Свържете се с нас

Любопитно

Ванга: Египетско проклятие пази големи богатства в Странджа, и който ги търси, намира смъртта си

Древно египетско проклятие пази Седлото в Странджа и обрича на гибел всеки, който се опита да разкрие тайните му и за това Ванга предупредила Людмила Живкова, твърдят с плашещ устрем старите легенди, пише Телеграф бг.

В тази местност са скътани злато, скъпоценности и тайнствен енергиен източник, смятат мераклии да се докопат до митичното съкровище.

То обаче обрича на неуспех и гибел всеки, който се опита да разкрие тайните му. Смята се, че го пази египетската богиня с изглед на котка Бастет.

Най-смелите предположения са, че самата богиня е заровена там.
Други твърдят, че са погребани някои от нейните свещени котки, а има и теория, че става въпрос за извънземни.

Начало

Случайно или не, но точно през 1981 г. в Странджа се появява карта. Тя е от почти необработена кожа и върху нея имало неясни знаци.

Твърди се, че старинният чертеж бил известен поне от османско време и по неведоми пътища стигнал до ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа.

Според очевидци, иманярят занесъл картата лично на самата Людмила Живкова, която тогава е председател на Комитета за култура и всички знаели, че се занимавала с подобни мистерии.

Това, което чула от Мустафа, доста заинтригувало първата дама на държавата. Мустафа твърдял, че картата описва Седлото, намиращо се между странджанските върхове Голямо Градище и Малко Градище, където според легендите била погребана египетската богиня Бастет.

Твърди се, че Людмила Живкова била силно заинтригувана от историята. Веднага започнала да се среща и говори по темата с различни учени и археолози, но повечето от тях били скептични по въпроса за богинята.

Смята се, че дори били правени опити да бъде привлечен и проф. Александър Фол, който определено бил най-авторитетния познавач на древните цивилизации в района. Той обаче отказал, защото по това време вече бил зцапочнал други разкопки.

Ванга

Според една от версиите близките приятели на Людмила Живкова по нейно настояване занесли картата на Ванга. Твърди се, че Ванга им разказала за своето видение.

Според него много отдавна в Странджа дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени като нашенските кукери.

Пророчицата била убедена, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. Ванга предупредила в никакъв случай да не се започват разкопки в местността, защото ги грозяла голяма опасност.

Скоро след това иманярят Мустафа бил заловен от милицията, разпитван и бит. Не след дълго починал, разказва легендата. Но това не спряло Людмила Живкова и хората й да продължат търсенето.

Думите на Ванга особено впечатлили офицер от Държавна сигурност, имащ силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков. Твърди се, че неговите имена били Кръстю Мутафчиев, но има и други версии.

Същата година той организирал по заповед на Людмила тайна експедиция до мястото. Участниците в разкопките били убедени, че Седлото е заредено с особена енергия и най-често в няколко нощи през месец май всяка година на скалата може да се види сияние и две фигури – мъжка и женска.

Не се знае дали е било намерено нещо в Седлото. Смята се, че учените и хората на Людмила са копали поне на две места. Живкова издъхва мистериозно и все още необяснено на 21 юли 1981 г. Разкопките продължават и след смъртта й, но бързо след това проучванията са прекратени.

Твърди се, че през 1982 г. е бил проведен закрит съдебен процес срещу Кръстю Мутафчиев. Той бил осъден на 20 години затвор. Малко по-късно умира. Други пък казват, че издъхва след 8 г.

Така вече окончателно тръгва мълвата за проклятието на Бастет, което тегне върху всички, решили да намерят тайните й в Странджа.

Местните казват, че мястото излъчва странна енергия. Не е ясно обаче дали там е открито нещо, или енергията от проклятието на мястото не дава да се достигнат тайните му.

Странджа е пълна с природни красоти и тайнствена енергия, която зарежда всеки посетител, но пречи на този, който се опитва да разгадае тайните на древните водопадът Докузак.,

Мнозина смятат, че там няма никаква гробница. Факт е, че има две грозни дупки, пълни с мръсна вода. Дупките са оставени от здраво ровене с багер и после с кирки и лопати.

Твърди се, че към Седлото интерес е бил проявен много преди иманярят да занесе картата на Людмила Живкова. Немците през Втората световна война търсели нещо там, но били принудени да прекратят проучванията на местността.

Предполага се, че те по-скоро проучвали легенди за Кивота. После по време на социализма пък интерес към Седлото проявявали от КГБ, но нищо не открили и се отказали.

