Снимка Булфото

Празните жилища да се облагат с по-висок данък и по този начин да бъдат накарани собствениците им да ги изкарат на легалния пазар за даване под наем. Това е една от идеите, залегнали в новата Националната стратегия за жилищната политика, която ще бъде пусната за публично обсъждане, съобщава „Монитор“. Според зам.-министъра на МРРБ Малина Крумова по този начин ще се коригират дисбалансите на пазара на имоти, довели до наличието на 1,2 млн. незаети имоти, като в същото време много от българските граждани живеят в пренаселени жилища.

В тази връзка тя припомни и липсата на социални жилища. По думите й в стратегията се предлага да се търсят мерки за решаване на тези проблеми, включително и данъчни.

„Факторите, определящи този дисбаланс са много неща. От една страна, и това, че голяма част от жилищата в България са частни, което не позволява да се провежда публична политика за привличане на млади хора с по-ниски цени на жилищата или други по-благоприятни условия. Освен това има неразвит наемен пазар, като едновременно с това част от имотите се дават под наем нелегално, включително и през различни интернет платформи. Малина Крумова допълни, че документът ще с хоризонт поне до 2050 г. и една от целите му ще е обновяването на жилищния фонд.

„Другият акцент е намирането или създаването отново на техническата документация на имотите“, обясни тя.

По думите й немалка част от проблемите се коренят именно в липсата на такава документация и не е ясно какви мерки трябват за поддръжка на сградите. Зам.-министърът смята още, че събраната информация ще помогне и за подготовката на детайлен анализ на състоянието на жилищния фонд у нас и по-точно пресмятане на необходимите инвестиции за обновяването му.

„За 44 000 сгради е необходимо обновяване, но до момента са отделени средства за 2000“, уточни тя.

Според нея засега не се знае от следващия програмен период какъв ще е ресурсът от ЕС за саниране на жилища. Тя подчерта необходимостта от диверсификация на финансирането на обновяването, като субсидията ще бъде намалена и само за социално слабите ще остане 100%. По време на форума за енергийна ефективност проведен в четвъртък в София стана ясно още, че в други страни членки на ЕС акцентират на финансовите инструменти. В Латвия например държавната субсидията не надвишава 50%, а банките, отпускащи заеми на домакинствата, за да платят своя дял в проекти за обновяване на кооперациите, следят изкъсо качеството на изпълнение.

България

Бенчев: Лукойл трябва да работи или ще стане неприятно! Ще стане ли бензина 4 лева?

Цените на основните видове горива отново тръгнаха нагоре. Увеличението за изминалия месец е около 10 стотинки.

Надявам се „Лукойл“ да намери начин да замести руската суровина с друга, така че да не се налага да спира работа. Откъде ще дойде този нефт, зависи от компанията. Вариантите са Черно море, а другият е много по-неприятен – преминаване през Босфора, това е много скъпо. Извън Черно море има повече опции, но те са много по-трудно осъществими. Рафинерията трябва да работи, в противен случай ще изпаднем в много неприятни ситуации. Ако спре, ще трябва да разчитаме на резерва, но колко е той, може да каже само държавата. Една голяма част от резерва се намира в чужбина. Горивото трябва да бъде натоварено от Унгария, Словения, Холандия, а това ще бъде кошмар. Не се очертава никаква криза с горивата на пазара. Това каза в студиото на „България сутрин“ Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

„Истинската картина за това какво ще се случи, ще имаме някъде към средата и края на октомври, когато започне отоплителният сезон и се види как стоят нещата с природния газ“, обясни Бенчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

„Няма как да стигнем 4 лева за литър бензин, може би ще минем 3, може да сме малко отгоре“, прогнозира Светослав Бенчев.

По думите му българските производствени цени са доста по-ниски от тези в чужбина. Нашите са с около 10-12 ст. по-ниски – без данъци и такси.

На въпрос има ли как държавата да се намеси, за да не се стигне до увеличаване на цените на горивата, Бенчев отговори, че страната е обложила свръхпечалбата на рафинерията и че използва парите за различни програми. Според него единственият инструмент, който има, е да намали данъците, но тя не може да го направи.

Made in BG

Карта за 14 дневна почивка през 1968 г и курорта днес в 5 снимки

Снимка на картата за почивка от четвърта смяна в Сепарева баня

Таксата е била само 17 лева

Снимка от почиевн дом-мелница Никола Й. Вапцаров в София

Вижте още:Ето колко е струвала почивката на море в хотели с 3,2 и 1 звезди през 1986 година в следващите ни статии

България

Пазите ли ги? Тази остаряла банкнота днес струва 2000 лв.

Банкнотата от 1 лев, отпечатана през 1974 година с паметника на връх Шипка на гърба й, стигна цена от 2000 лева.

Това става ясно от в платформите за безплатни обяви, съобщава „Телеграф“. Продавачът пък обяснява, че е с уникален сериен номер, който е ОУ1357271.

Еднолевката е извадена от обращение в края на 1996 г., като дотогава българските пари са били обезпечени със злато.

Интересното за старите банкноти е, че през дългогодишната история на Българската народна банка банкнотите са печатани в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и бившите „Държавна печатница“ и Държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов“ в София. Специално левчето от 1974 година пък е отпечатано в „Гознак“, СССР.

По-старите и употребявани левчета са по 8-10 лева за брой.

Едно от условията цената на банкнотата да е по-висока е да има вид на нова и в никакъв случай да не е прегъвана.

Справка на страницата на централния трезор сочи, че към момента има в наличност 392 432 банкноти с номинал 1 лев от 1974 година, които никога не са били в обращение, тоест неизползвани. Цената й в БНБ пък е 2,40 лева за брой със ДДС.

Предприемчиви колекционери пък са се сдобили с цели пачки със стари банкноти.

Има обява, в която се предлагат 100 броя банкноти от левчето, като цената на една е 3 лева, а пачката струва 300 лева. Старите зелени двулевки пък вървят по 4 лева бройката, като продавачът уверява, че банкнотите са в перфектно състояние, неизползвани и съхранявани в трезор. Също така серийните номера са поредни.

Със стари, неизползвани банкноти, отпечатани в периода от 1951 до 2006 година, може да се сдобиете на касите на БНБ.

В списъка с наличностите има такива от 3 лева и купюра с номинал 25 лева, които струват 3,60 лева за брой с ДДС. И от двете банкноти наличностите в трезора са над 100 000 броя. Най-висока цена пък държи банкнота от 500 лева, емисия 1951 година. БНБ разполага с близо 200 000 купюри с този номинал, като цената на една е 79,20 лева с ДДС.