Проф. Генчо Начев е най-богатият болничен директор у нас или поне това показват годишните декларации на управителите на лечебни заведения, които работят с НЗОК.

Шефът на столичната „Св.Екатерина“ притежава 15 апартамента и къщи, 514 декара гора и три коли, като едната от тях е Порше.

Кардиохирургът е декларирал налични 70 000 лева, а на влог държи 4 млн. лева, 350 000 евро и 567 000 долара. Отделно проф. Начев притежава дялове от дружества, вложил е над 1 млн. лева в инвестиционни фондове и има акции в три поликлиники в Унгария, Полша и Хърватска.

Сред заможните доктори е и новият управител на НЗОК д-р Дечо Дечев, чиято декларация пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за миналата година е в качеството му на шеф на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Д-р Дечев има депозити у нас и в чужбина от 237 000 лева и 260 000 евро, кара Рено Каптюр и има мезонет в Гърция. Шефът на здравната каса си е купил през 2017 г. магазин в София, притежава още два апартамента и къща с двор в столицата, както и три къщи в селата Рибарица, Чехларе и Негушево.

От липса на имоти не може да се оплаче и директорът на УМБАЛ-Бургас д-р Бойко Миразчийски. Той е декларирал, че притежава 27 имота, повечето от тях придобити през 2015 и 2016 г. Три от тях са апартаменти в Бургас, има и три апартамента в Свети Влас, както и шест – в Сандански. Д-р Миразчийски има и 26 ниви, четири джипа, участва в дружества и фирми и влага в инвестиционни и пенсионни фондове. Иначе на депозит държи 54 000 лева, а наличните му средства са близо 50 000 лева.

Д-р Валентин Игнатов, който е директор на варненската „Св. Марина“, има 5 апартамента във Варна, 4 коли, вложения в инвестиционни фондове за 53 000 лева и депозити от 295 000 лева и 57 000 евро.

Шефът на „Майчин дом“ доц. Иван Костов също не е беден. Той може да се похвали с апартамент в София, вила във Владая, налични 102 000 лева, влог от 463 000 евро, но и заем от 220 000 лева.

На този фон директорът на Правителствена болница проф. Любомир Спасов има финансови проблеми със своите едва 140 000 лева на влог и заем от 650 000 лева. Сред не особено богатите е и шефът на Александровска болница доц. Костадин Ангелов, който е декларирал налични едва 28 200 лева, влог от 7654 лева, две коли, един апартамент в столицата с гараж, парцел и складово помещение.

Директорът на столичната „Св. Анна“ д-р Славчо Близнаков има по един апартамент в София и Дупница, три стари коли и депозит от 262 671 лева. Колегата му проф. Карен Джамбазов, който ръководи най-голямата болница у нас – пловдивската „Св. Георги“, пък има налични 20 000 лева и влог от 31 733 лева. Проф. Джамбазов обаче е вложил и 126 000 лева в инвестиционни фондове и връща заем на сина си от 160 000 лева. Директорът на „Св. Георги“ притежава апартамент и парцел в Пловдив и кара чужд Мерцедес.

Шефът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов може да се похвали с апартаменти в София и Арапя и налични 40 000 лева. Освен това Балтов е депозирал 21 000 лева и 78 450 евро, а в инвестиционни фондове има 33 000 лева. Директорът на спешната болница обаче има и един ипотечен и два потребителски кредита, както и лизинг за кола и 5 кредитни карти.

Началникът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски има два апартамента в София, през 2015 г. си е купил БМВ, а през 2016 г. – Тойота. Проф. Мутафчийски държи на влог 77 000 лева и 54 000 евро, но изплаща потребителски кредит от 30 000 лева.

Председателят на сдружението на частните болници и собственик на столичната „Св. Богородица“ д-р Николай Болтаджиев разполага с налични 150 000 лева и 190 000 евро, има и депозит от 203 000 лева и 600 евро. Повечето колеги на д-р Болтаджиев от частните лечебни заведения обаче са „забравили“ да подадат в срок имотните си декларации пред (КПКОНПИ). Общо 69 директори на клиники са пропуснали да се отчетат, сред тях е и шефът на „Софиямед“ д-р Йордан Пелев.

