Дупнишкото село Тополница с 800 души по времето на соца се стопи на 100. Последното дете, родено в селото, е през 2008 година – 9-годишната Никол. Майка й, 39-годишната Величка Цветкова, е най-младият жител на селото. Повечето й съселяни са пенсионери от мината в Бобов дол, получават максималната пенсия от 910 лв. и живеят охолно. Величка Цветкова работи като магазинер в хранителния магазин в селото. Ето какво разказа тя за живота на хората в Тополница: „В селото живеят само пенсионери от мината в Бобов дол, добре са финансово. Обичат да се глезят. Ежедневно магазинът се зарежда с банани, портокали, мандарини… всичко се изкупува.

Сутрин всички минават през магазина да си купят пресен хляб, след това засядат на кафе. Някои след първото си кафе сутринта минават на уиски с чай, та чак до обяд. След което се прибират по домовете. На ден продавам по 30-ина бутилки уиски от 200 мл. Пенсионерите в селото не броят стотинките в портмонето си. На голяма част децата им са се устроили в София и идват само през уикендите, а някои само през лятото. Аз сама направих детска площадка в центъра на селото. Тогава работех по временната заетост към кметството. От община Дупница дадоха металното съоръжение за детска катерушка, а аз ръчно изкопах дупките, сама излях бетона и ги циментирах. Моето дете е единственото в селото, но рядко играе на катерушката”, разказа Величка Цветкова.

Известно време тя е живяла в социалните жилища в Дупница заедно с детето си, но високият наем и месечните сметки за ток и вода са били непосилни за нея и се върнала в село Тополница, в полите на Рила планина. Пътят за селото се отклонява от гл. път Е-79 от Дяково и продължава навътре в планината, която през зимата при по-голям сняг е непроходима. Кметът на село Тополница Анани Ангарев, който с прекъсване управлява 3-ти мандат, разказа за времето, когато в селото са живели 800 души и е кипял живот: „По времето на соца в с. Тополница живееха 800 души, в някогашното ТКЗС се отглеждаха 10 000 овце, имаше и мандра. В местното училище учеха по 150 деца, то беше продадено по времето, когато кмет на Дупница бе Атанас Янев. Имаше желание от шивашки бос да открие цех в селото, но не направи нищо. Средната възраст на хората в селото е 70 години, те не могат да обработват земите си са ги отдали под аренда на Йордан Костов-Джоко, който сее жито и им дава рента в пари и продукти, наел е около 3500 дка. Кметството в с. Тополница е с най-голямата сграда от всички села в община Дупница.

Някога в нея се помещавал Клуб на сержанта и офицера, тъй като край селото имаше военно поделение, имаше и зала за събрания и концерти. В залата за сержанти и офицери все още виси поовехтял портрет на Ботев. Тя сега се използва от по-млади пенсионери като клуб, там играят карти. Музикална уредба от миналия век все още работи. Има наредени стелажи с книги, но личи, че не са четени отдавна, прашасали са. В тази зала се оставят и сметките за ток и вода и пенсионерите си ги вземат от там”. Селото има и вилна зона, която основно е застроена преди 1989 година. Един от живеещите във вилната зона е 75-годишният Ангел Димитров, който 17 години е работил в отдел „Тежки криминални престъпления” в МВР в София.

Ето какво разказа той: „Аз съм пенсионер „заточеник“ в с. Тополница. Оттук е съпругата ми и от 15 години живеем тук. Голяма скука е, няма с кого да си поговориш. Наслаждавам се на природата. Работих като криминален полицай в отдел „Тежки престъпления” в София. Разследвал съм тежки случаи. Сещам се за един взривен асансьор и един самолет, който се запали на летището в София през 1975 година. Много убийства, тежки катастрофи с деца и възрастни са минали през погледа ми в трудовия ми живот”, разказа А. Димитров. Двете му деца и внуците живеят в София, идват на гости в Тополница.

източник: струма.бг