Connect with us

България

„Богата държава“! Вижте кой е най-маститият болничен директор в България с 15 апартамента и къщи, 3 коли, над 4 млн. на влог

Published

on

Проф. Генчо Начев е най-богатият болничен директор у нас или поне това показват годишните декларации на управителите на лечебни заведения, които работят с НЗОК.

Шефът на столичната „Св.Екатерина“ притежава 15 апартамента и къщи, 514 декара гора и три коли, като едната от тях е Порше.

Кардиохирургът е декларирал налични 70 000 лева, а на влог държи 4 млн. лева, 350 000 евро и 567 000 долара. Отделно проф. Начев притежава дялове от дружества, вложил е над 1 млн. лева в инвестиционни фондове и има акции в три поликлиники в Унгария, Полша и Хърватска.

Сред заможните доктори е и новият управител на НЗОК д-р Дечо Дечев, чиято декларация пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за миналата година е в качеството му на шеф на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Д-р Дечев има депозити у нас и в чужбина от 237 000 лева и 260 000 евро, кара Рено Каптюр и има мезонет в Гърция. Шефът на здравната каса си е купил през 2017 г. магазин в София, притежава още два апартамента и къща с двор в столицата, както и три къщи в селата Рибарица, Чехларе и Негушево.

От липса на имоти не може да се оплаче и директорът на УМБАЛ-Бургас д-р Бойко Миразчийски. Той е декларирал, че притежава 27 имота, повечето от тях придобити през 2015 и 2016 г. Три от тях са апартаменти в Бургас, има и три апартамента в Свети Влас, както и шест – в Сандански. Д-р Миразчийски има и 26 ниви, четири джипа, участва в дружества и фирми и влага в инвестиционни и пенсионни фондове. Иначе на депозит държи 54 000 лева, а наличните му средства са близо 50 000 лева.

Д-р Валентин Игнатов, който е директор на варненската „Св. Марина“, има 5 апартамента във Варна, 4 коли, вложения в инвестиционни фондове за 53 000 лева и депозити от 295 000 лева и 57 000 евро.

Шефът на „Майчин дом“ доц. Иван Костов също не е беден. Той може да се похвали с апартамент в София, вила във Владая, налични 102 000 лева, влог от 463 000 евро, но и заем от 220 000 лева.

На този фон директорът на Правителствена болница проф. Любомир Спасов има финансови проблеми със своите едва 140 000 лева на влог и заем от 650 000 лева. Сред не особено богатите е и шефът на Александровска болница доц. Костадин Ангелов, който е декларирал налични едва 28 200 лева, влог от 7654 лева, две коли, един апартамент в столицата с гараж, парцел и складово помещение.

Директорът на столичната „Св. Анна“ д-р Славчо Близнаков има по един апартамент в София и Дупница, три стари коли и депозит от 262 671 лева. Колегата му проф. Карен Джамбазов, който ръководи най-голямата болница у нас – пловдивската „Св. Георги“, пък има налични 20 000 лева и влог от 31 733 лева. Проф. Джамбазов обаче е вложил и 126 000 лева в инвестиционни фондове и връща заем на сина си от 160 000 лева. Директорът на „Св. Георги“ притежава апартамент и парцел в Пловдив и кара чужд Мерцедес.

Шефът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов може да се похвали с апартаменти в София и Арапя и налични 40 000 лева. Освен това Балтов е депозирал 21 000 лева и 78 450 евро, а в инвестиционни фондове има 33 000 лева. Директорът на спешната болница обаче има и един ипотечен и два потребителски кредита, както и лизинг за кола и 5 кредитни карти.

Началникът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски има два апартамента в София, през 2015 г. си е купил БМВ, а през 2016 г. – Тойота. Проф. Мутафчийски държи на влог 77 000 лева и 54 000 евро, но изплаща потребителски кредит от 30 000 лева.

