в Нюарк.

“Изпълнителна студентка и отличничка, много примерно момиче, което искаше да бъде самостоятелно и да не товари близките си с излишни разходи – казва приятелка на Новакова. – Желаеше да се издържа със заплатата си, без да се налага да й помагат.”

Според информация, която е оставила в личния си фейсбук профил, към момента е работела като супервайзър в компанията за товари и товарни превози Old Dominion Freight Line, Inc. Колегите й споделят, че е била съвестна като служител.

“Беше удоволствие да се работи с нея – разказва Памела Слейтън. – Не искам да я запомнят с това как умря, а с това как живееше. Но не трябва да се крие заради срам или мъката начинът, по който си отиде от този свят. Беше й отнето съществуването в момент от живота й, когато й предстоеше голямо и красиво светло бъдеще. Петя беше силна, издръжлива и без глупости преодоля толкова много, за да стигне до мястото, където беше в момента. Животът й беше отнет от някого, който не искаше тя да може да продължи напред. Той я взе от толкова много хора, които я обичаха. Липсва ни ужасно. Имаше заразителен смях и уникално чувство за хумор. Усмихваше се с цялото си същество. Зареждаше с енергия всеки един.”

Погребението на Петя Новакова ще бъде у нас, но церемония е имало и в САЩ. Изпращането й в Щатите се е провело на 1 октомври – 10 дни след убийството й. Преди това в интернет платформата за събиране на средства gofundme е имало кампания.

“С оглед на тази неочаквана трагедия ние събираме средства, за да се опитаме да компенсираме част от разходите, свързани с организацията на погребението и изпращането й в България, както и за грижите на двете й любими мопсчета – София и Лео. Всичко, което можете да дадете, ще бъде оценено и от семейството й. То продължава да минава през тази трудна ситуация.”

Дарения са направили повече от 100 души. Сред тях има много българи. Голям част са запазили анонимност. Преведената сума е близо 13 хил. долара. С церемонията по изпращането на нашата сънародничка се е заел погребалният дом Strano & Feeley.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Ралица Паскалева: Приключих с „Игри на волята“

Оттеглянето на двамата дългогодишни водещи на „Игри на волята“ – Димо Алексиев и Ралица Паскалева, вече е неоспорим факт. След като стана ясно, че актьорът е бил отстранен от предаването заради проблемите си с алкохола, неговата екранна половинка също е аут, разкри самата тя.

В личния си социален профил в Инстаграм тя премахна от биографията си статута на водещ на „Игри на волята“, който бе актуален през последните 4 години.

Според информация на Intrigi.bg решението Ралица вече да не е сред водещите на предаването не е на продукцията, а лично нейно. Актрисата избрала да бъде съпричастна с напускането на Алексиев и отказала да си партнира с друга фигура.

„Да изляза на арената до друг водещ, след като с Димо сме преминали през толкова много за последните 4 години, за мен би било предателство“, споделила Паскалева пред свои колеги в Нова ТВ.

Тя отказала да подпише договора за следващия сезон, а от продукцията вече търсят новото лице на нейно място.

Припомняме, че дебютът на „Игри на волята“ бе излъчен през 2019 г. с водеща Александра Сърчаджиева. Тя се задържа само един сезон, след което бе сменена от дуото Димо Алексиев и Ралица Паскалева. На 12 ноември 2024 г. Димо бе арестуван заради шофиране в нетрезво състояние. Фактът, че това не е първото му подобно провинение, предизвика широк негативен обществен отзвук и принуди продукцията да се раздели с водещия.

---

България

Сготвих празнична вечеря за 20 души за рождения ден на моя съпруг — след това той ме заряза, за да празнува в бар

Мислех, че съм добра съпруга, организирайки празнична вечеря за 35-ия рожден ден на моя съпруг Тод. Но точно когато гостите щяха да пристигнат, той ми каза, че зарязва партито, за да гледа мача в бар. Какво стана след това? Да кажем, че се смях последна.

Бихте си помислили, че шест години брак ще научат някого на малко благодарност, но не и Тод. Всяка година изливам сърцето и душата си в рождения му ден, само за да може той да приеме всичко за даденост.

Сготвих празнична вечеря за 20 души за рождения ден на моя съпруг — след това той ме заряза, за да празнува в бар.

