Connect with us

Made in BG

СТРАШНО! Изгоря фабрика за въглища

Published

on

Фирма за производство на дървени въглища горя в севлиевското село Горна Росица.

Сигнал за произшествието е получен снощи около 20.30 часа, съобщиха за Фокус от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово.

Пострадали граждани няма, но има унищожена продукция.

Причината за пожара е неспазване на технологичния процес.

В гасенето са участвали два противопожарни автомобила и четирима пожарникари от Районната служба в Севлиево.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Made in BG

Отец Иван с изповед след два преживени инсулта: 5 дни бях в кома, нямам нито лев

Published

on

„Пет дни бях в кома! Когато се събудих, не помнех близките си хора. Говореха ми, но не познавах никого, сякаш ги виждах за първи път. Аз самият не можех да говоря.“

Това заяви в откровена изповед пред „България днес“ отец Иван, който преди няколко седмици преживява два инсулта един след друг.

Първоначално състоянието на добрия отец е тежко и в продължение на дни лежи в безсъзнание в болницата в Монтана, но успява частично да се възстанови.

В момента дядо Иван се намира в приюта си в монтанското село Якимово и се опитва да се върне към нормалния начин на живот.

„Трудно ми е да ходя. След катастрофата преди години имах болки в десния крак, които сега се усилиха. Затова и повече лежа.

Когато ставам и опитвам да се раздвижвам, куцукам с патерица. Знам, че никога повече няма да бъда същият човек, който бях преди“, откровен е пред вестника духовникът, който е на 77 години.

Заради влошеното си здравословно състояние отчето не може пълноценно да се грижи за приютите си в Якимово, Нови хан (Софийско) и Коняво (Кюстендилско).

„Положението е трагично, този пък наистина сериозно закъсахме! Нямаме пари дори да си купим хляб. В сметката в банката няма и 5 лева.

Не сме си плащали тока от 3 месеца и няма да е изненада, ако по средата на зимата го спрат. Наскоро ни откраднаха и печките, така че става все по-трудно да се отопляваме.

Хранителните ни запаси привършват, а само в Якимово живеят около 250 души. Преди дни дойдоха още хора, но се наложи да ги върнем, защото не можем да се грижим за тях.

Положението е толкова зле, че дори нямам пари да отида до София за профилактичен преглед след инсултите“, разкри духовникът.

През последните години на отец Иван му се струпаха много проблеми. Един от най-тежките моменти беше през 2014 г., когато катастрофира между пловдивското село Цалапица и град Съединение.

След инцидента свещеникът беше с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата.

Месеци отне, докато духовникът се възстанови и да може да ходи самостоятелно. След това на няколко пъти влизаше в болница, откриха му диабет.

Отчето припадна по време на летен лагер, както и му се появиха усложнения с кръвното налягане. Стресът също сериозно тормози отец Иван, тъй като постоянно мисли за финансовото състояние на приютите си.

„Лекарите все ми казват, че трябва да ходя на прегледи, но отлагам. Докторите ми споделят и че сърцето ми е отслабнало. Забраниха ми да пътувам и ми казаха да не се претоварвам.

Като цяло слушам докторите и вярвам, че скоро ще се почувствам по-добре“, призна преди време отчето. Отец Иван всяка година ходи до Божи гроб, за да търси изцеление.

През 2019 г. добрия отец беше нападнат в приюта си в Нови хан. Срещу него се нахвърли 26-годишният Милен, който искаше да вземе 2-годишното си детенце.

Малчуганът живее в приюта заедно с майка си Павлина, която дълго време търпи лошото отношение на мъжа и преживява тежки сцени на домашно насилие. Дядо Иван тогава се размина без сериозни наранявания.

Въпреки поредното житейско изпитание отчето не губи присъствие на духа. Макар и да му е трудно, опитва се да говори нормално и да бъде общественополезен.

„Цял живот е така – първо падаме, а после се изправяме. Не знам колко дълго ще съм на тази земя, колкото Господ ми е отредил. Много битки, много изпитания, но трябва да намираме начин да се справим.

Искам да благодаря на вестника, че никога не ме забравяте и помагате в трудни моменти“, добави емоционално дядо Иван.

Пожелаваме бързо да се възстанови след поредното здравословно изпитание и още дълги години да е добротворец.

Continue Reading

Made in BG

Спомени от соца: Когато тристаен апартамент струваше 20 000 лв., а двустаен – 14 000

Published

on

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те,

се записваше в списък и чакаше на опашка с години
От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси.
Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там:

детска градина – на 3 до 5 хиляди жители, училище – на 15-20 000 жители, поликлиника и кино – на 40-50 хиляди жители, съобщава retro.bg.
В по-големите комплекси са изградени т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители.

Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“.

Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата. Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент.

През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем.

От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот.

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.
Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата.

Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева.

При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила.

Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.

Източник: Флагман

Continue Reading

Made in BG

Моите спомени от соца: В лагера бяхме 50 души в обща спалня, влизахме в морето под строй

Published

on

Когато днес чуя някой да говори за щастливото детство при социализма и конкретно за детските летни лагери, се сещам за моето първо и единствено такова приключение.

Вероятно в V или VI клас през лятото ме записаха на лагер в Обзор. Не коментирам нощното пътуване в двете посоки с влак, като в купетата бяхме наблъскани по 10 души. В лагера бяхме разделени на поне 10 отряда по тридесет души в отряд.

Спяхме в общи спални по 40-50 човека поне. Общи умивални с една тръба, от която стърчаха множество чешми и задължителната за онези години липса на вода освен сутрин и вечер за кратко време. Задължително строяване по три пъти на ден преди храна, което беше превърнато в състезание и който отряд го спечелеше, влизаше пръв в столовата.

Естествено, тържествено вдигане на знамето сутрин и свалянето му след вечерната проверка вечер.

Особено смешно беше на плажа, където лежахме на хавлии, а един учител по физкултура със свирка и устна команда ни нареждаше да се обърнем по корем, по гръб, наляво и надясно, за да се печем равномерно.

Влизането в морето също ставаше по отряди със задължително строяване по колони и преброяване преди и след къпане. На плаж ходехме само сутрин, а следобедните часове обикновено бяха изпълнени със задължителен сън и различни организирани мероприятия в рамките на лагера.

Често пъти по-големите деца малтретираха по-малките, обираха им стотинките, но това оставаше обикновено незабелязано от учителите. Ако посмееш да се обадиш, това се считаше за недостойно и възрастните ти показваха, че не е добре да топиш другарчето си.

Обикновено учителите бяха наблюдатели, най-често те са били от едно училище, а лагеруващите от цяла София и съответно абсолютно непознати.

Помня, че много от нас чакаха с нетърпение отминаването на двете седмици и завръщането при близките. Повече не пожелах да отида на летен лагер.

Петър Димитров, Стара Загора

Continue Reading

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com