Свържете се с нас

Любопитно

В кой български град се намира Статуята на Свободата?

Всички сме чували за известната Статуя на Свободата в САЩ. Но колко от нас знаят, че имаме подобен монумент и в България. Той се намира на площад Свобода и е една от емблемите на града. Това е град Русе и неговата Статутя на Свободата, известна още и като Паметник на свободата.

Каква е историята на Статуята на Свободата

Идеята за неговото построяване датира още веднага след Освобождението. Тя се подема от русенци, участвали в националноосвободителните борби. Така се стига до всенарадно събиране на средства, не само в Русе, и на 6 септември 1890 година се стига до началото на строежа. Паметникът е трябвало да стои далеч от центъра на града – по това време – но при новия градоустройствен план, то попада в самия център на града, информира poznanieto.bg.

Поради тази причина се разрушават намиращите се на това място стари гробища и джамия, и се изгражда чисто нов площад, с редки дървесни видове и множество фонтани. Материалите за паметника са докарани чак от Австрия, а идеята за него е на един от най-известните скулптури в Европа по това време – флорентинецът Арналдо Цоки. От българска страна, този проект е реализиран от Георги Киселинчев.

Какво представлява Статуята на Свободата

На този паметник е изобразена женска фигура. Едната и ръка сочи на север, защото от там идва Освобождението на България, а другата и ръка меч – символ на извоюваната свобода. В предната част на Паметника се вижда надпис, който увековечава загинали за свободата на страната ни, кръст и лавров венец. Първоначалната идея е била да бъде статуя на Александър II, но в крайна сметка се стига до този вариант. На статуята има 3 барелефа:

1. Бузлуджа с четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

2. Връчването на Самарското знаме на българското опълчение

3. Бовете при връх Шипка

На самия паметник са изобразени 2 лъва. Единият брани свободата, а другият разкъсва петвековните робски вериги. В задната част на паметника има 2 оръдия-трофеи

Кога е открит Паметникът на свободата

Това се случва на специална тържество на 11 август 1909 – денят на Шипченската епопея. Той е завършен още през 1908 година, но се изчква да дойде тази специална дата. На откриването присъстват стотици ветерани от Освободителната война, стичат се хора от цялата страна. Присъстват и емблематични фигури за освободителната борба като Панайот Хитов, Никола Македонски, Христо Обретенов. Една от най-известните фигури, посетила откриването, е Райна Княгиня.

 

От тогавашното българско правителство разбират важността на събитието и на него е изпратена специална делегация, която е съставена от министър-председателя Александър Малинов, министърът на правосъдието и генерал Радко Димитриев. Така Статуята на Свободата бива тържествено открита и се превръща в един от символите на град Русе.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Тайната й битка за живот: Лияна проговори за болестта си

Тя винаги е изглеждала непоклатима – съвършено тяло, гореща визия, увереност, която пленява. Но зад гланца и светлината на прожекторите Лияна крие история, която боли – история не за слава, а за оцеляване.

Оказва се, че още от първия си дъх певицата е водила битка за въздух. Родена с тежка бронхиална астма, детството ѝ преминава не между игри и сцена, а между болнични легла, системи и пристъпи, които застрашавали живота ѝ. Кашлицата била толкова силна, че част от белия ѝ дроб се изместил – диагноза, която би пречупила мнозина.

„Не знам откъде намерих сили, но започнах да тичам. В училище, тайно от родителите ми. Спортът ме спаси“, признава тя в изповед, която звучи като откровение.
От първите плахи крачки до професионалната атлетика – това било нейното бягство от болката и път към свободата. Лияна тренира неуморно до 17-годишна възраст, когато травма я откъсва от спорта и я отвежда към другата ѝ страст – музиката. Но тичането остава – като навик, като дишане, като спасение.

По-късно животът ѝ поднася ново изпитание – пролапс на митралната клапа. Оттогава живее с медикаменти, но не и с ограничения. „Пия бетаблокери всеки ден, но продължавам да бягам – по 10 километра дневно. За мен движението е живот“, казва тя.

Мнозина я възприемат като фитнес маниачка, обсебена от тялото си. Но малцина знаят, че зад желязната дисциплина стои момиче, което е надбягало съдбата си.

Днес Лияна не просто поддържа форма – тя вдъхновява с историята си. История, в която волята побеждава страха, а красотата идва не от огледалото, а от оцеляването.

---

България

Световната №1 в самбото Мария Оряшкова: Дъщеря ми ме прероди

Матея ми вдъхна нов живот, това е най-божественото чувство

Борислав РАДОСЛАВОВ

„Дъщеря ми Матея ми вдъхна нов живот и енергия, преродих се с нея. Това е най-божественото чувство, което някога съм изпитвала, много по-силно дори от постиженията в спорта.“

Това сподели пред „България Днес“ световната и европейска шампионка по самбо и джудо Мария Оряшкова. Гордостта ни в бойните спортове стана майка на прекрасната Матея на 22 август и вече близо три месеца е щастлива и всеотдайна майка.

Мария е щастлива майка
Мария е щастлива майка

Още преди раждането Оряшкова предизвика вълна от емоции сред последователите си, публикувайки снимка с наедряло коремче и признанието: „Най-ценното чудо расте тихо, но променя всичко“. Тези думи докоснаха сърцата на хиляди фенове, които застанаха зад нея с обич и нетърпение да споделят радостта от новото начало.