Други смятат, че се вслушали в думите на Ванга. Намерените при разкопките парчета черен гранит били изпратени за лабораторен анализ в тогавашната ГДР – Източна Германия, но там следите им се губят.

На разкопките били извършени взривявания и така подземният вход под скалата, на която изследователите видели мъжката и женската фигура в сиянието, е наводнен.

Говори се, че в по-ново време британски и американски тайни служби също се информирали по въпроса, но не правели разкопки.

Извънземни

В Малко Търново хора вярват, че в седловината между двата върха има или погребение на извънземен, или хранилище на древни знания и артефакти. Слухове твърдят, че иманяри виждали появата на холограмните фигури на скалата, при това винаги и само през месец май.

Смята се, че осъденият агент Кръстю Мутафчиев бил написал книга и я нарекъл “Хомо сапиенс за хомо сапиенс”. В нея разказвал за експедицията и находките, които имали извънземен произход.

В книгата си Мутафчиев твърдял, че пришълците са от съзвездието Цефей, а Бастет е била тяхна ръководителка. В началото те пристигнали в Египет, където създали цивилизацията на фараоните.

След смъртта на Бастет, по нейно желание, тя била погребана в Странджа, където я докарали с кораб по море.

Била съпроводена от стотици войници. Имало и роби, много от тях били убити след като построили гробницата, а останалите войни създали тракийската цивилизация.

Мутафчиев твърдял, че всъщност гробницата е създадена по подобие на конфигурацията, която заемат звездите от съзвездието Цефей.

На запад от мистичната скала е открит древен тракийски рудник с две хоризонтални галерии. А от другата страна има тракийска куполна гробница, древно светилище с каменни жертвеници, некропол и по-късно крепост от римско време.

Това място е било свещено и за тракийците, и за римляните. Но дали там е имало египтяни или пък древни извънземни, това засега никой не може да каже.

Други пък отиват още по-далеч в свързването на историите. Казват, че след края на последния ледников период, по времето на библейския потоп, който бил по нашите земи, тукашната цивилизация бяга. Едната част отива в Месопотамия, другата – в Египет.

Наследниците на египтяните се върнали в опит да възстановят старата си цивилизация, но това така и не се случило, защото вече тук се били настанили траките.

Някои обаче виждат сходства между Бастет и особено почитания от траките по тези места Дионисий. Бастет е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието – тоест олицетворявала всичко, което доставя радост от живота и на което е символ самият бог Дионисий.

Египтяните вярвали също, че тя покровителства бременните жени, помага за получаването на добра реколта и за излекуването на болните. Всичко това, но без бременните жени, е покровителствано и от тракийския бог.

Според една от версиите в близката Мишкова нива има древно тракийско светилище, което обаче е издигнато върху още по-древни постройки.

На близката Мишкова нива има древно светилище.,

дето всяка година са се извършвали ритуали за прераждането на природата и хората, а и за свръзка с отвъдното. Разправя се, че на това злокобно място и днес по тъмно се чуват странни звуци, приличащи на мъртвешки песни.

Спомени

За групата, която била изпратена от Людмила Живкова през 1981 г., години по-късно си спомнят някои хора, помагали в цялото начинание.

Екипът се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова групата търси съдействие от тогавашния първи секретар на БКП в Малко Търново Илия Петков. Смята се, че той е един от посветените.

След десетилетия той си спомня: „По отношение на ценността бях информиран, че става въпрос за някакъв каменен сандък, в който е бил съхранен надпис от 3000 г.пр.н.е. Същевременно е имало сказание по отношение и на бъдещето, което се е отнасяло до 3000 г. след новата ера.

Фактически става въпрос за търсенето на тази ценност, а не за златни пари или нещо друго. В същото време аз бях предупреден от представителката на групата, че разговорът между нея и мен трябва да остане поверителен“. Така екипът получава разрешение и техника и започва да копае, като се води по нарисуваната на кожата карта.

Александър Македонски

От мястото, където според някои се намира гробницата на Бастет започва водопровод, който достига до огромна тракийска куполна гробница в областта Мишкова нива.

Известните ни входовете към гробницата на Бастет в Странджа са наводнени и кални.

Когато през 1981 г. Александър Фол започнал разкопки на тази гробница, той предполагал, че там е погребан Александър Македонски. Други го свързват с древните схващания за звездите и астрономията.

Трети пък смятат, че там е имало древнотракийски рудници. „Това е било свещено място, предполага се, че е погребан тракийски вожд, герой, който общува с отвъдното“, смята Димитрина Забирова, уредник в исторически музей в Малко Търново.

