Connect with us

България

Ванката от „Шоуто на Слави“ буквално изби рибата: Девствен съм, живея с две

Published

on

“Девствен съм! Нямам гадже, няма и да се женя, не пия, не пуша, живея с две кучета.” Така, къде на шега, къде наистина, сподели 55-годишният любимец на феновете Иван Атанасов-Ванката от “Шоуто на Слави”.

Симпатичният реквизитор е човекът, който пръв научава кой ще е новият гост в предаването, с какво да му бъде от полза и как да угоди на главния си шеф – Слави Трифонов. Именно с тази идея Ванката ще тръгне и на записа на предаването в неделя, който ще се излъчи в понеделник – на 10 септември.

В живота си и досега Ванката спазва железния принцип, че не трябва дасе заглежда по колежките, макар тайно да е бил влюбен в балерина от балета. “Но Слави каза да не ги гледам с такива очи на влюбен и така… мина ми”, обяснява пред екипа “сладурът” на Слави.

Иначе определено Атанасов е добра партия – освен къщата на сто квадрата той не преяжда и е безкрайно спокоен. “Е, случва се понякога поулицата да ме заговорят различни момичета и да ми подвикват да се обърна, ама аз се правя, че не им обръщам внимание”, признава Ванката. “Аз съм скромен човек, не обичам да говоря за себе си. Освен това имам лична забрана да говоря за шоуто”, започва срамежливо Ванката. Поради обратната си захапка и малко странно произношение често колегите му го бъзикат, но той държи на майтап. “Адски почтен мъж, на когото аз съм импресарио и от сега го виждам как ще води някой конкурс за красота”, смее си и Георги Милчев-Годжи, който е от любимите колеги на Ванката.

Иван Илиев Атанасов е завършил за шести разряд заварчик. Със Слави сезапознава през есента на 1995 г., когато отива като помощник-реквизиторв “Каналето”. Вика го Димитър Каролев.

Още тогава се справил без нито една издънка. Всички от екипа на Слави са категорични, че на Ванката може да се разчита безрезервно. “Верен съм до гроб на Трифонов и каквотои да ме питате, няма да ви кажа за него”, вече сериозно обяснява Атанасов. Кълне се, че Дългия е най-добрият началник, който някога е имал, и никога няма да го напусне, освен ако Слави не го изрита. Понеже работата му е да намира разни неща, понякога се налага да ги прави и сам – често е дърводелец, ковач, готвач. Веднъж дори направил погача. Взел от магазина брашно, яйца, мая, сол и по рецепта на майка на приятел замесил тесто, пише “България Днес”.

Според колегите му Ванката заслужава да му напишат песен и вече са готови с текста й. Иначе реквизиторът на Слави не си пада много по чалгата, най-вече защото живее в квартал, където се слуша предимно такава музика – “Христо Ботев”. “Обичам повече блус, класика, нещо по-модерно”, категоричен е Иван. В свободното си време предпочита да готви и ходи за риба с приятели. Най-голямото парче, което е улавял, е еднокилограмов шаран на язовира в Ихтиман. Има колекция от повече 40 готварски книги, като може да направи всякаква манджа, но най-обича да готви за някой друг. “Най-много готвя на кучетата си”, казва Ванката.

Continue Reading

България

Кошмар: 7-г момиченце броди през нощта по Околовръстното на София, плаче и разказва страхотии

Published

on

Малко уплашено момиченце на около 6-7 годинки е било забелязано около 2 часа през нощта на Околовръстото шосе на София. Този сигнал се появи във фейсбук групата „Забелязано в София“.

Детето е било забелязано от потребител, наречен Пресиян Лозанов. Мъжът е опитал да осъществи контакт с детето, но то избягало.

„На Околовръстното на резиденцията посока Горнобански път, кара колело малко момиченце, около 6-7 годишно, облечено в розово, без никакви светлоотразителни елементи по нея.

Подаден е сигнал към 112, опитах да осъществя контакт с нея, но не ми позволи и избяга. Момичето изглежда силно уплашено, не мога да преценя дали знаеше къде отива“, написа мъжът във фейсбук групата.

Малко по-късно детето е видяно и от таксиметров шофьор на улиците „Братя Бъкстон“ с „Пушкин“. Мъжът е успял да разговаря с момиченцето. То споделило, че бяга от родителите си, защото постоянно я биели.

Разплакала се и казала, че отива при приятелка.„Видях момичето между „Братя Бъкстон“ и „Пушкин“, аз съм таксиметров шофьор, бях с клиент, след „Пушкин“ спрях и изчаках малката кукла, облякох ѝ светлоотразителна жилетка, беше много уплашена, каза, че бяга от родителите си, защото постоянно я биели, разплака се и каза, че отива при нейна приятелка след което тръгна.