Тази година обаче неговото право достигна съвсем ново ниво. Шест години. Толкова време сме женени с Тод.

Не ме разбирайте погрешно, отношенията ни не са толкова лоши. Тод може да бъде очарователен, когато пожелае, и сме прекарали прекрасни моменти заедно. Но има едно нещо в него, което ме тласка абсолютно към стената — неговото право.

Вземете например последния Ден на благодарността. Тод имаше тази брилянтна идея да организира вечеря и за двете ни семейства. Той го обяви на закуска един ден, ухилен, сякаш е решил глада по света.

„Клеър“, каза той, „мисля, че трябва да сме домакини на Деня на благодарността тази година.“

„Добре“, отвърнах аз. „Звучи добре. Как ще разпределим отговорностите?“

Той ми махна с ръка, сякаш току-що го бях помолила да направи стойка на глава.

„О, ти си много по-добра в тези неща“, каза той. „Ще се справя… не знам, напитки или нещо подобно. Просто го направи незабравимо, става ли?“

Трябваше да знам по-добре, но се съгласих с това.

В продължение на две седмици планирах и се подготвях, докато Тод играеше фентъзи футбол и от време на време ме питаше: „Имаш ли нужда да взема нещо?“

На големия ден изпекох пуйката, приготвих гарнитурите и дори направих два пая.

А Тод? Той отнесе охладителя с бира в хола. Това е.

След вечеря, докато всички се вълнуваха от храната и декора, Тод реши, че е време да си припише заслугите за всичко.

„Радвам се, че всички ви харесват“, каза той. „Исках тази година да е специална.“

Мислех, че съм го разбрала погрешно.

„О, наистина ли?“ попитах. „Коя специална част искаше? Запеканката със зелен фасул или централната част?“

Той ме пренебрегна, разбира се.

И това е Тод накратко. Той иска заслугите, без да си мръдне пръста.

После имаше миналата година на рождения му ден.

Прекарах седмици в създаване на персонализиран фотоалбум, попълвайки го със снимки от нашите пътувания и специални моменти заедно. Нямах търпение да видя реакцията му, когато го разопакова.

Но когато приключи с прелистването на страниците, той просто каза: „О, така че къде е истинският подарък?“

Не само думите му нараняваха. Това беше чиста дързост. Бях се омъжила за човек, който някога ми пишеше поезия, а сега той не можеше да оцени искрения жест. Този момент разби нещо в мен. Това ме накара да разбера, че той вече не е мъжът, по когото си бях паднала.

И тогава дойде неговият 35-ти рожден ден. Последната капка.

Вечеряхме, когато Тод небрежно ми каза плановете си.

„Клеър, искам голяма, подходяща вечеря за рождения ден тази година“, каза той. „Покани семейството, приятелите ми, всички.“

Повдигнах вежда. „Искаш да кажеш, че искаш аз да го планирам?“

„Ами да“, каза той. „Добра си в тези неща. Просто го направи прилично, става ли? Не искам да бъда засрамен пред всички.“

„Прилично?“ повторих.

„Да, просто не прекалявай или нещо подобно. Поддържай го елегантно.“

Виждате ли правото тук? Виждате ли начина, по който си мисли, че заслужава парти за рожден ден, докато знае как би ме наранил с думите си последния път?

Честно казано, не исках да се съгласявам, но реших да му дам още един шанс. Все пак беше неговият рожден ден и исках да го направя специален, дори и да не го заслужаваше.

През следващите две седмици се хвърлих в планирането на „голямата, подходяща вечеря за рожден ден“ на Тод. Ако искаше стилно, бих му дала класно.

Изготвих впечатляващо меню, което включваше пиле, пълнено със спанак, картофи с розмарин, дъска за колбаси със сирена, които не можех да произнеса, и трипластова шоколадова торта, която щеше да бъде pièce de résistance.

Всеки ден след работа се прибирах, връзвах косата си и се захващах за почистване, организиране и подготовка. Дори взех назаем допълнителни столове и сгъваема маса от нашата съседка Джанис, само за да съм сигурна, че всички ще имат място.

Приносът на Тод? Абсолютно нищо.

„Затрупан съм от работа“, каза той една вечер, събувайки обувките си и се тръшнал на дивана. „Но ти имаш това, скъпа. Ти си добра в тези неща.“

Добра в тези неща? Бях толкова уморена, че можех да се разплача.