Председателят на сдружението на частните болници и собственик на столичната „Св. Богородица“ д-р Николай Болтаджиев разполага с налични 150 000 лева и 190 000 евро, има и депозит от 203 000 лева и 600 евро. Повечето колеги на д-р Болтаджиев от частните лечебни заведения обаче са „забравили“ да подадат в срок имотните си декларации пред   (КПКОНПИ). Общо 69 директори на клиники са пропуснали да се отчетат, сред тях е и шефът на „Софиямед“ д-р Йордан Пелев.

Continue Reading

България

Ердоган обяви най-лошата новина, близо 1000 жертви на земетресението в Турция Снимки

Published

on

Броят на жертвите от земетресението в Турция нарасна на 912, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

По думите му 5383 души са ранени.

Image

Ердоган не се ангажира да прогнозира как ще нарасне броят на загиналите с напредването на издирвателно-спасителните операции в страната.

Image

Image

Continue Reading

България

Спомняте ли си големия Иван Балсамаджиев? Той казваше: Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда

Published

on

„Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание.

Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.“

Иван Илиев Балсамаджиев е български актьор и певец, роден в Троян на 19 февруари 1953 година. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. След това работи до 1979 г. във Видинския драматичен театър.

Между 1979 и 1985 се установява на работа в Драматичен театър в Перник. След това работи в театър „Сълза и смях“ до 1991 г. Впоследствие става водещ на редица телевизионни предавания като Неделен експрес, Час по всичко, Вариант-М, Фолк шанс, С бъклица и дрян.

Издава и книга озаглавена „Борбата със Злото в мен“. През 2005 г. Иван Балсамаджиев разбира, че е болен от рак на стомаха. Отива си на 57 години в София. А ето и няколко негово мъдри слова, които ни завеща.
„Практикувах 30 години йога, за да разбера, че съм тръгнал от краката за главата. Правех асаните много добре, но душата ми оставаше мирска – т.е. аз мразех, завиждах, притеснявах се, страхувах се.

Докато е трябвало да бъде точно обратното – да подчиня всичко на Божията воля и оттам нататък асаните да са само средство, с което да насочвам енергията. Защото човек може да стигне до просветлението и в момента, в който мие чинии, например. Има една притча: Перачка на чаршафи на Ганг се обърнала към Буда и го попитала как да достигне просветлението. Той й казал: „Ами наблюдавай ръцете си, докато переш.“ Т. е. удовлетворението, приемането. Това като че ли е в основата на всичко.

Източните учения са в моето съзнание от 14-годишен. И разбрах, че не прочетеното и наученото променя, променя начинът на живот. Стига сме учили и чели, стига сме вярвали на гурута! Буда е казал: Не вярвай на пророци, не вярвай на написано, не вярвай на учители, не вярвай на постулати, независимо от това, че идват от древността. Провери всичко сам и се увери, че това е част от истината!

В един момент човек се докосва до духовното, без да съзнава това. Идва втори момент, в който отново се докосва до духовното, но не му се иска това. И накрая идва момент, в който, вече докоснал се до духовното, човек иска да се развива, да се променя, наблюдавайки себе си и другите.

Не искам да си спомням за минали неща. Поръсвам ги с пепел, за да мога да направя същите грешки и следващия път, но спокоен, защото така или иначе вече ми се е случвало.
Аз гледам миналото да ме поучава, а бъдещото да не ме плаши. За да ми е добре в настоящето. Във всяка нова ситуация, при всеки възникнал проблем, си спомням за нещо пак такова, само че от миналото… Но този път приемам нещата по-спокойно. Ако бих могъл, съм щял да ги променя още тогава. Просто гледам да разграничавам възможното от невъзможното и достижимото от недостижимото. Така пестя нерви.

