Connect with us

България

Гала никога не е получавала такъв звучен шамар! Благо Георгиев я закопа в жив ефир!

Published

on

Благой Георгиев не обича прякора си Джизъса. Футболистът гостува в предаването на Гала „На кафе“ по Нова телевизия. Тя се опита да го нарече Джизък, както е прякорът му, но той й каза, че не харесва това обръщение, тъй като било равнозначно на богохулство.

Бил измислен в „Шоуто на Слави“, а не от Димитър Рачков, както водещата предполагала.

„Не харесвам прякора си Джизъса, защото е богохулство. Мисля, че тръгна от едно предаване този прякор. От „Шоуто на Слави“. Трябва да питаме тези, които го измислиха“, започна Георгиев, който разкри, че е ранобуден.

„Имах работа на морето. Правим един филм, много ми харесва. За втори път ми е. Много ми харесва киното. Хората, с които работих, много ми допаднаха. Различно е, но ми харесва. Единственото, което не ми допадна е, че много се чака. За да те снимат пет секунди, чакаш цял ден“, разказа Благо.

„Не съм излизал почти никъде сега като бях на морето. Към 8 часа започвахме да тренираме. Аз не мога без това. Един ден да не тренирам и сякаш съм си пропилял деня. Бягаме, кросфит, следобед футбол“, обясни програмата си футболистът.

„Сега свалих 12 килограма. След като спрях с футбола, започнах да тренирам много и станах 100 кила. Увлича се човек, но после става тежко и така отслабнах“, коментира Георгиев.

„Имам две-три предложения във футбола, върху които мисля, ще видим“, загатна без да навлиза в детайли игралият за последно в руския Оренбург халф.

„Когато никой не те знае се чувстваш спокоен, но аз съм свикнал вече. Понякога искаш никой да не те знае, да си седнеш спокойно. Но това не е проблем. Никога не съм пробвал цигари и алкохол, но наргилето го пробвах в Русия. Много ми хареса оттогава и често пуша“, сподели Благо.

За децата си, Георгиев обясни: „Йоана и Давид са на 8 и 5 години. Като всички деца са – игри, забави, закачки. Сега са много сладки, разбират всичко. Йоана ще бъде втори клас и може да говориш с нея вече като голям човек. Като съм с тях, все на нещо ново ме учат. Те са големи манипулатори. Не ги виждам всеки ден. Като е така, не е редно като ми поискат нещо, да не им го дам. По-добре те да решат какво искат да правят в живота. Аз нямам болни амбиции. Не държа синът ми да ме наследи. Ако той поиска, ще дам всичко от себе си, за да ме надмине. Но ако не желае, няма да го насилвам. Той тренира сега. Не, че е мой син, по цял ден рита и това му е само в главата. Аз бил същият“.

„Другият ми син е в Москва. Той е в такава възраст, мъничък и сладък. Това е радостта на живота. Ходя често до Москва. Благодарен съм и на Христина, и на Есмер, че полагат такива грижи за децата. Така се е получило, в живота невинаги става, както искаме. Аз не мога да виждам децата си всеки ден“

„Не мисля, че Есмер е преболедувала още раздялата ни. В такива случаи най-вече страдат децата. Затова трябва да се стараем заради тях. Аз мисля, че е по-добре да се разделим, отколкото да се караме пред децата. Христина ми дава винаги децата, когато поискам. Имаме съвсем нормални отношения. Най-голямата ми забележка към мен самия е, че не съм постоянно с децата ми, но когато сме заедно, правим онова, което искат те. Менят се много бързо. Виждали са малкия си брат. Те го гледаха в началото като кукла. Те са все пак братя и сестри. Трябва да пазят отношенията си. Аз съм в близки отношения с брат ми. Бих дал живота си за него и за родителите ми. Те са дали всичко от себе си, за да сме добре“, каза Благо.