Но вместо да щракам, аз се усмихнах и казах: „Да, имам това.“

Денят на партито най-накрая настъпи. Събудих се рано, решена да направя всичко перфектно. Къщата беше безупречна. Масата беше подредена с подходящо спално бельо и малки картички с имена, които бях написала на ръка. Предястията се охлаждаха, основните ястия къкриха, а тортата беше украсена с ядивни златни люспи.

Да, стигнах дотам.

Тод влезе в кухнята около обяд, превъртайки телефона си както обикновено. Той едва погледна разпределението, което бях поставила.

„Изглежда добре“, промърмори той, докато отваряше хладилника, за да вземе газирана напитка.

„Добре ли изглежда?“ повторих, полу-шегувайки се, но полу-надявайки се той да забележи усилията, които бях положила.

„Да“, каза той и затвори вратата на хладилника. След това, сякаш не беше голяма работа, той добави: „Но хей, не си прави труда да довършваш всичко това.“

„Какво искаш да кажеш?“

„Вместо това отивам към бара с момчетата, за да гледам мача. Отмени всичко. Кажи на всички, че е изникнало нещо.“

„Отказваш ли се от собствената си вечеря за рожден ден?“ попитах. „Тод, планирах това от седмици!“

„Не е голяма работа, Клеър“, сви рамене той. „Просто се обади на всички и им кажи, че сме заети или нещо подобно. Те ще разберат.“

„Ще разберат ли?“ Гласът ми се повиши. „Тод, хората вече са на път! Ти ми каза да направя това прилично и сега си тръгваш?“

„Не искам да се засрамвам пред момчетата“, каза той, слагайки край на разговора.

След това грабна якето си и излезе през вратата.

„Не можеш да направиш това, Тод!“ — извиках, но той вече си беше тръгнал.

Бях толкова разбита. Бях вложила сърцето, душата и спестяванията си в тази вечеря, а той просто си тръгна, сякаш не беше нищо. Да отменя всичко? След цялата работа, която бях свършила? Но повече от всичко се чувствах унизена.

Как можа да се държи така с мен? Как можеше да отхвърли всичките ми усилия, сякаш нямаха значение?

Взирах се в масата, докато свещите примигваха подигравателно.

Това ли струваш, Клеър? попитах се. Така ли ще позволиш на Тод да се отнася с теб? Не, не можеш да направиш това.

В този момент реших, че няма да отменя вечерята. Няма да му позволя отново да ме накара да се чувствам зле. Ако Тод искаше да се държи като разглезен нахалник, щях да му позволя, но не и без да му покажа как наистина изглежда „неудобно“. Нямаше представа с кого се забърква.

Грабнах телефона си и изпратих групово съобщение до всички гости:

Партито продължава! Промяна на плановете. Срещнете се в бара на главната улица близо до нашето място. Донесете си апетита!

След това се захванах за работа.

Опаковах цялата храна и я натоварих в колата. След това отидох направо до бара, който Тод спомена.

Когато пристигнах, мястото вече жужеше от шум. Огледах се и видях Тод да седи на една маса с приятелите си, с гръб към вратата. Той напълно не обръщаше внимание на присъствието ми.

„Ъъъ, госпожо? Мога ли да ви помогна?“ – попита барманът с широко отворени очи, след като забеляза подносите с храна, която нося.

Излъчих му най-милата си усмивка. „О, тук съм само за да споделя храна с някои хора, които наистина ще го оценят.“

Избрах маса близо до бара, пред очите на групата на Тод, и започнах да разопаковам ястие след ястие. Ароматът на храната бързо привлече вниманието на всички. Посетители наблизо протягаха вратове, за да видят какво става.

„За какво става дума?“ — попита един мъж, сочейки към празника, който организирах.

Повиших глас, колкото да го пренеса през стаята. „О, това трябваше да е вечерята за рождения ден на съпруга ми. Но той реши да ме зареже и да дойде тук, така че си помислих, защо да оставим цялата тази храна да отиде на вятъра?“

Стаята избухна в мърморене и смях, а няколко души дори ръкопляскаха. Тогава Тод най-накрая се обърна и ме забеляза.

Той веднага се втурна, докато приятелите му мърмореха помежду си.

„Клеър! Какво, по дяволите, правиш?“ — изсъска той и очите му нервно се стрелнаха между мен и растящата тълпа.