Фараони

Малко след като започват разкопките в седловината Градището край Малко Търново, петима от групата имали окултно преживяване.

„Красимира Стоянова и Кръстьо Мутафчиев видели двама фараони, единият седнал на трон“, разказва за случката Янко Харбалиев.

Всички от групата се уплашили да не би тези същества да им направят нещо и като споделили кой какво е зърнал, разбрали, че са видели едно и също. Скоро след това в Малко Търново пристигнал тогавашният министър на минералните ресурси и суровините Стамен Стаменов и отишъл на мястото на разкопките.

„Мнението на министъра беше, че няма вероятност тук за нещо ценно и че това са си обикновени рудници. Но даде съгласие Панов да продължи работата си. Даде съгласието си и да се предостави багер, с оглед, ако все пак като има такава версия, тя да бъде изследвана докрай“, спомня си след това пенсионираният учител Илия Петков, който десетилетия наред участва в различни археологически експедиции.

Мястото, където са се провеждали разкопките днес по естествен път или преднамерено е залято с вода. След смъртта на Людмила Живкова, някой от най-близките й сътрудници изпадат в немилост. Групата, изследвала Градището, също. Мутафчиев е съден и отива в затвора, а намереното го прибира Държавна сигурност.

Календар

Янко Харбалиев си припомня за един слух. Той заявява: „Пусна се слух, че бил намерен някакъв световен календар на каменни плочи и се взема от тука, открадва се, обаче после границата била завардена, но бил изнесен предварително.

Затова Кръстьо Мутафчиев беше съден и лежа в пазарджишкия затвор, че не е представил това нещо на българската наука. Но каква е истината, не мога да кажа нищо. Иначе районът беше отцепен, не се допускаха никакви хора или войници и офицери, само запознати хора в работата“.

„Тогава по странични пътища се разчуха неща, които не се казваха за какво са, тъй като самата работа, която трябваше да се извърши, минаваше като секретна“, разказва пък Григор Михайлов, председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Малко Търново от онова време.

„Информацията, която получих, е че по време на разкопките са открили лебедка и са я изпратили за датиране в Германия. Научих, че са открили камъни, колкото една войнишка каска, гранат – черен, който при извличането се пръснал. Някои по-големи камъни са взети от копачите.

Пред органите на МВР тази група беше представена просто като една иманярска група и на тая основа бяха взети мерки и доколкото знам Мутафчиев е бил съден“, разказва Илия Петков. ko4.bg

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Жоро Игнатов стана градинар, показа имението си

Вечно попадащият в скандални ситуации журналист Жоро Игнатов стана градинар. Репортерът публикува снимка в социалните мрежи, на която показва имението си и умело борави с храстореза.

„Ама не си отишъл там да правиш скандали…“, пошегуваха се последователите му.

В предаването „Съдебен спор“ по Нова тв Игнатов често попада в стресови ситуации и конфликти, като някои пъти журналистът става жертва на тях. Изглежда, че градинарството е едно от нещата, с които Жоро разпуска от стресиращата професия, когато не е на работа.

„Тук забравям за всички идиоти, с които животът ме среща“, сподели Игнатов и публикува в личния си профил във „Фейсбук“ поредица от снимки, които доказват лукса, в който адвокатът живее.

Той побърза да се оправдае пред последователите в социалната мрежа, че под „идиоти“ няма предвид само хората, които му се налага да интервюира в предаването. „Настоявам да бъда правилно разбран. Идиотите ги срещам навсякъде, включително и във фейсбук“, категоричен е той.

Жоро Игнатов се хвали с уникалната си градина, за която се грижи сам и могат да му завидят и най-добрите специалисти в областта на озеленяването. 3-етажната къща се намира в Суходол, а в двора си освен красиви цветя, Жоро има барбекю, градинска маса със столове и домашен любимец – таралеж.

---

България

Защо бе, момиче?! Устните на Дебора от Стара Загора опряха до носа!

Възможно ли е нещо да се харесва само, защото маса хора си го причиняват?! Да, възможно е. Като да си сложиш толкова нескопосно хиалурон в устните, че да ти стигнат до носа. Те си го казаха хората в мрежата неотдавна – една джука не опира ли в носа, хич не ми я хвали…

Не всеки, разбира се, схваща иронията и сарказма. Явно Дебора от Стара Загора е пропуснала уроците по естетика, но това или си го носиш в себе си, или не… Момичето, което препати здраво от насилника Георги Георгиев, вместо да бяга с 300 от подобни среди, движи точно в тях и се стреми да прилича на топ кифлите у нас.

original

Преди дни Дебора Михайлова шокира потребителите със снимки от морето, където е на почивка. Знаем, че тя започна работа в салон за красота, където слага изкуствени мигли и очевидно шефовете са й дали време за отдих и ваканция.

original

Това е прекрасно. Смело и достойно за уважение е и това, че Дебора не се крие и показва белезите от шевовете си на плажа, защото за тях тя няма никаква вина. Но устните й… Устните й са тези, които потресоха хората в нета, тъй като още малко и ще се залепят за носа й.