Веднага се обадих на 112. Карах след нея, а тя сви посока „Княжево“ по „Борис. Дано е добре, а родителите да получат наказанието си,“ съобщи в социалните мрежи Svetoslav Strahilov.

 

 

Continue Reading

Made in BG

Отец Иван с изповед след два преживени инсулта: 5 дни бях в кома, нямам нито лев

Published

on

„Пет дни бях в кома! Когато се събудих, не помнех близките си хора. Говореха ми, но не познавах никого, сякаш ги виждах за първи път. Аз самият не можех да говоря.“

Това заяви в откровена изповед пред „България днес“ отец Иван, който преди няколко седмици преживява два инсулта един след друг.

Първоначално състоянието на добрия отец е тежко и в продължение на дни лежи в безсъзнание в болницата в Монтана, но успява частично да се възстанови.

В момента дядо Иван се намира в приюта си в монтанското село Якимово и се опитва да се върне към нормалния начин на живот.

„Трудно ми е да ходя. След катастрофата преди години имах болки в десния крак, които сега се усилиха. Затова и повече лежа.

Когато ставам и опитвам да се раздвижвам, куцукам с патерица. Знам, че никога повече няма да бъда същият човек, който бях преди“, откровен е пред вестника духовникът, който е на 77 години.

Заради влошеното си здравословно състояние отчето не може пълноценно да се грижи за приютите си в Якимово, Нови хан (Софийско) и Коняво (Кюстендилско).

„Положението е трагично, този пък наистина сериозно закъсахме! Нямаме пари дори да си купим хляб. В сметката в банката няма и 5 лева.

Не сме си плащали тока от 3 месеца и няма да е изненада, ако по средата на зимата го спрат. Наскоро ни откраднаха и печките, така че става все по-трудно да се отопляваме.

Хранителните ни запаси привършват, а само в Якимово живеят около 250 души. Преди дни дойдоха още хора, но се наложи да ги върнем, защото не можем да се грижим за тях.

Положението е толкова зле, че дори нямам пари да отида до София за профилактичен преглед след инсултите“, разкри духовникът.

През последните години на отец Иван му се струпаха много проблеми. Един от най-тежките моменти беше през 2014 г., когато катастрофира между пловдивското село Цалапица и град Съединение.

След инцидента свещеникът беше с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата.

Месеци отне, докато духовникът се възстанови и да може да ходи самостоятелно. След това на няколко пъти влизаше в болница, откриха му диабет.

Отчето припадна по време на летен лагер, както и му се появиха усложнения с кръвното налягане. Стресът също сериозно тормози отец Иван, тъй като постоянно мисли за финансовото състояние на приютите си.

„Лекарите все ми казват, че трябва да ходя на прегледи, но отлагам. Докторите ми споделят и че сърцето ми е отслабнало. Забраниха ми да пътувам и ми казаха да не се претоварвам.

Като цяло слушам докторите и вярвам, че скоро ще се почувствам по-добре“, призна преди време отчето. Отец Иван всяка година ходи до Божи гроб, за да търси изцеление.

През 2019 г. добрия отец беше нападнат в приюта си в Нови хан. Срещу него се нахвърли 26-годишният Милен, който искаше да вземе 2-годишното си детенце.

Малчуганът живее в приюта заедно с майка си Павлина, която дълго време търпи лошото отношение на мъжа и преживява тежки сцени на домашно насилие. Дядо Иван тогава се размина без сериозни наранявания.

Въпреки поредното житейско изпитание отчето не губи присъствие на духа. Макар и да му е трудно, опитва се да говори нормално и да бъде общественополезен.

„Цял живот е така – първо падаме, а после се изправяме. Не знам колко дълго ще съм на тази земя, колкото Господ ми е отредил. Много битки, много изпитания, но трябва да намираме начин да се справим.

Искам да благодаря на вестника, че никога не ме забравяте и помагате в трудни моменти“, добави емоционално дядо Иван.

Пожелаваме бързо да се възстанови след поредното здравословно изпитание и още дълги години да е добротворец.

Continue Reading

Made in BG

Спомени от соца: Когато тристаен апартамент струваше 20 000 лв., а двустаен – 14 000

Published

on

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те,

се записваше в списък и чакаше на опашка с години
От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси.
Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там:

детска градина – на 3 до 5 хиляди жители, училище – на 15-20 000 жители, поликлиника и кино – на 40-50 хиляди жители, съобщава retro.bg.
В по-големите комплекси са изградени т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители.

Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“.

Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата. Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент.

През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем.

От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот.

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.
Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата.

Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева.

При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила.

Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.

Източник: Флагман

Continue Reading

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com