Този невероятен баща отглежда не две, не три – а дванадесет деца сам!

Съпругата на Александър се разболява тежко след раждането на най-малкия им син, така че той е принуден да поеме всички отговорности и грижи за семейството. Най-малкият син е на 9 години, а най-големият е на 22. А когато попитате Александър с какво се занимава, той отговаря:

„Децата се превърнаха в най-голямата ми страст. Освен юридическото и икономическото си образование, съзнателно завърших и Педагогическия факултет, за да ги разбирам по-добре“, разказва.

Снимка: Инстаграм

„Искахме голямо семейство“

Днес три или четири деца са нещо обичайно, но повече от това е малко изненадващо. Как са се сдобили с толкова голямо семейство, казва Александър:

„Със съпругата ми искрено искахме голямо семейство. Никога не сме се замисляли да се ограничаваме. Каквото и да даде Бог – ние се радваме на това. Все едно някой ти повери добра работа: ако види, че се справяш, ти поверява все повече и повече задачи, а ти ги приемаш с благодарност. Същото е и с децата – всяко дете е дар. В тях виждаш нов свят, преживяваш собственото си детство, учиш се да съчувстваш и разбираш.“

Той добавя, че с появата на децата, светогледът и чувствата се променят:

Снимка: Инстаграм

„Когато си млад, преживяваш болката на другите хора повърхностно. Но когато детето ти страда, целият ти свят се преобръща. Бих дал всичко, за да му е по-лесно“, казва Александър, добавяйки, че любовта му към съпругата му също придобива ново, по-дълбоко измерение:

„Започваш да обичаш жена си по различен начин. Някога тя беше просто красиво момиче, в което си се влюбил страстно, а сега е майка – жена, която е донесла нов живот. Това е истинско чудо.“

Навици, предавани от поколение на поколение

Александър посочва, че семейството, от което произхожда, е повлияло силно на отношенията му с децата и съпругата му:

Снимка: Инстаграм

„Баща ми вече е почти на 70 години и все още не знае какво е ваканция или пенсиониране. Такива работни навици просто се възприемат. Така ме гледат и се учат децата ми. Едно дете не може просто да седи с телефон в ръка – то трябва да има отговорности, училищни задължения, спорт, домакинска работа.“

Според него децата трябва да са постоянно активни, да имат задачи, а бащата винаги да е готов да помогне.

Готвене и почистване по график

За това как изглежда ежедневната организация в дома, кой готви, кой чисти и как са се адаптирали към новите задачи, Александър казва:

„В началото родителите ми – баба и дядо – живееха с нас. Те ми помагаха много, когато децата бяха малки. Сега живеят отделно. Понякога идва бавачка или доброволци, но основно – правим всичко сами.“

Снимка: Инстаграм

„Всички се редуваме да готвим, започвайки от 12-годишна възраст. Имаме строг график и меню, където е написано кой какво приготвя. Благодарение на съвременните уреди дори най-малките могат да приготвят прости ястия. Например: отмерват се две чаши ориз, четири чаши вода, включва се уредът – и това е всичко. По-големите дъщери обичат да правят сладкиши. Най-важното е да не ги насилваме – когато готвят за удоволствие, се случват истински кулинарни чудеса.“

„18-годишната ми дъщеря Анюта наскоро започна да учи готвене по-сериозно и прави торти няколко пъти седмично. Най-много обича да прави баклава – всички я чакат с нетърпение, затова тайно я вземат, когато е още недовършена, а тя се ядосва“, казва тя със смях.

Почистването също е по график. Ако по-малките почистят нещо повърхностно, по-големите ги смъмрят – защото не искат да се налага да чистят два пъти на следващия ден.

Строг, но справедлив баща

На въпроса дали е строг или снизходителен баща, Александър отговаря:

„Не мисля, че „нежен“ е точната дума. Дядо Коледа е нежен. Родителят трябва да бъде строг – но от любов. Ако не си строг, когато е необходимо, можеш да застрашиш детето. Ако то пресече улицата на червен светофар, разбира се, ще го спреш решително. Това не е грубост – това е грижа.“

„Всеки е толкова различен“

Отглеждането на дванадесет различни деца изисква постоянно адаптиране към ситуации и характери:

„Най-лошото нещо, което един родител може да направи, е да гледа на родителството като на досадно задължение. Не бива да го възприемате като „тежка работа“. Когато се освободите от това, всичко става по-лесно. Ако синът ви е палав – прилагате един подход; ако другият е по-чувствителен – действате различно.“

Те са дванадесет и всяка е напълно различна. Ето защо подходът не може да бъде един и същ. Проблемите съществуват само в главите ни. Когато се появи пречка – решаваш я, не се оплакваш. Всеки родител трябва да си спомни себе си като деца – не сме ли правили и ние грешки, не сме мамили, не сме нарушавали правилата? Защо тогава твърде строги наказания, когато самите ние бяхме същите?

Без телефони и компютри

Александър се противопоставя на съвременния начин на отглеждане на деца, при който те прекарват по-голямата част от времето си с телефоните си.

„Дълго време нямахме компютри или телефони. Не знам дали това беше грешка, но все още вярвам, че едно дете трябва да живее извън дигиталния свят възможно най-дълго. Тъй като нямат телефони, четат много. Имаме огромна библиотека – хиляди книги. Приятелите ми често ми подаряват подаръци, защото знаят колко много обичам да чета. Децата обичат да разказват истории и да обсъждат прочетеното.“

След училище те ходят на спорт, танцуват, пеят, свирят на инструменти – всичко, което правят и другите деца, само че в по-голям брой.

„Редовно посещаваме музеи и изложби. Всяка година ходим на семеен лагер, където отсядат и родителите, и децата. Обичаме да караме каяк, а също така участваме в маратони от 5 до 10 километра. След състезанието всички се събираме и празнуваме малките победи“, казва Александър.

И на често задавания му въпрос: „Дори едно дете може да е много, не са ли дванадесет твърде много?“, той отговаря:

„Ако постоянно се оплаквате – „Това пак нещо иска, пак вика“ – животът ще ви се струва като наказание. Но ако гледате на детето като на чудо, като на източник на радост – всяко ново дете се превръща във възможност да откриете нов свят, нови чувства. Никой приятел не може да ви даде такъв разговор, както вашето дете. Децата трябва да се приемат като дарове – пратеници, които ви измъкват от всяка трудност. Когато имате дете, вие ставате, борите се, полагате усилия. Те ви движат и ви дават сили да живеете“, заключава той.