Доньо Донев, наричан често „бащата на българската анимация“, остава в историята като един от най-талантливите наши карикатуристи, режисьори и сценаристи . Роден на 27 юни 1929 г. в Берковица, Донев започва своя творчески път с детски мечти за изкуство, които го отвеждат до Националната художествена академия, където завършва специалност „Графика“ през 1954 г.

След дипломирането си започва работа като художник във вестник „Вечерни новини“. Тук се среща с първите предизвикателства на професионалния си живот, но любовта му към анимацията го насочва към Студията за анимационни филми на СИФ „София“. В рамките на няколко години той се издига до позицията на режисьор и сценарист, а през 1961 г. създава първия си филм „Дует“

Истинският му пробив обаче идва с поредицата „Тримата глупаци“ (1970-1990), която се превръща в култова класика за поколения българи. Чрез остроумна сатира и хумор Донев изобразява абсурдите на живота в социалистическа България. Малко известен факт е обаче, че култовият художник невинаги е искал да бъде такъв. В младостта си Донев мечтаел да бъде музикант.

„Много обичах да свиря на китарата си. Ходех всеки свободен момент в Парка на свободата, за да дрънкам“, споделил той пред последния си клас с кандидат-студенти през лятото на 2007 г. Използвал инструмента, за да привлича девойките около себе си.

„Не бях обаче добър сваляч. Веднъж дойде при мен да седне на одеялото една чудно хубава девойка. И аз исках да я впечатля. Питах я знае ли как се нарича теменужката в мъжки род? Хубаво я поизмъчих да помисли. Обаче и аз самият не знаех. Хрумна ми да го кажа в бързината, да нямаме паузи. И когато дойде време да ѝ кажа отговора, изръсих: „Е, как? Мъжкото на теменужка, е теменужник!“. Потресено остана момичето. Стана от одеялото ми и не я видях повече“.

Макар да не станал музикант, любовта към музиката му останала.„Бай Доньо ни побъркваше. Любимата му песен беше „Дилайла“ на Том Джоунс. Имаше аудиокасета, на която я беше записал тая песен и от двете страни, и само това си слушаше в колата. „Дилайла“ до безкрай. И от А и от Б страна. И като свършеше касетата – отначало! Като се возехме при него и чак усещахме, че ушите ни кървят от тая песен“, споделил покойният аниматор Николай Тодоров пред свои ученици, като допълнил, че не един и два пъти той и други колеги на Донев са се опитвали да му откраднат или счупят касетата, за да не ги тормози все с тази песен.

Далеч от камерите и рисувателните си инструменти Доньо Донев е познат като човек с остър език и непоклатим морал. Макар и обичан от зрителите, той не успява да избегне полемиките. В средата на 90-те години той влиза в конфликт с някои от колегите си, които го обвиняват в твърдост и дори арогантност в професионалните среди. Самият Донев приема критиките с усмивка, често шеговито отбелязвайки, че „само глупаците нямат врагове“.
След смъртта му през 2007 г. Доньо Донев оставя огромно културно наследство. Освен десетките си филми и карикатури той вдъхновява цяла вълна от нови аниматори и карикатуристи. Днес неговите произведения продължават да бъдат изучавани в художествените и филмови школи, а почитателите му остават верни на уникалния му стил.

Бащата на българската анимация Доньо Донев

„Тримата глупаци“

Вярвате или не, вълнените чорапи носят със себе си много по-големи ползи за здравето, отколкото можем да си представим.

Вълнените чорапи отдавна са останали в миналото и традицията на древните народи, а днес се използват съвсем различни и по-практични, по-евтини, но далеч по-нездравословни от старите вълнени.

Вълнените чорапи не само са направени от изцяло естествен материал, но този материал носи със себе си много по-големи ползи за здравето, отколкото може да изглежда.

Как спането във вълнени чорапи влияе на тялото ни?

Когато си лягаме да спим с вълнени чорапи, тялото ни през нощта има способността да установи правилна физическа и топлинна регулация и по този начин се установява хармония във взаимното функциониране на мозъка и другите части на тялото.

Вълнените чорапи насърчават кръвообращението в краката, което е много важно, тъй като кръвообращението в периферните части на тялото може да бъде много по-слабо от това, което може да се нарече здравословно кръвообращение.

Според традиционната китайска медицина, носенето на вълнени чорапи насърчава правилното протичане на жизнената енергия, която китайските експерти наричат ​​енергия Чи, и не позволява тази енергия да „скита“ през краката.

Спането във вълнени чорапи ни помага да заспиваме по-бързо. Статистиката казва, че с вълнени чорапи се заспива около 15 минути по-бързо, отколкото без тях

Приятното усещане за топлина на краката, което дават вълнените чорапи, предотвратява появата на нощно изпотяване и горещи вълни при жени в менопауза.