За мен не е важно да стигна до върха, а да се чувствам добре по пътя. Понякога ще спра, за да отдъхна и да се насладя на гледката встрани. Няма значение какъв е върхът и къде се намира. Казват, че тибетските шерпи, когато са се изкачвали, са спирали и мълчали по 10-15 минути. После, без да дават обяснение, тръгвали пак. Като ги попитали, те казвали, „Ние сядаме, за да ни настигнат душите“.

Има една истина, която хората над 50 трябва да разберат – че всяка сутрин трябва да те заболи по нещо, но на различно място по тялото. Ако в продължение на една седмица те боли едно и също място – иди се прегледай вече. Но дори и тогава благодари, че си жив.

Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание. Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.

Време е вече българинът да си каже: „Аз съм си виновен, а не другите.“ Време е да се приеме такъв, какъвто е, да си прости, за да може по-лесно да прости и на другите и така да заживеят заедно.

Човек трябва да бъде открит във всеки момент и във всяка ситуация, независимо дали е преживяна вече, или не. Най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият бич е страхът. Той е в основата на всеки грях: алчност, завист и омраза. Защото какво е алчността – страх от това да не останеш гладен. А какво е завистта – страх от това, че някой успява, а ти – не. Ами омразата какво е – страх някой не получи това, което смяташ, че се полага на теб.

Болните амбиции раждат страстите, а пък страстите рушат. Не си струва човек да живее заради голи амбиции и в гонене на материалното. Петролът, кюмюрът, жълтият метал, финикийските знаци разделят брат от брата. Затова не трябва да обръщаме внимание на материалното, не трябва да си правим идоли. Не трябва да сме гадни, зли, алчни. Не трябва да мразим, не трябва да се гневим. Трябва да отворим любовта, а не да я демонстрираме лицемерно. Да я дочакаме спокойно и добронамерено. Да й позволим да дойде. Като знаем, че тя идва не в озъбения, наежен и бодлив таралеж, а в мекотата на птичите крила, в онова, което ни дава обятието.
Живея с широко отворени очи, наблюдавайки света, без да го изследвам. Но му се дивя! Мъча се също така да си давам отговори. На човек трябва да му се случат някои неща, за да го научат на други.

Когато ми съобщиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се събудих нов човек. Допреди това живеех в собствените си затвори. Терзаех се дали ще ми запали колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще ям на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се събудих, съм щастлив всеки миг от тези 24 прекрасни часа.
Вярата ни помага да оцелеем в трудни ситуации. Тя носи спокойствие, решителност, самочувствие, мекота, състрадание…

Има една поговорка: „Лозето не иска молитва, а мотика“. И мотика иска лозето, но и молитва. Защото тази мотика е изфабрикувана от желанието на човека. Така че молитвата е преди мотиката. Трябва да се помолим ние, вътре в себе си, да се оправим. Когато това стане, и проблемите ни ще се решат.

Бог е един. Той Е. Пътищата към него са много.Религията ти помага да погледнеш към себе си. Да откриеш Бог вътре в теб. Религията е послание, спуснато отгоре, за да бъде човек по-добър, по-състрадателен. За да бъде повече Човек. Вярвам в прераждането. Чувал съм, че на някой от вселенските събори християните са отстранили от Библията тези пасажи. Не знам дали това е така. Но ми се струва по-логично да има прераждане.

Иначе не мога да си обясня защо един добър човек страда. Защо един интелигентен човек е хром. Достигнах до въпросите какво е оттатък, когато най-добрият приятел на моя син почина. Тогава си помислих: „Добре, защо това 6-годишно дете напусна този свят и остави моето без приятел?“. Зарових се в духовните книги и разбрах, че така му е било писано. Дошло е за кратко, за да изпълни мисията си на земята и да продължи към следващия живот. Защото, според някои учения, ние сами избираме съдбата си тук, за да научим уроците, които са ни необходими за нашето израстване.