Дори не го погледнах.

Вместо това се обърнах към най-близката група покровители. „Харесвате ли шунка? Почерпете си! Има и торта.“

Точно когато Тод отново протестира, входната врата се отвори и влязоха родителите му, моите родители, сестра му и нашите братовчеди.

Погледнаха ни, след това храната и след това всички хора, които хрупаха нещо, което трябваше да бъде официална вечеря.

Майката на Тод, да е благословена на откровеността й, се приближи право до него. „Какво става, Тод? Клеър каза да се видим тук за вечерята за рождения ти ден, но защо сервира храна в бар?“

Тод изглеждаше така, сякаш искаше да изчезне в пода.

„Ъх, сложно е, мамо“, измърмори той.

„О, бих искала да обясня!“ аз се намесих. „Тод реши, че гледането на мача с приятелите му е по-важно от вечерята, която поиска да планирам. Затова му донесох вечерята!“

Баща му поклати глава. „Колко неуважително“ — измърмори той.

Междувременно майка ми грабна чиния и каза: „Е, храната мирише страхотно. Хайде да ядем!“

Скоро и двете ни семейства се присъединиха към другите посетители и се заровиха в празника, върху който бях работила толкова усърдно.

А приятелите на Тод? Те все още се смееха за негова сметка и му казаха, че никога няма да забравят този ден.

Докато изнесох тортата, барът се чувстваше като пълно парти. На върха на тортата с удебелени глазурни букви бях написала:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОЯ ЕГОИСТИЧЕН СЪПРУГ!

Барът избухна в смях, когато го прочетох на глас, но Тод не беше много щастлив от това.

„Това наистина ли беше необходимо, Клеър?“ — измърмори той под носа си.

Наклоних глава, усмихвайки се мило. „Абсолютно.“

След като всички свършиха, започнах да опаковам празните тави. Тогава барманът ме спря.

„Госпожо, вие сте легенда“, каза той. „Пияния за сметка на къщата, ако някога се върнеш. Без него, разбира се!“

Аз се засмях. „Благодаря! Определено ще се отбия някой път.“

Семействата не се задържаха дълго след като храната свърши. Баща ми ми кимна гордо, докато си тръгваше, докато майката на Тод му каза, че е можел да се справи по-добре.

Докато се връщахме към вкъщи, Тод продължаваше да мърмори, че е бил „унижен“. След като се върнахме, той протестира още повече.

„Клеър, ти ме унижи пред всички!“ — каза той и вдигна ръце във въздуха.

„Не, Тод“ — изстрелях в отговор. „Ти се унизи. И за протокола, не очаквай ново домашно ястие скоро.“

Знаеше, че не може да спори с мен в този момент. Той просто се обърна и се втурна към спалнята.

Минаха две седмици от онази вечер и не се шегувам, Тод се промени. Е, най-вече.

Нереалистичните му изисквания намаляха и той беше необичайно учтив, сякаш се страхуваше, че ще направя още една подобна каскада. Той не се извини директно, че ме изостави, но срамежливото му поведение говори достатъчно.

Предполагам, че сега той знае, че вече не съм жена, която ще се преобърне и ще търпи глупостите му. Ако не друго, това е победа в моята книга.

---

България

Деси и Калоян СКОЧИХА на Добрин и Мартин от Игри на волята

„Момчетата си играят играта и са много подготвени, но направиха много недостойни неща, които са и ненужни, защото те са силни играчи. Няма нужда от толкова лицемерна игра“, изрази своето недоволство Калоян след отпадането си от „Игри на волята“.

Той и Десислава насочиха критики към най-силната коалиция в този сезон, състояща се от Добрин и Мартин, които са възприемани от мнозина като главните антагонисти в предаването.

Деси, която също е част от отпадналите състезатели, подкрепи Калоян и добави своя гледна точка за поведението на Добрин, когото познава преди участието им в предаването.

„Когато е около Мартин, Добри не е този човек, когото познавам“, сподели тя в предаването „На кафе“ по Нова тв, обвинявайки Мартин в отрицателното влияние върху поведението на Добрин.

Според Калоян и Десислава, фаворитите са проявили надменност, като дори не са се постарали да изпратят достойно отпадащите състезатели от арената, което е възмутило и допълнително засегнало отпадналата двойка.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com