„Опитвам се да предам вярата на децата си. Аз си говоря постоянно с тях затова. Имам близки свещеници, те лека-полека ги учат също така. Водя ги на църква, знаят как да се кръстят, някои молитви. Изненадват ме много. Задават такива въпроси, на които не мога да отговоря. Те се интересуват. Иска ми се децата ми да са честни и да не лъжат. Да са добри хора. Те са още деца, чисти са. Това съм им казал, по-добре ми кажи истината, няма да се карам, отколкото да ме лъжеш. Понякога ги хващам да ле послъгват, но това ги уча, че е по-добре да ми кажат истината. Родителите ми не са така вярващи като мен. При мен стана един повратен миг в живота ми. Брат ми един път падна от колелото, беше в кома 4-5 дни. Тогава видях майка ми да се моли така силно на Бог. Майчината молитва е много силна. Оттогава може би вътре в мен се зароди тази силна вяра в Бога. Тогава започнах да се интересувам доста. Сега вече познавам всички митрополити и свещеници. Патриархът, Бог да го прости, ми бе добър приятел. Те ме въведоха“, разказа още футболистът.

„Да, направил съм два параклиса. В Русия мислехме да направим голяма църква, но така се случи, че се махнах и не го направихме. Не искам да говоря за това обаче. Много хора мислят, че правя демонстрации с вярата. Не, че живея с тяхното мнение, но…Знам доста хора, помагащи на църквата, на болни деца, но не искат да ги споменават. Имам и познати, които го правят, за да се покажат. Това е грозно. Първата ми татуировка е разпятието на Исус. Бях на 17, когато я направих. Криех от баща ми. Страх ме бе как ще реагира. Направих я малко след инцидента с брат ми. Тогава ми харесваше. Сега на този акъл, не бих си направил нито една татуировка. Но това е като болест, след първата искаш и още. Последната е за малкия ми син. Всички татуировки са религиозни и за децата. Имам цитати от Библията, имам молитви“, сподели още Георгиев.

„Баща ми събира пари за първите ми бутонки. Нямало е какво да ядем, но той даде всички пари тогава за тези бутонки. Той знаеше колко съм ги искал и съм ги сънувал. Имали сме мачове и съм шил през нощта бутонките ми. Вече ме взимаха в мъжкия отбор и не можеше да играя така. Сега е друго – всички деца имат всичко, но се вълнуват от компютрите. Да, с първия си голям хонорар купих кола на родителите ми. Казах им, че ще им ги дам парите. Оставих си съвсем малко. И сега продължавам да се грижа за тях. Така трябва. Майката и бащата никога няма да те предадат“.

„Преди да замина за Русия имах предложения от Германия, но парите не бяха това, което даваха в Русия. След това говорих с близки и прецених, че е добре да ида там да изкарам пари, а не да градя кариера в Германия. Един ден децата няма да те питат къде си играл, все пак. В Грозни отидох, бях чувал неща за войни и прочие. После като отидох, нямаше нищо общо с това, което знаех. Няма размирици. Лека-полека започнах да се налагам, хората ме заобичаха. Винаги съм бил щастлив в Русия. Харесвам Путин, за мен той е пример как трябва да се води една държава. Той е почитател на футбола и на всички спортове. Дава пари за развитието на спорта. Мисля, че любимия му тим е Зенит. Прекъснах договора си, защото подех бизнес, който имаше нужда от мен“, обясни Благо, пише Блиц.

„Винаги съм искал децата да са с мен. Тук съм от 3-4 месеца и само интриги и лъжи чувам. Това ме разочарова. Хората, отношението, държанието. Съдя жълт вестник, да. Пишат за много хора. Като видях, че мен ме цитират в този вестник (бел. ред. – слуховете за Гери-Никол). Затова реших да ги съдя. Нищо не се случва с Гери-Никол. Аз си ходех на „Капките“, защото ми харесваше предаването. Няма вярно в слуховете. Гери-Никол е сладка и хубаво момиче, но няма нищо“, каза Георгиев.

„Ще има още снимки с филма, но няма да са на морето“.

„Нямам идеал за жена. Когато се влюбиш, вече няма значение – малка, голяма, дебела, слаба“.

„Има неща, за които съжалявам. Но така е трябвало да стане. Господ  няма да ти даде нещо, което не можеш да преживееш. Аз не съм си взимал поуки за много неща. Вече обаче разбирам кои са важните неща и кои са моите приоритети“, коментира Георгиев.

Continue Reading

Made in BG

Отец Иван с изповед след два преживени инсулта: 5 дни бях в кома, нямам нито лев

Published

on

„Пет дни бях в кома! Когато се събудих, не помнех близките си хора. Говореха ми, но не познавах никого, сякаш ги виждах за първи път. Аз самият не можех да говоря.“

Това заяви в откровена изповед пред „България днес“ отец Иван, който преди няколко седмици преживява два инсулта един след друг.