„Добре де, не вижда ли, че е грозно, направо е гротескно“, коментират в мрежата.

---

България

6-годишно момче умира и оставя синьо петно ​​върху килима: 12 години по-късно майка прави сърцераздирателно откритие

Хедър сподели своя опит във Facebook в публикация, озаглавена The Blue Stain.

Описвайки себе си онлайн като съпруга и майка на пет деца „четири на земята и едно на небето“, публикацията й „Синьото петно“ отекна сред други родители.

Тя описва как виждането на петно ​​от мастило върху нейния килим е било постоянно напомняне за сина, който е загубила от рак, Джейкъб, един от нейните тризнаци.

Тя започва, като си спомня как е изчиствала „слузта“, оставена от едно от другите й деца, и започва да се чувства раздразнена.

Тя пише: „Изведнъж си спомних друг път в живота си, когато чистех голяма бъркотия преди много години и спомените нахлуха.

„Бях напълно изтощена и бях раздразнена по това време на нощта.

„Животът течеше нон-стоп с нашите 2-годишни тризнаци и техния 4-годишен брат.

„Нямах време за себе си и вероятно бяха минали поне четири дни, откакто бях взела душ.“

Докато приготвяше децата си за лягане, тя чу издайническо „у-у-у“ от един от синовете си.

Хедър продължи: „Обърнах се тъкмо навреме, за да видя синьо мастило, пръскащо се по целия килим, когато химикалка избухна в ръката на един от моите тризнаци.

„Той изпищя от наслада, докато синьо мастило капеше от ръката му и плискаше чистата му пижама.

„Ахах, когато видях сини пръски по пода и гъста локва мастило, потъваща в нашия килим – нашия чисто нов килим.

„Сълзи на разочарование пареха очите ми. Просто бях толкова уморена. И луда. Като наистина, наистина ядосана.

„Не бях ядосана на сина си – който беше посинял като смърф – но се разстроих от себе си, че оставих тази химикалка там, където малкото ми дете можеше да я достигне.

„Бяхме живели в тази къща само 6 месеца и сега килимът беше напълно съсипан.

„Търкахме това петно ​​един час онази нощ, но все пак то остана.“

Въпреки че и тя, и съпругът й почистиха и взеха професионални почистващи препарати за килими, упоритото петно ​​остана.

Тя го описа като „грозно“ и беше „разочарована и засрамена“, но също така се чувстваше като провал, че остави писалката лесно достояние на малкото си дете.

Но за съжаление нещо много по-лошо тепърва предстоеше.

Хедър написа: „Следващия месец, милият ми синко, онзи, който разпръсна със синьо мастило целия ни килим, беше диагностициран с рак. Две години по-късно той почина.

„Синът ми го нямаше, но петното от синьо мастило? Все още беше там. . . и сега . . . това беше постоянно напомняне за сина ми.

„Това беше постоянно напомняне за разочарованието ми от нещо толкова тривиално. . . нещо толкова маловажно в схемата на живота.

„Това синьо петно ​​беше постоянно напомняне, че животът е разхвърлян, но точно заради това си струва да се живее.“

Тя каза, че това служи като напомняне „да не се изнервяме за дребните неща, „нещата“ не са важни, но хората са важни, случват се злополуки и да оставим малките неща и да се придържаме здраво към това, което е важно“.

През годините – 14, откакто Джейкъб почина на шест години – Хедър казва, че петното никога не е избледняло и те местиха различни мебели, за да го покрият.

Но всеки път, когато ги почистваше или местеше, петното се появяваше отново като напомняне за сина, който изгуби.

Тя завърши публикацията си с думите: „Бих имала милион петна от синьо мастило по килима си, ако това означаваше, че мога да прекарам още един ден със сина си.

„Погледнах тази слузна бъркотия по целия ми под и тя ми напомни за онова синьо петно.

„Много ме унизи да разбера, че някъде там майка седи до болното си дете в болница. . . искаше да си е вкъщи и да чисти бъркотия, която детето й е достатъчно здраво да направи – точно както направих аз преди всички тези години.

Превод и редакция: Newsbul.com

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com