Не трябва да сме крайни. Не трябва да сме полюси. Трябва да се стремим към кръга. Ние самите да сме кръг. Има една притча за Буда: „Той стоял и медитирал при аскетите, за да достигне съвършенството. Минал един кораб с музиканти на него. Старият музикант казал на младия: не опъвай лъка твърде много, защото ще го скъсаш. Но не го дръж и твърде хлабав, за да можеш да свириш все пак. Тогава Буда разбрал, че всичко крайно е излишно и не бива да спохожда човек.“
Животът е шарен и многолик, така че си струва да го изживееш.

Continue Reading

България

Най-старият тираджия на Острова! На 90 работи по 12 часа на ден, няма нито един инцидент!

Published

on

90-годишният енергичен шофьор на камион, който е обявен за най-възрастния британски шофьор на камион и работи на 12-часов работен ден, казва, че докато се чувства в добра форма, ще продължи да работи.

След преглед от лекаря си Брайън Уилсън, който през март навършва 91 години, е получил отговор, че може да продължи да работи поне още една година.

Г-н Уилсън започва кариерата си като шофьор на камион през 1953 г., когато започва да доставя бензин за Esso.

70 години по-късно бащата на четири деца все още се събужда в 4 часа сутринта за 12-часовите си смени, когато доставя на различни места в Обединеното кралство, като Рочдейл, Бирмингам и Нюкасъл.

Също като камиона си, Брайън се нуждае от пълен здравен преглед от лекаря си всяка година, който му позволява да шофира по пътищата.

След като е преминал годишния преглед, Брайън казва, че се радва, че все още не му се налага да слага спирачки на кариерата си.

„Ами ако се чувствам достатъчно здрав, тогава ще продължа, въпреки че съм на голяма възраст“, казва той. „Трябва да ходя всяка година и се радвам, че издържах.“

Брайън започва да се занимава с бронирани камиони по време на националната си служба през 1950 г., когато е настанен в Германия, преди първата му работа като шофьор в Esso.

След това работи в транспортната компания на баща си, E. Wilson & Sons, и в крайна сметка поема фирмата, когато баща му умира през 70-те години на миналия век, и оттогава я управлява.

Брайън от Шефилд е навъртял милиони километри през годините, но сега се ограничава до „кратки пътувания“ – около 150 мили.

Той казва: „Всичко зависи от това колко съм зает, но тази седмица бях зает. Работя всеки ден и вероятно тази седмица ще работя повече от 40 часа.

„Утре ще работя около 12 часа, тъй като ще тръгна за Бирмингам около 5 часа сутринта, а когато се върна, ще е 17 часа, но вече свикнах.

„Работя за себе си и нямаше да го правя, ако работех за някой друг. Толкова съм свикнал с тази работа, че просто продължавам да я върша.“

Въпреки че шофира повече от 70 години, Брайън обмисля да се пенсионира през следващата година и планира да отиде в Тайланд със съпругата си Мейвис, на 89 години, с която се запознава, когато е на 15 години на панаир.

„Може би ще се пенсионирам догодина, но не знам, защото всичко зависи от това как е жена ми, която навършва 90 години“, казва той.

„Но когато се пенсионирам, искам да отида в Тайланд за няколко месеца, защото едно от момчетата ми живее в Тайланд. Той има собствен бизнес там и е там от около 15 години.

„Били сме около шест пъти, но през последните пет години не сме били там заради Covid, всъщност не сме били никъде заради него.“

Двойката се омъжва шест години след първата си среща и Мейвис, която според Брайън се е пенсионирала „преди години“, го насърчава да продължи да работи.

Той казва: „Тя ми казва да продължа, докато все още се чувствам достатъчно здрав. Освен това заради всички сметки за газ и електричество, които се увеличават, трябва да продължа да работя.“

Удивително е, че Брайън никога не е имал злополука през всичките си десетилетия на шофиране, а най-дългият период, в който е отсъствал от работа, е седем седмици, когато си счупил крака на 40-годишна възраст.

Continue Reading

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com