България

Бенчев: Лукойл трябва да работи или ще стане неприятно! Ще стане ли бензина 4 лева?

Цените на основните видове горива отново тръгнаха нагоре. Увеличението за изминалия месец е около 10 стотинки.

Надявам се „Лукойл“ да намери начин да замести руската суровина с друга, така че да не се налага да спира работа. Откъде ще дойде този нефт, зависи от компанията. Вариантите са Черно море, а другият е много по-неприятен – преминаване през Босфора, това е много скъпо. Извън Черно море има повече опции, но те са много по-трудно осъществими. Рафинерията трябва да работи, в противен случай ще изпаднем в много неприятни ситуации. Ако спре, ще трябва да разчитаме на резерва, но колко е той, може да каже само държавата. Една голяма част от резерва се намира в чужбина. Горивото трябва да бъде натоварено от Унгария, Словения, Холандия, а това ще бъде кошмар. Не се очертава никаква криза с горивата на пазара. Това каза в студиото на „България сутрин“ Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

„Истинската картина за това какво ще се случи, ще имаме някъде към средата и края на октомври, когато започне отоплителният сезон и се види как стоят нещата с природния газ“, обясни Бенчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

„Няма как да стигнем 4 лева за литър бензин, може би ще минем 3, може да сме малко отгоре“, прогнозира Светослав Бенчев.

По думите му българските производствени цени са доста по-ниски от тези в чужбина. Нашите са с около 10-12 ст. по-ниски – без данъци и такси.

На въпрос има ли как държавата да се намеси, за да не се стигне до увеличаване на цените на горивата, Бенчев отговори, че страната е обложила свръхпечалбата на рафинерията и че използва парите за различни програми. Според него единственият инструмент, който има, е да намали данъците, но тя не може да го направи.

Made in BG

Карта за 14 дневна почивка през 1968 г и курорта днес в 5 снимки

Снимка на картата за почивка от четвърта смяна в Сепарева баня

Таксата е била само 17 лева

Снимка от почиевн дом-мелница Никола Й. Вапцаров в София

Вижте още:Ето колко е струвала почивката на море в хотели с 3,2 и 1 звезди през 1986 година в следващите ни статии

България

Пазите ли ги? Тази остаряла банкнота днес струва 2000 лв.

Банкнотата от 1 лев, отпечатана през 1974 година с паметника на връх Шипка на гърба й, стигна цена от 2000 лева.

Това става ясно от в платформите за безплатни обяви, съобщава „Телеграф“. Продавачът пък обяснява, че е с уникален сериен номер, който е ОУ1357271.

Еднолевката е извадена от обращение в края на 1996 г., като дотогава българските пари са били обезпечени със злато.

Интересното за старите банкноти е, че през дългогодишната история на Българската народна банка банкнотите са печатани в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и бившите „Държавна печатница“ и Държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов“ в София. Специално левчето от 1974 година пък е отпечатано в „Гознак“, СССР.

По-старите и употребявани левчета са по 8-10 лева за брой.

Едно от условията цената на банкнотата да е по-висока е да има вид на нова и в никакъв случай да не е прегъвана.

Справка на страницата на централния трезор сочи, че към момента има в наличност 392 432 банкноти с номинал 1 лев от 1974 година, които никога не са били в обращение, тоест неизползвани. Цената й в БНБ пък е 2,40 лева за брой със ДДС.

Предприемчиви колекционери пък са се сдобили с цели пачки със стари банкноти.

Има обява, в която се предлагат 100 броя банкноти от левчето, като цената на една е 3 лева, а пачката струва 300 лева. Старите зелени двулевки пък вървят по 4 лева бройката, като продавачът уверява, че банкнотите са в перфектно състояние, неизползвани и съхранявани в трезор. Също така серийните номера са поредни.

Със стари, неизползвани банкноти, отпечатани в периода от 1951 до 2006 година, може да се сдобиете на касите на БНБ.

В списъка с наличностите има такива от 3 лева и купюра с номинал 25 лева, които струват 3,60 лева за брой с ДДС. И от двете банкноти наличностите в трезора са над 100 000 броя. Най-висока цена пък държи банкнота от 500 лева, емисия 1951 година. БНБ разполага с близо 200 000 купюри с този номинал, като цената на една е 79,20 лева с ДДС.