Вълнените чорапи помагат на краката да задържат естествената влага, особено през зимата, а това предпазва кожата на краката от изсушаване и напукване, особено ако преди лягане намажем краката с хидратиращ крем.

Ако ви се струва налудничаво да спите с вълнени чорапи дори през лятото, следните факти могат да ви разубедят.

Вярвате или не, вълната е страхотен изолатор, така че е хубаво да спите с вълнени чорапи дори през лятото, защото те ни топлят през зимата и ни охлаждат през лятото.

Вълнените чорапи не само няма да имате проблеми с изпотяването на краката, но и имат антибактериален ефект, който изключва появата на бактериални и дори гъбични инфекции на краката.

Що се отнася до спането с вълнени чорапи, единственото нещо, за което трябва да внимавате, е да избягвате да носите чорапи, които сте носили през деня под обувките си.

Определено трябва да поддържате редовна хигиена на краката, което означава, че трябва да измиете и подсушите краката си добре преди лягане.

Изборът на цвят на вълнените чорапи зависи от вашия моден вкус, защото е важно да е във вашия стил в леглото.

За още любопитни новини, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!

Росен Петров разказа за една малко позната находка в България, която би трябвало да преобърне представите за света.

Ето какво пише той:

Мълчанието за Козарника? Едно от най-изумителните археологически открития в България представлява просто едно малко парче кост от разкопките в пещерата „Козарника”, Видинско. Разказвал съм ви за нея преди повече от две години, но както се казва, раздвижване по темата няма.

Накратко, за какво иде реч. Първо в тази пещера е открит зъб на представител на човешкия род (най-вероятно Homo erectus – Изправеният човек) на 1 милион и 400 хиляди години и това са най-ранните следи от човешко присъствие на нашия континент. Дълго време науката приема, че хората са заселили Европа, преминавайки от Африка през Гибралтар в днешна Испания, но откритите в Козарника находки са с 400 хиляди години по-стари от тези на Иберийския полуостров. С цялата условност на термина, реално тук са се появили „първите европейци”.

Но друго нещо изумява още повече научната общност. В пещерата са намерени множество кости от животни, а на една от тях са открити вероятно изкуствено нанесени резки. Резки, които може би говорят за наличието на символно мислене. Кое всъщност е изумителното? Изумителното е, че и тази находка е на 1 милион и 400 хиляди години! Дълго време науката смята, че на „символно мислене” сме способни само ние – разумните хора. Оказва се обаче, че е възможно такова да е имал и „Хомо еректус” от Козарника.

По този начин „надрасканата кост” може да даде нов прочит на цялата човешка история. Както ми го обясни простичко един уважаван учен: „Виж, това откритие „отмества” назад във времето една от най-важните прояви на човешкия разум с повече от милион години. Помисли си, ако „Изправеният човек” е имал символно мислене преди 1,4 милиона години, то какви ли способности е имал неговия наследник „Хомо сапиенс” преди 200 000 години? И всъщност колко по-древна може да се окаже способността на хората да творят и създадат по-късно уседнало земеделие и цивилизация?”

Кое обаче е най-странното в цялата тази история и защо наричам откритието от Козарника „мълчаливо”? Защото след първоначалната информационна шумотевица, то е покрито с булото на необикновено мълчание. Все едно, че никой никога не го е намирал, а то е открито от изключително авторитетни български и френски учени – проф. Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Експонатът и до ден днешен е в НАИМ при БАН и е представен като „Гравиран костен фрагмент от пещерата Козарника, Видинско. Ранен палеолит. Най-ранната графична изява върху кост в Европа”.

И какво излиза? У нас се намира „най-ранната графична изява върху кост в Европа”, за която само ние си знаем. По нашите днешни земи са се появили „първите европейци” и пак само ние си знаем. Козарника може да се окаже най-продължително обитаваното „жилище” в човешката история. Това малозначително ли е?

Правим ли целенасочено държавно „промотиране” и на други уникални открития като тези в пещерата „Бачо Киро”? А на находките край Оходен и Майор Узуново? Не. Не. И не. Ние сме си пас. Сякаш „чавка е изпила акъла” или иначе казано „символното мислене” на някои наши чиновници.

От кого ли може да се поучим? Не дори от гърците или турците, ами например от… Танзания. Там са построили музей на ранната човешка история (откритията там наистина са епохални и по-ранни) сред пустошта на Източна Африка в каньона Олдувай дето и „път нема”. У нас също има значими открития от „зората на човешкия вид”, но няма и една будка.

Всъщност, като написах, че в Танзания и „път нема” може и да бъркам. Не е ясно къде пътищата са по-добри – сред дивата природа на Източна Африка (не съм ходил) или в нашата родна Северозападна България.