Първоначално състоянието на добрия отец е тежко и в продължение на дни лежи в безсъзнание в болницата в Монтана, но успява частично да се възстанови.

В момента дядо Иван се намира в приюта си в монтанското село Якимово и се опитва да се върне към нормалния начин на живот.

„Трудно ми е да ходя. След катастрофата преди години имах болки в десния крак, които сега се усилиха. Затова и повече лежа.

Когато ставам и опитвам да се раздвижвам, куцукам с патерица. Знам, че никога повече няма да бъда същият човек, който бях преди“, откровен е пред вестника духовникът, който е на 77 години.

Заради влошеното си здравословно състояние отчето не може пълноценно да се грижи за приютите си в Якимово, Нови хан (Софийско) и Коняво (Кюстендилско).

„Положението е трагично, този пък наистина сериозно закъсахме! Нямаме пари дори да си купим хляб. В сметката в банката няма и 5 лева.

Не сме си плащали тока от 3 месеца и няма да е изненада, ако по средата на зимата го спрат. Наскоро ни откраднаха и печките, така че става все по-трудно да се отопляваме.

Хранителните ни запаси привършват, а само в Якимово живеят около 250 души. Преди дни дойдоха още хора, но се наложи да ги върнем, защото не можем да се грижим за тях.

Положението е толкова зле, че дори нямам пари да отида до София за профилактичен преглед след инсултите“, разкри духовникът.

През последните години на отец Иван му се струпаха много проблеми. Един от най-тежките моменти беше през 2014 г., когато катастрофира между пловдивското село Цалапица и град Съединение.

След инцидента свещеникът беше с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата.

Месеци отне, докато духовникът се възстанови и да може да ходи самостоятелно. След това на няколко пъти влизаше в болница, откриха му диабет.

Отчето припадна по време на летен лагер, както и му се появиха усложнения с кръвното налягане. Стресът също сериозно тормози отец Иван, тъй като постоянно мисли за финансовото състояние на приютите си.

„Лекарите все ми казват, че трябва да ходя на прегледи, но отлагам. Докторите ми споделят и че сърцето ми е отслабнало. Забраниха ми да пътувам и ми казаха да не се претоварвам.

Като цяло слушам докторите и вярвам, че скоро ще се почувствам по-добре“, призна преди време отчето. Отец Иван всяка година ходи до Божи гроб, за да търси изцеление.

През 2019 г. добрия отец беше нападнат в приюта си в Нови хан. Срещу него се нахвърли 26-годишният Милен, който искаше да вземе 2-годишното си детенце.

Малчуганът живее в приюта заедно с майка си Павлина, която дълго време търпи лошото отношение на мъжа и преживява тежки сцени на домашно насилие. Дядо Иван тогава се размина без сериозни наранявания.

Въпреки поредното житейско изпитание отчето не губи присъствие на духа. Макар и да му е трудно, опитва се да говори нормално и да бъде общественополезен.

„Цял живот е така – първо падаме, а после се изправяме. Не знам колко дълго ще съм на тази земя, колкото Господ ми е отредил. Много битки, много изпитания, но трябва да намираме начин да се справим.

Искам да благодаря на вестника, че никога не ме забравяте и помагате в трудни моменти“, добави емоционално дядо Иван.

Пожелаваме бързо да се възстанови след поредното здравословно изпитание и още дълги години да е добротворец.

Continue Reading

Made in BG

Спомени от соца: Когато тристаен апартамент струваше 20 000 лв., а двустаен – 14 000

Published

on

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те,

се записваше в списък и чакаше на опашка с години
От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси.
Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там:

детска градина – на 3 до 5 хиляди жители, училище – на 15-20 000 жители, поликлиника и кино – на 40-50 хиляди жители, съобщава retro.bg.
В по-големите комплекси са изградени т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители.

Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“.

Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата. Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент.

През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем.

От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот.

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.
Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата.

Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева.

При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила.

Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.

Източник: Флагман

Continue Reading

България

Ердоган обяви най-лошата новина, близо 1000 жертви на земетресението в Турция Снимки

Published

on

Броят на жертвите от земетресението в Турция нарасна на 912, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

По думите му 5383 души са ранени.

Image

Ердоган не се ангажира да прогнозира как ще нарасне броят на загиналите с напредването на издирвателно-спасителните операции в страната.

Image

Image

Continue Reading

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com