След години, изпълнени с тренировки, победи и медали, пред нея стои най-важното предизвикателство – да даде любов и криле на своето дете. Оряшкова влиза в историята на Европейските игри като единствения спортист, участващ в два спорта – борба и самбо. Тя е универсалната шампионка, покорила върхове в борба, самбо, джудо, сумо, плажна борба, белт рестлинг (борба с колани). Мария обяви края на кариерата си през 2024 година, а днес отдава цялата си любов на своето семейство.

Кошници с подаръци
Запечатани мигове преди раждането
Запечатани мигове преди раждането

„Бях се изгубила в спорта, където вложих цялото си сърце, емоция, чувства, средства.

А днес съм щастлива майка, която 24/7 е с Матея. Родих със секцио и сега се раздвижвам покрай разходките с бебето“, споделя още Мария.

Световната щ1 в бойното самбо е категорична, че ще запали Матея по спорта и ще я взима с нея в залата за тренировки, когато отрасне.

В трепетно очакване на радостния момент
В трепетно очакване на радостния момент

„Ще ми е трудно да мина през боен спорт, защото, знаейки за моите травми, няма да ми се иска да мине и тя през това. Но ако се влюби в самбото или джудото, няма да я спирам“, разказва още Мария Оряшкова, която вчера бе преизбрана отново за член на Международната федерация по самбо, в която влизат само 12 представители на различни държави от цял свят.

Обожава своята малка дъщеричка
Обожава своята малка дъщеричка

Освен успехите на тепиха Мария се превърна и в една от големите любимки в петия сезон на „Игри на волята“.

---

Made in BG

БРАВО! Всеки пети българин ще се запише като доброволец при война

Национално изследване на Alpha Research показва висока гражданска смелост сред българите

Приблизително един милион и петстотин хиляди български граждани са готови да поемат лични рискове, за да защитят демокрацията в страната. Това показва национално представително изследване на общественото мнение, проведено през септември 2025 година от Alpha Research по поръчка на Институт „Отворено общество – София“.

Според проучването всеки трети българин на възраст над 18 години изразява готовност да изложи на риск личния си живот, за да защити демокрацията. Всеки пети заявява готовност да се запише като доброволец в случай на война. Между двете групи има висока степен на припокриване, което показва наличието на солидна връзка между гражданската смелост и готовността за защита на страната от външна заплаха.

„За нас беше важно да проверим всъщност колко български граждани допускат в мислите си, че демокрацията е такава ценност, за която те да бъдат готови да пожертват личния си комфорт. Виждаме, че доста солидна група – около 1,5 милиона души. Малко по-малка група – около 1 милион души – са хората, които казват, че биха се записали като доброволци по време на война, заяви за БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“.

Средното поколение води по готовност

Данните показват, че хора на възраст между 40 и 59 години в по-голяма степен от най-младите и най-възрастните са склонни да поемат лични рискове за защита на демокрацията. Според изследването 41% от тази възрастова група заявяват подобна готовност при средно 33% за страната.

„Това са хора на възраст между 40 и 59 години, които имат много ярък спомен за това какво е да се живее в недемократично общество и са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в рамките на една изграждаща се демокрация. Фактът, че те могат да сравнят живота в демокрация и извън демокрация, според мен, е едно от логичните обяснения за готовността на това поколение в по-голяма степен да защитава демокрацията“, коментира Стойчев.

Най-младите хора на възраст между 18 и 29 години, които заявяват готовност да жертват личния си комфорт за защита на демокрацията, са значително по-малко.

Образованието има ключова роля

Изследването показва, че по-високообразованите и живеещите в градовете са в много по-голям процент склонни да отстояват демокрацията и правата си. Около 53% от българските граждани не смятат, че правата им са защитени.

„Може би не си дават сметка, че демокрацията е обратим процес, а не е природно явление. Липсата на личен опит е важно обстоятелство при формирането на нагласите на хората. Единственият начин, по който тази липса може да се компенсира е образователната система“, отбеляза Стойчев.

Според него гражданското образование като хоризонтален въпрос, а не като конкретен час, е начинът по който ценности наистина могат да бъдат възпитавани чрез образователната система.

Демокрацията концентрирана в определени групи

Според Георги Стойчев демокрацията в България е концентрирана в определени групи, включително сред симпатизантите на определени политически сили.

„Фактът, че имаме политически сили, които разчитат на гласоподаватели, които не споделят, че демокрацията е най-добра форма за управление на България, е притеснителен и създава рискове за стабилността на демокрацията“, предупреди той.

Реакция за комисията срещу Сорос

Относно създаването на комисия в Народното събрание, която да проверява дейността на Сорос в България, Стойчев коментира, че множеството български граждани не смятат, че правата им са защитени.

„Подобно решение не изпраща добър сигнал, защото показва, че на практика без реални основания и аргументи, по един абсолютно произволен начин, парламентът може да бъде превърнат в инструмент за преследване на хора“, заяви той.

Стойчев подчерта, че винаги, когато една власт започне да се авторитаризира, тя започва да атакува гражданските организации.

„Те може би са първата, но никога не са последните на опашката, които биват атакувани. След това се атакува свободният бизнес, атакуват се медиите, атакуват се образователните институции, висшите училища, докато държавата бъде подчинена на волята на един човек“, предупреди изпълнителният директор на института.

Национално представителното изследване на общественото мнение е проведено в периода 6-16 септември 2025 година сред пълнолетното население на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com